Решение № 171 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330205275 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 13-2400337 от 01.08.2024 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пазарджик, с което на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., ул. „***, представлявано от А. Р. Д., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б „б“, вр. чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят - „А. Б.“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пазарджик чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност.

1

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 10.04.2024г., в гр. Пловдив от служители към Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, сред които св. Р. И. М., на длъжност „***“, била извършена проверка на строителен обект: „Жилищна сграда с полуподземен гараж“, находящ се в обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, кв. “Христо Смирненски III“, УПИ XXII-513.394, ПИ с ид. № ***. На място били заварени работници/ служители да работят на кота +8.45 и извършват товароразтоварни дейности – разтоварват арматура посредством товарен радиоуправляем кран, като в същото време, отворите в строителните и конструктивни елементи, етажна плоча на кота +2,75, етажна плоча на кота +5,60, етажна плоча на кота +8,45 и стълбищна клетка, са необезопасени чрез парапети, ограждения, или здраво покритие, за което е съставен Акт за спиране от 10.04.2024г., връчен на св. И. К. Н. – технически ръководител.

Въз основа на установеното, било прието, че жалбоподателят „А. Б.“ ЕООД, в качеството на „Строител“ по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи на строителен обект: „Жилищна сграда с полуподземен гараж“, находящ се в обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, кв. „Христо Смирненски III“, УПИ ХХП-513.394, ПИ с ид. № ***, не е осигурил минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като отворите в строителните и конструктивни елементи, етажна плоча на кота +2,75, етажна плоча на кота +5,60, етажна плоча на кота +8,45 и стълбищна клетка, които създават опасност от падане от височина, са необезопасени чрез парапети, ограждения, или здраво покритие, които създават опасност от падане от височина. На място били направени и снимки от проверяващите.

Впоследствие били извършени и други проверки на 16.04.2024г. и 31.05.2024г. Всички проверки и процесната такава, били обективирани в Протокол № ПР2414273 от 31.05.2024г.

На 31.05.2024г. св. М. съставил АУАН № 13 -2400337/ 31.05.2024г. срещу „А. Б.“ ЕООД за извършено нарушение по чл.14,ал.1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б „б“, вр. чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството.

В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.

2

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложени и събрани по делото писмени доказателства, снимков материал и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Р. И. М., показанията на св. И.

К. Ч., всички само дотолкова доколкото служат за установяване на обективната истина.

В показанията си актосъставителя М. потвърждава констатациите в АУАН и извършената проверка. Същият твърди не с нужната категоричност, че бил видял името на дружеството-жалбоподател като „строител“ на информационната табела пред проверявания обект, не знае какво е пишело срещу „възложител“ на обекта. Обяснява,че съставил акта въз основа на това, че заварените на място лица били главно работници на жалбоподателя.

От показанията на св. Чанков се установява, че работи като технически ръководител за дружеството-жалбоподател. Свидетелят заявява,че „А. Б.“ ЕООД е възложител, а строител е на обекта е Ю. К., т.е. неговата фирма „ХИРА“. Обяснява, че задълженията му като технически ръководител са да следи за контрола и качеството на изпълнителите и подизпълнителите, а отговорността за осигуряване на безопасни условия на труд тежи върху строителя, не върху възложителя. При кредитиране на показанията му съдът отчита заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установената трудова зависимост с дружеството-жалбоподател и към настоящия момент.

По отношение на снимковия материал по административната преписка се установява частично заснета сграда в груб строеж в далечен план и стълбищна клетка отблизо. На част от снимките се установява необезопасените във височина отвори в строителните и конструктивни елементи, етажни плочи на някои от котите и стълбищната клетка, дотолкова доколкото позволява лошото качество на снимките в черно-бяло.

На представените снимки от жалбоподателя, се установява частично заснета сграда в груб строеж в едър план в кв. „Хр. Смирненски“, чийто ориентир са единствено построени вече с външна фасада други сгради наоколо, съвпадащи с изнесената в „Гугул карта“ общодостъпна информация за картографиране и снимки на конкретния район. По отношение на същите се вижда,че върху проблемните места са поставени вече обезопасителни прегради.

От представения от жалбоподателя договор за строителство се устаноявява, че няколко дни преди проверката, е сключен договор на 28.03.2024г. за строителство между дружеството-жалбоподател „А. Б.“ ЕООД, в качеството на възложител и „ХИРА СТРОЙ ГРУП“ ЕООД в качеството на изпълнител, с предмет процесната сграда, подписан от двете стани. За съда не остана съмнение, че това писмено доказателство, като частен документ, произтичащ от жалбоподателя, няма категорична достоверна дата, доколкото не е нотариално заверено и върху него не са отбелязани данни под номер и 3 дата от входящ регистър към дружеството, представен е и на по-късен етап, едва с депозираната жалба. В този смисъл документът не служи с нужната категоричност като доказателство за действителните отношения между „А.

БИЛДИНГ“ ЕООД и „ХИРА СТРОЙ ГРУП“ ЕООД и в какво качество.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представляващо дружеството лице.

След внимателен анализ на целия доказателствен материал обаче и въпреки извършените от съда усилия за установяване на истината по делото, то не се доказа с нужната категоричност за ангажиране на административнонаказателна отговорност с всички последици, свързани с това - а именно качеството „строител“ по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2 на дружеството- жалбоподателят „АСТРА БИЛДИНГ“ ЕООД за вмененото му нарушение чл.16, т.1, б „б“, вр. чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В тази насока да се направи несъмнен положителен извод не спомогнаха, нито приложените писмени доказателства по делото, нито свидетелските показания на актосъставителя Р. М. и св. И. Ч.. От една страна в показанията си актосъставителя уклончиво и некатегорично обяснява какво е видял на информационната табела пред строителния обект /която табела, дори не е заснета към момента на проверката/. Същевременно свидетелят заявява, че е направил извод за извършено нарушение основно поради обстоятелството, че повечето заварени работници престирали труд за жалбоподателя. Не става ясна преценката на актосъставителя и на база приложените по преписката писмени доказателства, като нито едно от тях не сочи несъмненото качество „строител“ на дружеството-жалбоподател. Направените снимки на необезопасените места са с лошо качество. В другата посока са показанията на св. Илиян Чанков, заемащ длъжността „технически ръководител“ – трудово зависим и към настоящия момент към „АСТРА БИЛДИНГ“ ЕООД, и чиито показания определено имат интерес от изхода на делото, поради посочените по-горе отношения. В тази линия на защита е и представеният едва с жалбата договор за строителство между „АСТРА БИЛДИНГ“ ЕООД и „ХИРА СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с отразено време на сключването му няколко дни преди самата проверка, с налични подписи на страните, но не с категорична действителна дата за изготвянето му, поради липса на нотариална заверка или входящ номер от регистър на дружеството.

Тук, съдът следва да отбележи, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая актосъставителят и санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на 4 състава по чл.14, ал.1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд, вр. чл.16, т.1, б „б“, вр. чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Налице е фактическа и доказателствена необоснованост на административното обвинение, основано на предположения, при което съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Същевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от представляващия въззиваемата страна, което съдът намира за основателно. Така, предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита и направените искания, решаването на делото в две съдебни заседания, както и предвид разпоредбата по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема за основателна претенцията на жалбоподателя до размера от 450 лева. Тази сума от 450 лева следва да се присъди в тежест на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ № 13-2400337 от 01.08.2024 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.