Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 337 от 09.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3893/2025
Вид
Решение № 337
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Русе, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520103893 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация Русе“ АД срещу М. И. М..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № 28000150131, находящ се в **********

Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода от 26.10.2022 г. до 25.09.2024 г. топлинна енергия, визирана в 13 бр. фактури, на обща стойност 128.91 лв. Счита, че потребителят дължи и 17.86 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 02.12.2024г.

За събиране на вземанията си ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано гр.дело № 6782/2024 г. по описа на РС– Русе, по което съдът дал указания за предявяване на иск относно вземането на заявителя.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. И. М. дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, сумите: 128.91 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.10.2022 г. до 25.09.2024 г. по 13 бр. фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане и 17.86 лв. – лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024 г.

Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.

131 и чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по приложеното заповедно производство писмени доказателства /13 бр.фактури, извлечение от сметка по партидата на М. М., договор за доставка на топлоенергия, сключен на 11.08.2004 г., договор за топлинно счетоводство от 12.02.2004 г., договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 27.10.2022 г. и договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 10.10.2023 г., Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.09.1990 г., справка от Агенция по вписванията от 16.08.2022 г., 2 бр. заявления от 21.09.2022 г./, предявеният установителен иск се явява вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски в настоящото и в заповедното производства.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, дължи на „Топлофикация Русе” АД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 65.91 евро (128.91 лв.), представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия по 13 бр.фактури за периода 26.10.2022 г. – 25.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 9.13 евро (17.86 лв.) лихва за забава върху сумата по всяка от фактурите от датата на падежа по всяка от тях до 02.12.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6782/2024 г. по описа на РС-Русе е издадена Заповед № 3518/04.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на „Топлофикация Русе” АД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от 2 изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 38.35 евро (75 лв.) – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6782/2024 г. по описа на РС – Русе и сумата от 89.48 евро (175 лв.) - разноски за настоящото производство.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3