Определение № 1760 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501713 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ООД, чрез процесуалния представител юрк. Н.Л., против определение № 6113 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д.

№ 13071/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав, с което е оставенo без уважение искането на дружеството за изменение на решението по делото в частта за разноските като се постанови присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищцата – адв. М., в размер на 100 лева, вместо присъдения такъв от 1441,61 лева (1729,93 лева с вкл. ДДС).

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД счита постановеното определение за незаконосъобразно по причина, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът бил длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии, като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност се извършвала от решаващия състав. В случая това не било сторено – делото не било сложно, а определеният адвокатски хонорар бил прекомерен. Като изходна величина районният съд използвал само материалния интерес, което било неправилно. Освен това, адв. М. подал множество искови молби срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, които били еднотипни. Трудът на адвоката, организиран като свободна професия и влечащ носенето на самостоятелен икономически риск, не можел да се приравнява по финансово изражение на труда на юрисконсулта, които също осъществявал процесуално представителство и защита по граждански дела. Но следвало да се има предвид, че за да се избегне ограничаване на конкуренцията адвокатското възнаграждение не трябвало да е значително по-голямо от това на юрисконсултите, поне по делата, които не се отличават с фактическа и правна сложност.

Поради това, че исковата молба по делото била „бланкетна“, а процесуалният представител 1 на насрещната страна не се явил лично в съдебно заседание, следвало да се намали възнаграждението за безплатно представителство до 100 лева.

Иска се от съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови изменение на решението на районния съд в частта за разноските като намали присъденото на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв до 100 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който се оспорва същата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е разрешаване на въпроса за действителността на договора за потербителски кредит, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Т. Б. С., а при евентуалност – разрешаване на въпроса за валидността на клаузите, съдържащи се в част VI „Параметри“ на договора, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С оглед изхода от делото – положителен за ищцата, представлявана безплатно от адв. М. М., районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адвоката следва да се определи поисканото възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. Като е съобразил решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., както и материалния интерес по делото – 11 573,54 лева, е определил възнаграждение в размер на 1441,61 лева, към което е присъдил и ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по реда на ЗДДС. Общият определен и присъден размер на възнаграждението е 1729,93 лева с вкл.

ДДС.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие (в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л. 55 от първоинстанционното дело) е достатъчно за приложението на посочената разпоредба.

Що се касае до определяне на размера на адвокатското възнаграждение и наведените от частния жалбоподател оплаквания, че районният съд е определил прекомерен хонорар, въззивният съд намира следното:

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Оплакванията на жалбоподателя в тази насока се намират за основателни. В случая фактическата и правна сложност на делото действително не са изключително високи – събрани са писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, но с оглед обема на свършената работа, проявената процесуална активност и многообразието на правните доводи, което налага защитата по исковете в защита на потребителя, предлаганото от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД редуциране на възнаграждението до абсолютния минимум от 100 лева се намира за несъответно на обсъжданите критерии.

При съобразяване на казаното, както и на изразеното в актуалната практика на ВКС становище (определение № 2995 от 13.06.2024 г. по ч. гр. дело № 991/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о. (разгледан е случай на поискано намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, но изведените критерии за определяне на справедлив размер на хонорара са универсални и могат да намерят приложение и в хипотеза на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв), настоящият съдебен състав приема, че адвокатско възнаграждение, такова каквото е 2 определено от първата инстанция, е съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на защитавания интерес – трудът на адвоката е справедливо оценен, а не прекомерно надценен. Правилно районният съд е включил в така определеното възнаграждение и ДДС в съответния размер, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е регистриран по ЗДДС субект – в този смисъл определение № 50139/10.05.2023 г. по гр. дело № 5156/2021 г. на ВКС, IV г.о.; определение 50095/11.05.2023 г. по търг. дело № 1454/2021 г. на ВКС, II т.о.; определение № 2600/19.09.2023 г. по гр. дело № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о.

Въз основа на изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6113 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 13071/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3