Акт № 112 от 08.01.2016, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 1012/2015
- Подписан
- 08.01.2016
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 4428
Номер
4428
Година
4.11.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.10
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Узунов
Секретар:
Емилия Топалова Мария Шейтанова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Мария Шейтанова дело номер
20131200500581 по описа за
2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Н. К., насочена против решение от 17.05.2013 г., постановено по гр. дело № 985/2012 г. по описа на Районен съд Г. Д.. В жалбата въззивницата сочи, че неправилно районният съд е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Г. К. на бащата Х. К., като не е съобразил интереса на детето. Сочи се, че липсват убедителни доказателства за родителския капацитет на бащата на детето, като изводите на районния съд в тази насока почиват само и единствено на социалните доклади, които според майката са пристрастни. Също така, в жалбата се твърди, че детето Г. Х. К. е само на шест години и поради тази причина нейните желания на кого от родителите й да бъде предоставено упражняването на родителските права следва да бъдат оценени във връзка с останалите доказателства по делото. Н. К. твърди, че възможността да замине за Португалия, където работи понастоящем, и да отведе детето със себе си там е само хипотетична. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта относно родителските права, определяне на режима на лични отношения с детето и издръжката. Претендира разноски.
В срока по чл.263 А.1 ГПК насрещната страна по жалбата – Х. К., не е депозирала отговор.
Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Относно исковете за упражняване на родителските права и режима на лични отношения.
Съгласно ППВС №1/74 г. и чл. 59, А. 4 СК при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права при развод следва да бъдат отчетени редица обстоятелства, които се преценяват в конкретността на случая при отчитане на интереса на детето. След анализ на всички доказателства по делото поотделно и във взаимовръзка едно с друго настоящият състав намира, че правилно и в съответствие с интереса на детето районният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата Х. К..
От доказателствата по делото се установява, че и двамата родители притежават добри родителски качества и всеки един от тях би могъл необходимата любов и загриженост да отглежда детето. От показанията на разпитаните свидетели Г., Г. и М., както и от приложените по делото социални доклади на Д. Г. Д. / на л. 16, л. 32 от първоинстанционното и л. 34 от въззивното производство/ се установява, че и двамата родители имат положителен морален облик, като няма данни за отрицателни техни прояви като алкохолизъм или други зависимости, които да водят на извода за липса на възпитателски качества.
Също така, и двамата родители в отделни периоди от живота на детето са полагали лични грижи за него, доколкото това е било възможно с оглед финансовото им състояние и трудовата им ангажираност. През тези периоди от време съответният родител е осигурявал на детето необходимите грижи за храната и облеклото му, битовото му обслужване и за интелектуалното и физическото му развитие. Настоящият състав намира, че не може да се направи извод за полагане на повече грижи за детето от страна на някой от родителите в сравнение с другия родител. От гласните доказателствени средства и социалните доклади е видно, че по обективни икономически причини страните са полагали лични грижи за детето през кратки периоди от време, като то е отглеждано почти постоянно от баба си по бащина линия в дома й в с. В.. Х. К. и Н. К. сключват граждански брак на 16.10.2006 г., след което са заживяват заедно в дома на родителите на съпруга в с. В., общ. С., област Б.. Поради затрудненото им финансово състояние и ограничените възможности за реализиране на доходи в с. В. страните заминават за П.. Именно там на 12.11.2007 г. се ражда детето им Г., като в продължение на девет месеца за него се грижи майка му, докато бащата Х. К. работи. През лятото на 2008 г. страните се завръщат в Б.. След година през лятото на 2009 г. отново принудени от икономическата криза съпрузите К. заминават за П., а Г.поради ниската си възраст е оставена при баба си /майка на въззиваемия/. След настъпил разрив в отношенията между съпрузите през септември 2012 г. те се завръщат в с. В. с цел да бъде заведен иск за прекратяване на брака. Бащата Х. К. се установява в дома на родителите си и се издържа като работи в областта на строителството в региона около гр. С. и гр. Г. Д.. Н. К. продължава да работи в сладкарница в гр. Т., П., като се връща през определени периоди от време по повод участие в настоящото дело и за да вижда детето си. С оглед на така изложените обстоятелства лични грижи за детето си Н. К. е полагала преимуществено в периода от девет месеца след раждането му, а Х. К. – в същия период и след септември 2012 г. до момента.
В тази връзка съдът намира, че въззиваемият е демонстрирал по несъмнен начин, че е загрижен и добър родител. По време на изслушването си социалният работник при ДПС Г. Д. изяснява, че именно бащата води детето на детска градина и му купува каквото е необходимо. Отношението на загриженост на въззиваемия към детето се потвърждава и от обстоятелството, че той следи за здравословното му състояние. В тази връзка от фактура № 350/12.11.2012 г. се установява, че Х. К. е завел Г. на лекар за провеждане на интервенция на носоглътката. Несъстоятелни са аргументите на въззивницата, че изводът на районния съд за родителския капацитет на въззиваемия почива единствено на социалните доклади. Възпитателските качества на Х. К. и неговата загриженост за Г. се потвърждават както от показанията на свид. М., така и от събраните писмени доказателства. Понастоящем Н. К. също при възможност полага грижи за детето си. От показанията на свид. Г. се установява, че периодите когато е в с. В., тя взима детето при себе си в къщата на баща си за събота и за неделя. Свид. Г. от своя страна свидетелства, че майката се интересува от детето си и винаги при възможност му изпраща дрехи от П. и търси контакт с него по скайп или по телефона.
Във връзка с родителския капацитет на Х. К. следва да бъде отчетено обстоятелството, че след фактическата раздяла между двамата съпрузи са налице данни той да е възпрепятствал контактите на детето с майка му. Свид. Г. свидетелства, че въззиваемият е забранил на майката да говори с детето Ч. телефона на детската градина, а й е наложил да говори с детето само по неговия телефон. Е. Г. е възприела ситуация, при която детето при среща с майка си в присъствието на баща си е било разколебано дали да прегърне майка си и е изчаквало неговата реакция. Настоящият състав намира, че тези факти водят на извода за известно негативно влияние върху детето от страна на бащата, но от изявленията на родителите по време на изслушването им пред въззивната инстанция се установява, че понастоящем контактите на детето с майката не са възпрепятствани и това отношение на Х. К. е било провокирано от раздялата със съпругата му, но той е осъзнал, че е в интерес на детето да общува и с майка си. В тази връзка от свидетелските показания на Е. Г. и М. Г. се установява, че вече при завръщането на Н. К. в с. В. по уговорка между нея и въззиваемия детето остава при нея за събота и неделя.
Настоящият състав намира, че предвид възрастта на детето и формираната от него социална среда в с. В. в негов интерес упражняването на родителските права е предоставено на неговия баща. Г. К. е родена пред 2007 г. и е на възраст, която предполага скоро да посещава училище. Свидетелските показания, изявленията на страните по време на изслушването им пред въззивната инстанция и отразеното в социалните доклади водят на несъмнения извод, че детето е свикнало с обстановката в населеното място, където живее, и именно там то се чувства сигурно и щастливо. Г. е живяла преимуществено и в съзнателната си възраст в България и предоставяне упражняването на родителските права на майката би имало за резултат извеждането на детето от привичната му социална среда и въвеждането му в друга коренно различна и непозната такава. Това неминуемо ще доведе до объркване и емоционален дискомфорт у детето, което не е в негов интерес. С оглед ниската му възраст една такава промяна би се усетила много осезаемо, без да е възможно да се възприеме спокойно като обективно необходима. В интерес на Г. е да продължи да живее в дома, където е създала свои контакти и обкръжение. В тази връзка, не се подкрепят от доказателства по делото твърденията на въззвницата, че възможността тя да изведе детето в П. е само хипотетична. По време на изслушването си тя заявява, че в тази възраст децата са по-възприемчиви към чужди езици и също така представя доказателства за постоянна работа в П.. В случая макар и трудовата ангажираност на К. в чужбина да е безспорно икономически обоснована, то по отношение на детето тя би наложила една драстична промяна в социалната му среда. Също така, неразбирането на португалски от Г. би затруднило интегрирането й в училище там и би могло да доведе до значителни затруднения в усвояването на учебния материА. Тъй като ефективното упражняване на родителските права неминуемо е обвързано със съвместното живеене на детето при съответния родител, в неговия дом и среда, настоящият състав намира, че районният съд правилно и в интерес на детето е предоставил упражняването на родителските права на Х. К..
От друга страна, от показанията на свид. Г., Г. и приложените по делото социални доклади на Д. Г. Д. се установява, че считано от лятото на 2008 г. детето Г. живее в дома на родителите на Х. К.. В периода, в който родителите са в П., грижи за него е полагала само баба му А. След завръщането на родителите от чужбина през септември 2012 г. грижи за детето полага отново основно баба му. В тази връзка и в трите социални доклада е изрично записано, че детето има силна емоционална връзка с баба си, определя именно нея и съпруга й / а не родителите си/ като значими в живота му възрастни и се наблюдава емоционално отдалечаване и от двамата му родители. Тази констатация присъства неизменно и в трите социални доклада от 02.10.2012 г., 09.11.2012 г. и 04.09.2013 г. Привързаността на детето към баба му не се е променила считано от завръщането на родителите му в България. Видно от доказателствата по делото бащата Х. К. понякога води детето на детска градина и му купува каквото е необходимо, но основно за неговото развитите и ежедневно П. се грижи баба му. В социалния доклад от 04.09.2013 г. изрично е записано, че макар детето да разполага със своя стая, то спи в обща спалня с баба си А. В докладите е също така е отразено, че детето предпочита да живее с баща си доколкото по този начин ще остане в дома на баба си, която възприема като значимия възрастен в живота си. По време на изслушването си самият Х. К. заявява, че детето до момента го е гледала майка му и „ще продължава да го гледа”. С оглед предпочитанията на детето да остане в дома на баба си и обстоятелството, че по-лесно се осъществяват родителски грижи когато детето е спокойно и в позната среда, настоящият състав намира, че районният съд в интерес на детето е предоставил упражняването на родителските права на бащата. По този начин детето в позната обстановка и с помощта на баба си, с която в момента има най-силна емоционална връзка, ще се сближи и с родителите си, които следва да са най-значимите възрастни в живота му. В тази насока според доказателствата по делото бащата Х. К. полага необходимите усилия да изгради емоционална връзка с детето си и притежава родителски капацитет. Оставянето на детето в обичайната му среда би подпомогнало и утвърждаването на връзката между него и майка му.