Решение № 4569 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4569 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Ш. С. (ххххххххх), гражданин на Република Турция, роден на хххххххххх г. в Република Турция, чрез адв. В. А. от САК, против Наказателно постановление № 24-4332-015212/06.07.2024 г., издадено от полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл.

638 ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 (четиристотин) лева.

С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че е било ограничено правото на защита на въззивния жалбоподател, тъй като при съставяне на акта за установяване на нарушението, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, и при издаване на последното не е присъствал преводач от български на турски език и обратното. Излагат се доводи и че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като по отношение на управлявания от него автомобил към момента на проверката е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По изложените съображения 1 се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Ш. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. В. А. от САК, която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и представя списък.

Наказващият орган – полицейски инспектор в ОПП – СДВР К.Й.З., редовно уведомен, се явява лично и с юрк. В. П. с пълномощно по делото. В съдебните прения юрк. П. пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които навежда доводи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен, а извършването на нарушението – доказано. С писмените бележки навежда и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59 ал.

2 ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление, същото е връчено лично на жалбоподателя на 06.07.2024 г., а жалбата е подадена на 17.07.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2024 г. в 21:45 часа жалбоподателят Ш. С. управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ххххххххххх, собственост на „хххххххххх“ ЕООД с ЕИК хххххххххх, на територията на град София, по улица „Проф. Д-р Иван Странски“ с посока на движение от ул. „Академик Стефан Младенов“ към булевард „Симеоновско шосе“. Към 06.07.2024 г. въззивникът Ш. С. нямал регистриран постоянен адрес на територията на Република България.

Към 06.07.2024 г. по отношение на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ххххххххххх, имало сключен и действащ договор за 2 задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД със срок на застрахователното покритие от 00:00 часа на 24.04.2024 г. до 23:59 часа на 23.04.2025 г.

При блок № 56А на улица „Проф. Д-р Иван Странски“ управлявания от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за извършване на проверка от служители на ОПП – СДВР – свидетелят Н. З. и А. К., заемащ длъжност „младши автоконтрольор I степен в 02 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП – СДВР. Служителите на ОПП – СДВР установили, че водачът на автомобила – жалбоподателят Ш. С., не бил български гражданин, както и че същият говори турски език, а нивото му на владеене на български език не е твърде добро. В управлявания от жалбоподателя автомобил служителите на ОПП – СДВР установили и други лица, като един от тях, неустановен по делото, владеел български език по – добре от жалбоподателя.

Служителите на ОПП – СДВР пристъпили към извършване на проверка на жалбоподателя и на автомобила, като на мястото не бил повикан и не присъствал преводач от български на турски език и обратно. Въззивният жалбоподател не носел в себе си и по време на проверката не представил на контролните органи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлявал. Служителите на ОПП – СДВР пристъпили към извършване на проверка за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите чрез автоматизираната информационна система „Пътна полиция“, но справка не била извършена, поради липса на достъп до услугата.

По време на проверката комуникацията между въззивния жалбоподател Ш. С. и контролните органи се осъществявала посредством пътника в управлявания от жалбоподателя автомобил, който владеел български език. По време на проверката жалбоподателят се свързал и с Посолството на Република Турция в Република България и служителите на ОПП – СДВР разговаряли с представител на Посолството.

На същата дата – 06.07.2024 г. в присъствието на свидетеля Н. З. и на 3 жалбоподателя Ш. С., А. К., заемащ длъжност „младши автоконтрольор I степен в 02 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП – СДВР съставил АУАН серия G A № 1345834/06.07.2024 г., с който повдигнал против въззивния жалбоподател административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 638 ал. 3 КЗ – затова, че управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя Ш. С., на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен препис на български език. При съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение също не присъствал преводач от български на турски език.

На същата дата – 06.07.2024 г. младши автоконтрольор А. К. съставил АУАН серия G A № 1345833, с който повдигнал против жалбоподателя С. административнонаказателни обвинения за извършени нарушения по чл. 150 ЗДвП и чл. 137а ал. 1 ЗДвП.

След съставяне на АУАН серия GA № 1345834/06.07.2024 г. жалбоподателят Ш. С. бил съпроводен от служителите от ОПП – СДВР до Отдел „Пътна полиция“, където въз основа на АУАН серия GA № 1345834/06.07.2024 г. К.Й.З., заемащ длъжност полицейски инспектор IV степен в група „Дежурна част и комендатура“ към ОПП – СДВР, назначен за дежурен полицейски инспектор, съгласно график за дежурствата в „ДЧиК“ при ОПП – СДВР на дата 06.07.2024 г., издал обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-015212/06.07.2024 г., с което на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 638 ал. 3 КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 (четиристотин) лева.

Наказателно постановление № 24-4332-015212/06.07.2024 г. било връчено на жалбоподателя Ш. С. на същата дата – 06.07.2024 г., като не му бил предоставен писмен превод на турски език, нито пък му бил осигурен устен превод на съдържанието на наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

4 гласни - показанията на свидетеля Н. З., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - АУАН серия GA № 1345834/06.07.2024 г.,

Наказателно постановление

№

24-4332015212/06.07.2024 г., уведомление до ОДЦ – ГД „ГП“, заповед № 513з1224/20.02.2021 г., издадена от директор на СДВР, заповед № 513з – 7006/01.10.2015 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 4332з143/15.02.206 г., издадена от директора на СДВР, Наказателно постановление №

24-4332-015211/06.07.2024 г., застрахователна полица

№

BG/30/124001307726/23.04.2024 г., сметка № 41180034/23.04.2024 г., електронна справка за застраховка „Гражданска отговорност“, удостоверение за извършен годишен технически преглед, свидетелство за управление на МПС, издадено на жалбоподателя Ш. С. от органите на Република Турция, справка от СДВР, ОПП, рег. № 433200-97152/18.09.2024 г., служебно извършена справка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил с рег. № ххххххххххх към дата 06.07.2024 г. на сайта на „Гаранционен фонд“ АД.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. З. по отношение мястото и начина на извършване на проверката, които прецени като последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля З. за това, че жалбоподателят е разбрал „за какво става въпрос“, тъй като в тази част показанията на свидетеля изразяват субективната му преценка, а съгласно чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват възприети от свидетеля факти.

Съдът цени и писмените доказателства, от които се установяват компетентността на актосъставителя и наказващия орган. От писмените доказателства - застрахователна полица № BG/30/124001307726/23.04.2024 г., сметка № 41180034/23.04.2024 г., електронна справка за застраховка „Гражданска отговорност“, служебно извършена справка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил с рег. № ххххххххххх към дата 06.07.2024 г. на сайта на „Гаранционен фонд“ АД, се установява по категоричен начин, че към процесната дата – 06.07.2024 г. по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Като съпостави писмените доказателства с гласните доказателствени средства 5

– показанията на свидетеля Н. З., съдът прие за установено, че при извършената на 06.07.2024 г. проверка жалбоподателят не е носил и не е представил на контролните органи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което е управлявал, както и че служителите в ОПП – СДВР не са успели да извършват проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в АИС „Пътна полиция“ поради липса на достъп до услугата.

Това е така, тъй като макар свидетелят З. да заявява, че няма спомен дали в конкретния случай при справката в системата се е оказало, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или пък не е имало достъп до услугата, от показанията му се установява, че служителите на ОПП – СДВР не пристъпват към съставяне на АУАН, ако водачът им представи документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В конкретния случай младши автоконтрольор К. е съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 638 ал. 3 КЗ, а от писмените доказателства се установява, че по отношение на автомобила е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което се налага изводът, че справка в АИС ОПП не е била извършена, а същевременно жалбоподателят не е разполагал у себе си и не е представил документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.