Определение № 1669 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. Варна, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500602 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по чл.419, ал.1 и чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение с правно основание чл.423 от ГПК от „Домил“ ЕООД, ЕИК 103698942, със седалище и адрес на управление гр. Варна, **********************, представлявано от Д. В. В. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на „Домил“ ЕООД, в качеството му на издател, Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н. З., ул. „Д.П С.“ №**, ет.*, в качеството му на авалист и М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „М.“ №***, ет.*, ап.**, в качеството му на авалист да заплатят при условията на солидарност на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ет.3 сумата от 29806.30 лв., представляваща главница по запис на заповед от 25.07.2007г. цялата в размер на 3000лв., сумата в размер на 596.13 лв. държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба вх. №265271/29.12.2023г. от „Домил“ ЕООД и 1

Д. В. В. срещу разпореждане №15551/20.05.2020г., по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС.

Във възражението и частните жалби, инкорпорирани в един документ се излага, че на 14.12.2023г. след направена справка по изпълнително дело №45/2021г. на ЧСИ С.а Янкова с рег. №719 длъжниците са узнали, че срещу тях е била издадена заповед за изпълнение. Призовката за доброволно изпълнение не е връчена до настоящия момент на Д. В., а тази до „Домил“ ЕООД е връчена нередовно. Тя е получена за дружеството от другият длъжник М. И. – посочване „чичо“, който няма качеството на служител или работник от канцеларията на търговеца.

Аргументира се, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като записа на заповед е с дата 29.07.2007г., а е вписано да бъде предявим до 13.08.2017г. За да е изискуемо вземането по него той трябва да е предявен до една година от издаването му, съгласно разпоредбата на чл.477 от ТЗ. В случая уговорения срок за предявяване надхвърля законово установения. Правото на заявителя се явява погасено. Предявената след крайния срок заповед не поражда менителничен ефект и заявителя – джиратар не може да претендира вземането си въз основа на запис на заповед.

По изложените съображения „Домил“ ЕООД моли да бъде прието възражението му по чл.423 от ГПК и допълнително с другият жалбоподател Д. В. е формулирал искане за уважаване на частната жалба.

В срока е депозиран отговор от заявителя „Мелон България“ ЕАД, с който оспорва частната жалба. Изложени са доводи, че записът на заповед има всички реквизити, в това число и падеж на предявяване. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

По възражението по чл.423 от ГПК.

Производството по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС е 2 образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., с която е разпоредено на „Домил“ ЕООД, в качеството му на издател, Д. В. В., в качеството му на авалист и М. И. И., в качеството му на авалист да заплатят при условията на солидарност на „Мелон България“ ЕАД сумата от 29806.30 лв., представляваща част от главница по запис на заповед от 25.07.2007г. цялата в размер на 30000лв., сумата в размер на 596.13 лв. - държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20217190400045 по описа на ЧСИ С.а Янкава, което е изискано и приложено към настоящото.

От данните по изпълнителното дело се установява, че управителят на „Домил“ ЕООД - Д. В. е узнал за издадената заповед за незабавно изпълнение на 25.10.2023г.

До работодателят на Д. В. „Зевс Груп 2000“ ЕООД е изпратено запорно съобщение от ЧСИ С.а Янкова с изх. №19.09.2023г. В същото е описан издаденият изпълнителен лист, частното гражданско дело и дължимите суми.

Съобщението е получено по електронна поща на 24.10.2023г. от работодателя, който е изпратил отговор на 26.10.2023г.

От извадените и приложени разпечатки за изпратени и получени имейли се установява, че запорното съобщение с неговото цяло съдържание е достигнало до знанието на Д. В., като то е изпратено от „Зевс Груп 2000“ ЕООД чрез имейл адрес zeuagroup.abv.bg на „Домил“ ООД по имейл адрес domilood.abv.bg на 25.10.2023г.

Упълномощеният адвокат С. Р. от името на „Домил“ ООД също е участвал в имейл кореспонденцията на относно запорното съобщение чрез имейл адрес **************** на 26.10.2023г.

От адв. Р. е подадена молба вх. №19969/28.11.2023г. за запознаване с изпълнителното дело на 27.11.2023г.

Горните обстоятелства категорично сочат на дата 25.10.2023г. за узнаване за изпълнителният лист, който е издаден въз основа издадената заповед за изпълнение по посоченото в запорното съобщение частно гражданско дело.

3

Съглано чл.423, ал.1 от ГПК възражението се подава в едномесечен срок от узнаването за издаване на заповедта за изпълнение.

Възражението по чл.423 от ГПК от „Домил“ ООД е подадено на 29.12.2023г. след изтичане на преклузивния срок, поради което се явява просрочено.

Предвид горното съдът намира, че производството по това възражение следва да бъде прекратено.

По частната жалба на „Домил“ ООД по чл.419 от ГПК.

С оглед недопустимостта на възражението по чл.423 от ГПК, недопустима се явява и частната жалба по аргумент на чл. 423, ал.3, изр.3 от ГПК.

По частната жалба на Д. В. В..

Частна жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК /от данните по изпълнителното дело, все още няма редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение/. Редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице.

Подаденото възражение по чл.414 от ГПК я прави допустима, като разгледана по същество се явява основателна.

Подадено е заявление по чл.417 от ГПК, като към него е представен документ по чл.417, т.9 от ГПК, а именно оригинал на запис на заповед.

Съдът намира, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

При изследване съответствието на представения документ с изискванията на императивната норма на чл.535 от ТЗ, съдът констатира, че записът на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ и в заглавието и в текста, безусловно обещание от „Домил“ ООД, в качеството на издател да се плати сумата от 30000.00лв. в полза на „Българска пощенска банка” АД с падеж на предявяване в срок до 13.08.2017г., място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис на издателя. Записът на заповед е авалиран от Д. В. В. и М. И. И.. В последствие е джиросан на заявителя „Мелон България“ ЕАД.

От доказателствата по делото не се установява записът на заповед да е предявен на издателя и авалистите, в него липсва такова изявление от 4 посочените лица, поставяне на техен подпис и дата. Няма представени протест или нотариална покана, тъй като отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.

Предявяването на запис на заповед, с падеж "на предявяване" има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в забава. Такива последици има предявяването за плащане при изрично уговорен падеж, за които хипотези е относимо ТР № 1/2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС - т. 3. В този смисъл са решение № 132 по т. д. № 2316/2015 г. на I т. о. на ВКС, определение № 813 по ч. т. д. № 868/2009 г. на I т. о. на ВКС, определение № 57 по ч. т. д. № 822/2011 г. на II т. о. ТК на ВКС, определение по ч. т. д. № 2880/2013 г. на I т. о на ВКС и др.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.417, т.9 от ГПК и чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника за посочените суми в заявлението, тъй като не е настъпил падежа на задължението.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционния акт следва да бъде отменен в частта за незабавното изпълнение.

По разноските:

С оглед изходът от спора на частния жалбоподател „Домил“ ООД не се следват разноски.

На жалбоподателя Д. В. се дължат разноски в размер на 15.00лв. за държавна такса. Няма ангажирани доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. за въззивна инстанция. Представеният договор за правна помощ касае заповедното производство пред първа инстанция.

Ответната страна по жалбата не е искала присъждане на разноски.

По изложените правни съображения съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. дело №20243100500602 по описа на Окръжен съд – Варна в частта по подадено възражение с правно основание чл.423 от ГПК от „Домил“ ЕООД, ЕИК 103698942, със седалище и адрес на управление гр. Варна, **********************, представлявано от Д. В. В. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. дело №20243100500602 по описа на Окръжен съд – Варна в частта по подадена частна жалба вх. №265271/29.12.2023г. срещу разпореждане №15551/20.05.2020г., по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ разпореждане №15551/20.05.2020г., по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение по отношение на длъжника Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н. З., ул. „Д.П С.“ №**, ет.*, в качеството му на авалист на издадената в полза на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №100, ет.3 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС срещу длъжниците „Домил“ ЕООД, в качеството му на издател, Д. В. В., в качеството му на авалист и М. И. И. ап.26 за сумата от 29806.30 лв., представляваща главница по запис на заповед от 25.07.2007г. с падеж 13.08.2017г. цялата в размер на 3000лв., сумата в размер на 596.13 лв. - държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 28827/19.05.2020г. на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №100, ет.3, в частта му, с която е поискано допускане на незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжника Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н. З., ул. „Д.П С.“ №**, ет.*, в качеството му на авалист.