Решение № 218 от 22.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Русе, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200368 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. А. Н. против Наказателно постановление № 251085-000131 от 29.01.2025 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, като същото се обжалва само по т. 2, а именно за това, че за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, поради което се моли същото да се отмени в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Н., редовно призован, се явява, като в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения и поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени в обжалваната част.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 06.02.2025 г., а жалбата е подадена на 20.02.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 17.01.2025 г., около 21 часа, на път за работа, управлявайки МПС – лек автомобил марка/модел „Фиат Сиеченто“, с регистрационен номер Р8121КС, през горски път между с. Червена вода и Лесопарка Липник, посока с. Николово, в условията на нормална видимост и хлъзгав път жалбоподателят П. А. Н. се наложило да предприеме маневра, за да избегне удар с внезапно появило се на пътното платно диво животно. Вследствие от така изложеното, МПС-то напуснало пътното платно и се преобърнало на една страна в горски скат. Непосредствено след това, жалбоподателят Н. успял да излезе от автомобила, огледал го и като видял, че е избегнал удара с животното и са налице единствено материални щети по неговия автомобил, се обадил на негов приятел, който го закарал на работа.

Сутринта на 18.01.2025 г. неустановено по делото лице подало сигнал за МПС, което било преобърнато извън пътното платно, вследствие от което на местопроизшествието бил изпратен полицейски екип.

Около 08:00 часа жалбоподателят Н. се върнал, заварвайки полицейските служители, между които бил и свидетелят М. Р. И.. Жалбоподателят Н. заявил, че преобърнатото МПС е негова собственост, както и споделил причината за настъпване на ПТП-то, а именно случайно появилото се предната вечер диво животно, чийто удар се опитал да избегне, напускайки пътното платно. С оглед наличието на видими материални щети по купето на процесното МПС, бил изготвен Протокол за ПТП № 1879595/18.01.2025 г., в който било посочено, че се касае за ПТП с един участник жалбоподателя Н., а като причина за настъпването му – неоказване на непрекъснат контрол от последния върху лекия автомобил.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. И. приел, че с поведението си жалбоподателят П. Н. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия G A № 2

3379816/18.01.2025 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 3379816/18.01.2025 г., Наказателно постановление № 25-1085-000131 от 29.01.2025 г., Протокол за ПТП № 1879595/18.01.2025 г., ведно с приложени към него четири броя снимки, докладна записка, справка за нарушител/водач, и гласни доказателства - показанията на свидетеля М. Р. И., приобщени чрез извършен разпит, както и дадените от жалбоподателя Н. обяснения.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със 3

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление в обжалваната му част, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят П. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП е императивна и регламентира задълженията на водачите на моторни превозни средства, участници в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, като останалите му задължения са диференцирани съобразно това дали от ПТП-то има пострадали хора или са причинени само материални щети. При причинени материални щети водачът, който е участник в 4 пътнотранспортно произшествие, следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП/, като останалите задължения в тази хипотеза са обусловени от обстоятелството дали между участниците в ПТП-то е постигнато съгласие или липсва такова относно обстоятелствата, свързани с произшествието.

Съгласно чл. 125, т. 8 от ЗДвП и по арг. от чл. 4 и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд при наличие на произшествие с един участник и МПС, което не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинени му повреди, е задължително мястото на ПТП-то да се посети от от службите за контрол на МВР, които да съставят протокол за ПТП.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествие или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 17.01.2025 г., и място – горски път между с. Червена вода и Лесопарка Липник, посока с. Николово, е настъпило ПТП с управляваното от жалбоподателя Н. МПС - лек автомобил марка/модел „Фиат Сиеченто“, с регистрационен номер Р8121КС, като по този начин последният е придобил качеството на участник в ПТП съгласно легалните дефиниции на § 6, т. 27 и т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото не е налице спор, че вследствие от така настъпилото ПТП процесното МПС получило повреди по купето и било в състояние, което не му е позволоявало да се придвижи на собствен ход – обърнато на една страна.

Видно от така изложеното, с факта на осъществяването на пътнотранспортното произшествие и причинените от последното материални щети з а жалбоподателя Н., в качеството му на участник в него, са се породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП във вр. с чл. 125, т. 8 от ЗДвП. В процесния случай същите биха се изпълнили чрез уведомяването на компетентния орган – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе и изчакването местопроизшествието да бъде посетено от полицейски екип, който да установи вредите чрез фиксирането им в протокол за ПТП. Напускайки местопроизшествието, жалбоподателят Н. е осъществил от обективна страна състава на горепосоченото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че съставомерността на нарушението не е обусловено нито от настъпването на конкретен размер на щетите, 5 нито от това последните да са причинени спрямо вещ, която е чужда собственост.