Определение № 880 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500568 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по члц. 278 вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

С Определение рег. № 2455/ 03. 06. 2026 г. по гр. д. № 5147/ 2025 г. по описа на РС- Плевен районният съд оставил без уважение искането на страните в производството на основание чл. 249 ГПК, като неоснователно; оставил е без разглеждане постъпилата насрещна въззивна жалба от П. Н. Л. срещу първоинстанционното решение като недопустима и подадена след изтичане на срока за обжалване на съдебното решение в частта, с която се обжалва изнасянето на делбения имот на публична продан и на основание чл.

262, ал.2, т.1 ГПК е върнал насрещната въззивна жалба в тази част, а в останалата част е оставил насрещната въззивна жалба без движение с указания за изправяне на нередовностите по внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.

Пред Плевенския окръжен съд е подадена частна жалба от двете страни П. Н. Л. с ЕГН********** чрез адв. Г. Г. и от Р. П. Д. с ЕГН**********, като е отправено искане за отмяна на определението на съда в частта, в която е оставено без уважение молбата на страните по чл. 249 ГПК и в частта, в която е оставено без разглеждане насрещната въззивна жалба на П. Н. Л. срещу Решение № 401/ 24. 03. 2026 г. по гр. д. № 5147/ 2026 г. по описа на РС- Плевен във втора фаза на съдебната делба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по

1 делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от двете страни , съделители в производството по съдебна делба с правен интерес от обжалване на първоинстанционното определение, срещу актове, които подлежат на обжалване по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като и двете определения, инкорпорирани в едно общо определение (в различни диспозитиви) преграждат по- нататъшното развитие на производството, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Районният съд е постановил Решение рег. № 401/ 24. 03. 2026 г. по гр. д. № 5147/ 2025 г. по описа на РС- Плевен във втора фаза на съдебната делба, с което недвижим имот, предмет на съдебната делба е изнесен на публична продан, съдът се е произнесъл по искане за сметки и е присъдил деловодни разноски. За решението на съделителката Р. П. Д. е връчено уведомление с препис от решението на 26. 03. 2026 г. и същата на 08. 04. 2026 г. е подала въззивна жалба срещу цитираното решение в частта относно искането по сметки. Препис от въззивната жалба е връчен на другия съделител П. Л. на 22. 04. 2026 г. и същият е подал насрещна въззивна жалба на 30. 04. 2026 г. срещу решението относно изнасянето на недвижимия имот на публична продан и в частта относно иска по чл.30, ал.3 ЗС в отхвърлителната част. С Разпореждане № 5981/ 30. 04. 2026 г. съдът е оставил без движение насрещната въззивна жалба, като е указал в едноседмичен срок да заплати държавна такса в размер на 1015, 44 евро по сметка на ОСПлевен, като предупреждава въззивника, че в противен случай ще върне насрещната въззивна жалба, разпоредено е при внасяне на държавна такса да се извърши размяна на книжа по насрещната въззивна жалба. Уведомлението до П. Л. е подадено на 15. 05. 2026 г. По делото липсват данни Л. да е изпълнил указанията на съда, като срокът е изтекъл на 22. 05. 2026 г.

Преди връчване на уведомлението за изправяне нередовностите по насрещната въззивна жалба, на 12. 05. 2026 г. е постъпила молба от П. Л. чрез адв. Г. Г. и от Р. Д. чрез адв. М. Б. с искане от първоинстанционния съд да насрочи открито съдено заседание и да одобри постигнатата между страните 2 спогодба, като бъде обезсилено Решение , рег. № 401/ 24. 03. 2026 г. по гр. д.

№ 5147/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 249 ГПК, тъй като реално страните не са се спогодили, а са представили само проект на постигнатата от тях спогодба и освен това районният съд е приел, че при постъпили въззивна жалба и насрещна въззивна жалба (последната с неотстранени нередовности), по начина, по който е постигнато съгласие на страните за спогодба, същата може да бъде реализирана, но не чрез насрочване на открито съдебно заседание от първоинстанционния съд, а такава спогодба може да бъде утвърдена в рамките на проведено въззивно производство.

Районният съд е приел също в мотивите на обжалваното определение че решението е влязло в сила по отношение изнасянето на имота на публична продан и в тази връзка насрещната въззивна жалба се явява недопустима, тъй като параметрите на обжалване на подадената първоначална въззивна жалба касаят само произнасянето на съда по иска по сметките.

Посочено е, че подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба не са оттеглени.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

На първо място към датата на постановяване на обжалваното определение не е налице влязло в сила първоинстанционно решение, тъй като същото е обжалвано, както по исканията за сметките двете жалби в уважителната и отхвърлителната част, така и по отношение на изнасянето на имота на публична продан с насрещната въззивна жалба. При подаването на въззивната жалба е спазен сокът по чл. 263, ал.2 ГПК и са спазени изискванията на закона за редовност на въззивната жалба, само не е внесена държавна такса, която е определена от първоинстанционния съд с последващо разпореждане. Въззивният съд не възприема мотивите на районния съд за недопустимост на насрещната въззивна жалба поради това, че „параметрите на обжалване по първоначалната въззивна жалба касаят само произнасянето на съда по иска по сметките“. Не е налице законово изискване насрещната въззивна жалба да съответства по предмет на обжалване (досежно съответната обжалвана част от съдебния акт), без да е допустимо да се 3 обжалват и други части от съдебния акт, които да не са предмет на първоначалната въззивна жалба. В правната литература се приема, че правото на насрещна въззивна жалба съществува и може два бъде упражнено само когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде жалба срещу неизгодната за него част от решението и то се е погасило. Чрез насрещната жалба законодателят иска да възстанови равенството между страните в процеса и подаването на насрещна въззивна жалба възстановява висящността на производството относно тази част от иска, която е приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно на въззиваемия. Насрещната жалба е средство да се избягва обжалване на всяка цена, а само когато вече е била подадена първоначална жалба от другата страна. Недопустимост на насрещната жалба е налице само когато същата е подадена без да е изтекъл срокът за първоначално въззивно обжалване на същата страна, което в случая е налице – уведомлението за решението за П. Л. е на 02. 04. 2026 г. и срокът е изтекъл на 16. 04. 2026 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 30. 04.

2026 г. (Българско гражданско процесуално право, Сиела, София, 2012 г., с.

534- 535).

С оглед изложеното въззивният съд счита, че насрещната въззивна жалба е допустима от гледна точка на предмета на обжалване и към датата на подаване на молбата за сключване на спогодба по чл. 249 ГПК решението във втората фаза на съдебната делба изцяло не е влязло в сила поради подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба. Следователно молбата по чл. 249 ГПК като подадена от двете страни е допустима.

Въззивният съд не възприема изложените мотиви на районния съд относно представен проект за спогодба с молбата от 12-. 05. 2026 г. от двете страни. В молбата е изложена в отделни точки волята на страните по спогодбата и молбата е подписана от страните и от техните процесуални представители, поради което е налице сключена спогодба, която не може да се възприема като проект, както е посочено в обжалваното определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. В случая искането е направено именно към районния съд, тъй като този съд е постановил решението, за което се иска обезсилване поради постигната от страните спогодба. По тези причини 4 не следва искането за сключване на спогодба да се разгледа от въззивния съд, тъй като същият не е постановил решението във втората фаза на съдебната делба, а е постановено от районния съд. Молбата е своевременно подадена, поради което следва да бъде разгледана по същество, а не да отхвърля по процесуални съображения, както е в обжалваното определение.

Съдът счита предвид изложеното по - горе и предвид възприетата теза в правната доктрина, че следва определението да бъде отменено предвид изложените мотиви за недопустимост на насрещната въззивна жалба поради несъответствие на предмета на обжалване с първоначалната въззивна жалба.

Предметът на обжалване на насрещната въззивна жалба не е обвързан с предмета на обжалване на първоначалната въззивна жалба и целта на насрещната въззивна жалба да се преодолее факта, че е изтекъл срокът за първоначално въззивно обжалване от въззиваемата страна, която подава в срока за отговор на въззивтата жалба насрещна въззивна жалба. По тези съображения следва да бъде отменено обжалваното определение и в тази част и районният съд да извърши съответните действия по администриране на насрещната въззивна жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение рег. № 2455/ 03. 06.

2026 г. по гр. д. № 5147/ 2025 г. по описа на РС- Плевен районният съд оставил без уважение искането на страните П. Л. и Р. Д. в производството на основание чл. 249 ГПК, като неоснователно и в ЧАСТТА, в която е оставил без разглеждане постъпилата насрещна въззивна жалба от П. Н.

Л. срещу първоинстанционното решение като недопустима и подадена след изтичане на срока за обжалване на съдебното решение в частта, с която се обжалва изнасянето на делбения имот на публична продан и на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК е върнал насрещната въззивна жалба в тази част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на РС- Плевен на същия съдебен състав за произнасяне по същество по молбата на страните П. Л. и Р. Д. по чл. 249 ГПК и за администриране на насрещна въззивна жалба подадена от П. Л. срещу Решение рег. № 401/ 24. 03. 2026 г. по гр. д. № 5147/ 2025 г. по описа 5 на РС- Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6