Определение № 34003 от 18.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34003 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110149315 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 159 ГПК и чл. 247 ГПК.

С молба с вх. № 282464/14.09.2026 г. ищецът е поискал съдът да ревизира постановения с Определение № 31146/26.08.2026 г. по гражданско дело № 49315/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, отказ за задължаване на ответника да представи договор за кредит, посочен в исковата молба, или за съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца пред ЦКР на БНБ, както и за поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на делото в диспозитива за насрочването му.

Молбата за допускане на доказателства е неоснователна.

На първо място, задължението по чл. 190 ГПК е скрепено със сериозна процесуална тежест - ако задължената страна не представи документа, който съдът поиска от нея, се приема, че този документ съществува и има съдържание, което не е изгодно за тази страна. Поради това е налице практика на Върховния касационен съд, която предвижда, че този процесуален ред е приложим само ако съдът има основания да смята, че документът е в държане на насрещната страна по делото спрямо поискалата документа - Решение № 90/21.01.2020 г. по търговско дело № 1919/2018 г., Ι ТО, и цитираната практика, и Решение № 190/25.01.2021 г. по гражданско дело № 4079/2021 г., IV ГО. Макар че няма някякви установени стандарти за това как се формира това подозрение на съда, липсата на твърдения на ответника, че документ не се намира в негово държане, само по себе си не може да се тълкува като индиция, че документ въобще е съставян. Твърдението на ищеца, че понеже 1 друг съдебен състав по дело за обезпечение на доказателства бил посочил, че редът за събиране на договори, е по чл. 190 ГПК, автоматично означава допустимост на подобни искания, не кореспондира с правилата за процесуалните тежести при неизпълнение на задължението на съда, и не може да отмени преценката на съда по същество относно допустимостта на доказателства по спора, който следва да разрешава.

Няма безспорни факти по делото, като изявленията на ответника за това, че ищцата се е обърнала към него, направени в отговора на исковата молба, са изцяло в условия на евентуалност - ако ищцата установи договор.

Ответниците са дружества с голям обем клиенти и не може да се приеме, че могат да следят абсолютно всички твърдения, че някой е имал договорни отношения с тях, а уредбата на чл. 133 ГПК изисква ответникът да изчерпи с отговора на исковата си молба всичките си възражения, вкл. евентуалните.

Поради това пряко признание на договор не се установява от съда по делото.

Не следва да се променя извода, че няма данни за съществуване на твърдения от ищцата документ.

По искането за справка от ЦКР (ЦКР) съдът следва да напомни, че първостепенно задължение за събиране на доказателства е това на страните чл. 154 и 156 ГПК и чл. 6, ал. 2 ГПК. Страните по гражданско дело попълват същото с доказателства, а съдът може само да им помогне. Затова и способите за събиране на доказателства с акт на съда като цяло са принудителни - те са за такива документи, до които по принцип страните или нямат достъп, или е затруднен (напр. не могат да изискат оригиналите на административни преписки, които е задължително да се съхраняват в държавно учреждение). В тази насока изрично е посочено в чл. 186 ГПК, че съдът може да задължи някои учреждения да представят документи или да издаде съдебни удостоверения. Тази възможност на съда не е произволна, а се подчинява в исковия процес на изискванията на чл. 146, ал. 4 ГПК - допускат се доказателства, които са допустими, относими към спорните въпроси и необходими за изясняването им. Оттук и съдът съдейства на задължените първично да съберат доказателства - страните и техните представители, само когато е необходимо да им се помогне. Адвокатите като професионални процесуални представители имат първостепенна задача да съберат доказателствата по делото и без да им помага съдът, особено писмените такива - те изрично са посочени като приложения на книжата за образуване на 2 делото в ранния му етап - искова молба и отговор - чл. 127, ал. 2 ГПК и чл.

131, ал. 3 ГПК. Когато страната и сама може да се снабди с документ - както в случая - със справка от ЦКР, до която и сама има достъп - чл. 21, ал. 2 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за ЦКР, предвижда изрично това право, при това безплатно. Да се ангажира съдът да формулира искане за доказателства, с които страната винаги може и е можела да се снабди безплатно, не отговаря на философията на чл. 127, ал. 2 ГПК и чл. 131, ал. 3 ГПК. Поради това искането на ищцата за служебна справка на съда от ЦКР не е необходимо, доколкото ищцата и сама може да я представи, а въз основа на нея - и да формулира конкретни доказателствени искания за точно описани договори, справки за задължения, счетоводни партиди и т.н. При толкова лесен ред за снабдяване с първичната информация, съдът не следва без допълнително възнаграждение да извършва работа, която законът изрично възлага на представителите на страните, на които е уредено и изрично право на възнаграждение за тази дейност (настоящият съдебен състав ще взема предвид необходимото време при разпределяне на отговорността за разноски).

По отношение на твърлдените грешки в мотивите и диспозитива на определението, по настоящото дело такива не се откриват.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 253 ГПК на ищеца Д. И.

Д . з а ИЗМЕНЕНИЕ на Определение № 31146/26.08.2026 г. по гражданско дело № 49315/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА относно отказа да се допуснат искани от ищеца доказателства.

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3