Решение № 260063 от 21.07.2021, Районен съд - Тервел

Р Е Ш

Е Н И Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,21.07.2021 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 21.07.2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд Тервел, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАНЧО ДРАГАНОВ при секретаря Милена Димова сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов по гр.дело №244 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. №1192/02.05.2018г. от Ф.А.Х. с ЕГН **********, чрез адв.Е.Р. от АК-Варна, със съдебен адрес *** с предявен иск срещу Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, който черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. страната моли на да се обяви от съда за нищожен сключеният договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя, №45, том I, рег.№323, дело №77, вписан в СП с вх.рег.№1225, акт №492, том III, дело №764 от 21.12.1998г. поради липса на съгласие, Претендират се направените разноски.

С разпореждане №654 от

13.07.2018., съдът е разпоредил на осн.чл.131 от ГПК да се изпрати исковата молба, ведно с приложените към същата писмени доказателства на ответниците по делото Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, с указания за изискванията и последиците по чл.131-132 от ГПК, като е уведомил страната ответник за задълженията й по чл.40 и чл.41 от ГПК, като с това разпореждане съдът е задължил ищцовата страна да представи актуално и пълно удостоверение на общия наследодател. В указаният от съда срок, страната ищец е изпълнила указанията на съда и е представила удостоверение за наследници А. С.М. и на неговия син Ради Алексиев Михайлов.

Ответниците са получили съобщенията си и в законоустановения едномесечен срок са подали отговор на исковата молба, чрез своя процесуален представител адв.М.С. от ДАК, редовно упълномощена от всеки един от ответниците, като намира иска за неоснователен. Прави възражение и за настъпила в полза на ответниците придобивна давност – повече от 19 години. С отговора е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя, вписан в СП с вх.рег №465, акт №43, том 2, дело №2601 от 17.05.2002г. въз основа на който е отправено искане да бъде конституиран като трето лице помагач на ответниците, купувача на част от процесния имот И.Г.И. с ЕГН **********. Съдът, е уважил искането на ответната страна, направено в отговора на исковата молба, като основателно и навременно направено, и след като е събрал служебно писмени доказателства, с които е попълнил делото, с определение № 238 от 11.10.2018г. е конституирал по делото като трето лице помагач на ответниците лицето И.Г.И. с ЕГН **********, на който е изпратил копие от исковата молба, ведно с доказателствата, с указания за изискванията и последиците по чл.131 – 132 от ГПК.

В законоустановения месечен срок е получен отговор на искова молба от адв.М.К. от ВАК, като пълномощник на третото лице помагач И.Г.И. с ЕГН **********, в който изразява мотивирано становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, като сочи, че е недопустимо привличането на третото лице помагач, като излага мотивите си в тази насока и прави искане производството по отношение на него да бъде прекратено, и представя като писмено доказателство договор за замяна на недвижими имоти от 24.01.2003г., като прави искане да бъдат присъдени в полза на И.Г.И. всички сторени от него разноски в производството.

Съдът, с определение №300 от 07.12.2018г. е насрочил делото за първо съдебно заседание, като се е произнесъл по исканията на страните и е допуснал и представените по делото писмени доказателства.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на третото лице помагач адв.М.К. е направила изявление, че процесните имоти са в патримониума на Държавата, с оглед намиращите се по делото доказателства в тази насока, поради което като трето лице трябва да бъде конституирана Държавата. Съдът, с протоколно определение е отменил предходно свое определение, с което е конституирал като трето лице помагач И.Г.И., като вместо това е конституирал в това качество Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите и е върнал делото във фаза размяна на книжа, като е изпратил съдебните книжа на новоконституираното трето лице помагач с указания за изискванията и последиците по чл.131-132 от ГПК.

В законоустановения срок е получен писмен отговор с вх.№662 от 14.03.2019г. от М.Д., главен юрисконсулт на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич в качеството й на процесуален представител на министъра на земеделието, храните и горите, в който изразява мотивирано становище по допустимостта и основателността на исковата молба, като счита същата за неоснователна.

В исковата молба ищеца, сочи, че баща му А.

С.М., който е бивш жител *** е бил собственик на следните земеделски земи: нива с площ от 30,011дка, четвърта категория, при неполивни условия, съставляваща имот №106007 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел, нива с площ от 29,502 дка, пета категория, при неполивни условия, съставляваща имот №104006 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел и лозе с площ 2,501 кв.м., четвърта категория, при неполивни условия, съставляваща имот №114002 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел. Ищеца с изненада е разбрал, че баща му е дарил земята си на брат му К.А.С., бивш жител ***, тъй като в последните си години баща им е живял при ищеца и никога не е споменавал, че се е разпоредил със собствената си земя и винаги е казвал, че тя ще бъде разпределена между неговите наследници. В молбата ищеца сочи, че до момента на смъртта си баща му си е получавал рентата от земята с ясното съзнание, че тя е негова собственост. След като разбира какво се е случило, ищеца проучва въпроса и установява, че действително има извършено дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том 1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г. С оглед на това, че ищеца счита, че същото е извършено без съгласието на баща му и подписа положен в нотариалният акт също не е негов, което го е мотивирало да предяви и настоящият иск, с който моли съда да се обяви за нищожен сключеният договор за дарение, обективиран в горе посоченият нотариален акт за дарение на недвижим имот-земеделска земя поради липса на съгласие.

В открито съдебно заседание ищцата редовно призован, чрез своя процесуален представител не се явява, представлява се от адв.Е.Р. от ДАК, редовно упълномощен по делото, който поддържа иска, така както е предявен.

В открито съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се адв.М.С. от ДАК, който изразява становище, че поддържат отговора на исковата молба, счита, че исковата молба изцяло е недоказана и неоснователна, моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Сочи, че за атакуваната сделка, повереникът й е имал пълномощно от баща си, а именно да дари от негово име, всички описани в нотариалния акт недвижими имоти на себе си. В алтернатива поддържа и направеното възражение за настъпила в негова полза придобивна давност.

Третото лице помагач Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

По делото са приети писмените доказателства: заверени копия от удостоверение за наследници с изх.№09/24.02.2017г., нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г., пълна история на имот №114002, пълна история на имот №106007, пълна история на имот №104006, скица на имот №104006, скица на имот №114002, скица на имот №106007, удостоверение за наследници с изх.№АО-2173/23.05.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за наследници от 10.05.2008г, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- земеделска земя, вписан в СП Тервел с вх. рег.№465, акт №43, том 2, дело №260 от 17.05.2002г, договор за замяна на недвижими имоти № ДА-10 от 22.01.2003г., писмо на СП Тервел, справка за имот №106007, справка за имот №104006, справка за имот №104006, справка за имот №114002, договор за аренда № ТА-11/12-1-64 от 04.07.2011г., протокол-опис към договор за аренда за предаване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд от 01.10.2011г., договор за аренда на земеделска земя №11, том 2, рег.№1022 от 06.06.2003г., писмо от нотариус Добромир П. с изх.№1 от 07.01.2019г., нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г., заверено копие на преписка с вх.№6258 в землището на с.Бонево, общ.Тервел, обл.Добрич от ОС „Земеделие“ Тервел и писмо от Служба по вписванията гр.Тервел.

В проведеното съдебно заседание на

22.05.2019 година е разпитан в качеството на свидетел нотариус Д.М.П., на който е предявен нотариалния акт приложен по делото, същият в показанията си сочи, че познава ответника, но не познава лично стареца А. С.М., а по отношение на сделката освен фактите описани в нотариалния акт не може други подробности да посочи, защото са минали много години и за него миродавни са фактите в нотариалния акт, така както са записани. Свидетелят сочи, че страните по сделката са се явили лично, без пълномощници и придружители, той е прочел съдържанието на акта, което е било одобрено от страните и подписано лично от тях. По отношение на описаното в нотариалният акт генерално пълномощно, свидетелят П. сочи, че не може да каже защо е описан, казва, че може би стареца е бил в Турция и е дал права, с това пълномощно за възстановяване на земеделските земи, но на самата сделка е присъствал лично. На зададеният въпрос дали през 1998 година, при изготвяне на нотариалните актове са изписвани пълномощните, ако някоя от страните се явява с пълномощно, свидетелят отговаря, че задължително са изписвани пълномощните, както се прави и към настоящият момент. Сочи, че документацията по този акт не се пази, тъй като нотариалното дело е архивирано и унищожено, като казва, че не е възможно описаното в нотариалният акт пълномощно да е техническа грешка, а е описано като допълнително доказателство, и според него това пълномощно е дадено, от този възрастен човек, евентуално на сина си К., на когото е имал доверие да му събере документацията по възстановяването на земите, и това пълномощно според свидетелят е описано като факт, че бащата е имал доверие на сина си когато е подготвял възстановяването на земеделските земи. На зададеният въпрос от адв.Р.-

„Връщам се пак на пълномощното, Вие казахте, че най-вероятно това пълномощно е било във връзка с възстановяване на земеделските земи, т.е, Вие категорично може ли да заявите, че това пълномощно не е било дадено за разпореждане със земите?“, свидетелят отговаря с „Не.“, „Пълномощното е за уреждане на документи, самото разпореждане е лично от двамата посочени в акта.“, като заявява, че това са подписите на двете страни в акта.

От разпитаният по делото свидетел Д.Р.М., се установява, че А. С.М. е негов дядо и през последните години той е живеел при тях в Турция, през цялото време от 89-та година до като почине през 2001г., знаел, че дядо му е дарил земи на чичо му К. докато бил още жив, но не знае точно колко е дарил и кога точно е станало това, защото дядо му често пътувал до България, сочи, че не знае дали е получавал рента дядо му докато е бил жив, не знае кой е обработвал земята, не знае дали е ходил при нотариус дядо му да дари тези земи.

В съдебно заседание, проведено на

18.09.2019г. е разпитан свидетелят Я.Г.Я., който сочи, че познава бащата на Г. и Т., който се казвал К., а дядото се казвал А., знаел, че дядото А. е прехвърлил земята на К., но точно коя година не знаел, казва, че К. имал ниви които работил, едната нива на К. била до неговата и била двадесет и девет декара и половина, и от както е върната тази нива я работил Г. и до сега я работил, а тая година била засята с царевица, а другата нива била до лозята, но после разбрал, че я продал, но не знаел на кого е продадена. Свидетелят казва, че са имали и два декара и половина лозе, където също били съседи и по лозето като казва, че и лозето работи към момента. Свидетелят казва, че дядото на Г. им е дал земя, но не знае подробно как им я е дал, той идвал от време на време на гости, като и у тях е идвал, чувал от К., че баща му А. му е прехвърлил нивите.