Акт от 10.08.2020, Районен съд - Елхово

Р Е Ш

Е Н И Е № 111 гр.Елхово, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Елховският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. Апостолова при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 993/2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1200.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 21.12.2016г. до 21.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 120.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът А.С.А. от гр.*** в исковата си молба против

Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София, представлявана от Директора - Главен комисар С. К., излага, че за времето от 21.12.2016г. до момента на предявяване на иска – 23.12.2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „младши инспектор“ в ГПУ Елхово при РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени и за същият период от време той е положил нощен труд, който след преизчисляване към дневен труд води до извод за положен извънреден труд, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1200.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1200.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 21.12.2016г. до 21.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 120.00 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до предявяване на иска на 23.12.2019г. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът

- Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, В дадения от съда срок, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд през процесния период е заплатен. Ответникът не е представил писмени доказателства заедно с отговора на исковата молба и е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба и е работил на 12-часови смени, но заявява, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв. Г.С. в подадена писмена молба заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 1200.00лева на сумата 1463.34 лева. Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск като е увеличен от 120.00 лева на сумата 196.13 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото, като е представен и списък съгласно чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Я.Т., ответникът заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът А.С.А. през процесния период - от 21.12.2016г. до 21.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „младши инспектор” в ГПУ-Елхово при РД „ГП”-Елхово към ГДГП-МВР и е полагал труд на 12 – часови смени по график.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 21.12.2016г. до 21.12.2019г. година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1444 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 1444 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 1650.49 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 206.49 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника на 26.05.2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 1463.34 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./, действала към процесния период от време.

Само за месеците октомври, ноември и декември – до 21.12.2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 96 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 109.73 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 13.73 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за октомври, ноември и декември – до 21.12.2019г. възлиза на сумата от 109.05 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – 26.05.2020 година.

Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от 01.01.2017г./ до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 196.13 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 21.12.2016г.до м. септември вкл.

2019 година.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените, в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ - за заплащане на сумата от 1463.34 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 21.12.2016г. до 21.12.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 196.13 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

І.

По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/20г./:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от&nbsp ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период и липсата на възражения от ответната страна в тази насока, съдът приема, че ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от&nbsp ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.