Протокол № 54 от 18.01.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 54 гр. Пазарджик, 16.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора В. П. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно наказателно дело № 20245220200076 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Явява се Д. К. М., спрямо когото се иска постановяване на принудителна медицинска мярка, доведен от служители на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик.

В залата се явява адв.К. А. от ПАК, назначен за служебен защитник на Д. М. от ДП.

Явява се К. В. М. в качеството на баща на лицето, спрямо което се иска постановяване на ПММ.

Вещите лица д-р Р. Ц., д-р Д. К. и А. Д., редовно уведомени – явяват се лично.

За РП - Пазарджик се явява прокурор Х..

ИЗЯВЛЕНИЕ НА Д. М.: Искам адв.А. да ме бъде защитник и в това производство.

СЪДЪТ намира, че с оглед изявлението на лицето, по отношение на което е направено предложението за постановяване на ПММ, и с цел осигуряване защитата на същия по настоящото производство, следва да назначи като служебен защитник адв.К. А. от АК-Пазарджик.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

1

НАЗНАЧАВА по настоящото производство като служебен защитник на Д. К. М. – адв.К. А. от ПАК.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Д. М.: Знам за какво е делото. Да се гледа.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на лицето, спрямо което се иска постановяване на принудителна медицинска мярка:

Д. К. М. - роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ като заварчик, осъждан, ЕГН: **********.

На лицето се разясниха правата по НПК.

Д. М.: Разбрах си правата.

Не се направи отвод на съда, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Представям и моля да приемете ОА, по повод на който е образувано наказателното дело от общ характер пред ОС-Пазарджик, както и присъдата, с която Д. М. е бил осъден на доживотен затвор за престъплението, предмет на ОА и копие на придружителното писмо, с което са представени на наблюдаващия прокурор по искане на РП-Пазарджик.

АДВ. А.: Да се приемат.

Д. М.: Запознат съм. Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че представените в днешното съдебно заседание книжа съдържат информация, относима към предмета на делото и от значение за 2 неговото правилно решаване, поради което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: ОА на ОП-Пазарджик, присъда на ОС-Пазарджик и придружително писмо на ОП-Пазарджик.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ СЕ предложението на Районна прокуратура - Пазарджик.

Пристъпи се към изслушване обясненията на Д. М.:

Д. М.: Сега не се сещам за нещо конкретно, което да кажа.

Сне се самоличността на бащата на лицето, спрямо което иска постановяване на ПММ, както следва:

К. В. М. – роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********, баща на Д. М..

На бащата се разясниха правата му по НПК, както и възможността да бъде разпитан като свидетел по делото.

К. М.: Желая да бъда свидетел по делото.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят не напусна залата, тъй като има право на участие в цялото производство.

Пристъпи се към разпит на свидетеля К. М.:

СВ. К. М.: Баща съм на Д.. Преди да се случи това със съпругата ми сме 3 живели заедно с Д. на ул.“Дойран“. Това е кооперация и ние сме на третия етаж. Живеехме тримата – аз, съпругата ми и Д.. Големият ми син е в София.

Синът ми Д. не беше такъв. Не помня коя година се разболя от някакво психично заболяване и се лекува. Жената го водеше на лекар, Бог да я прости.

Мисля, че д-р П. я лекуваше. Пиеше някакво лекарство, но то беше много скъпо към 100 лв. и ние по две опаковки му вземахме, така една година се лекува. Сигурно не беше излекуван до края. През това време беше много агресивен. Посягал е на мен. На майка си не е посягал. Последният път, когато ме блъска и одра, аз ходих при един известен адвокат да се консултирам и той каза, че нищо не може да направи. Аз казах: „Смъртен случай ли трябва да има“ и той каза „да“, и това беше цялата работа.

Когато се разболя моят син, беше преди 7-8 до 10-тина години. Той беше изключително агресивен, налиташе ни на бой, драл ме е, бил ме е.

Майка му заставаше между нас и на нея не е посягал никога. Той една година пи хапчета и беше по-добре, и д-р П. каза, че се е излекувал. Докато взимаше хапчетата беше по-добре. След това не сме го лекували пак.

След като спря хапчетата пак стана агресивен и продължи да се отнася така с мен. Ние постоянно го дебнехме, когато трябва да пие хапчета, защото не винаги ги е пиеше. Ние трябваше да го караме да си ги пие. Тези хапчета бяха агресивността. Д-р П. не ни е казала диагноза. Той имаше епикриза. На ТЕЛК обаче не сме ходили. Няколко пъти сме ходили на психиатричната болница в Пазарджик. Там обаче не го лекуваха за това психиатрично нещо, а за наркотиците го лекуваха. Той беше почнал да взима наркотици. Майка му постоянно го претърсваше и каза, че взимал хашиш- едно нещо като пластилин имаше.

Той само един път прободе майка си с нож и тя изчезна, почина. Той на майка си никога не е посягал преди това.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

Р. Ц. Д. – на 72 години, българка, българска гражданка, вдовица, работеща като специалист психиатър на свободна практика, неосъждана, без родство с Д. М..

Д. А. К. – на 62 години, българка, българска гражданка, неомъжена, 4 работеща като специалист психиатър на свободна практика, неосъждана, без родство с Д. М..

А. Я. Д. – на 44 години, българка, българска гражданка, разведена, клиничен психолог към ЦПЗ гр.Пловдив, неосъждана, без родство с Д. М..

Вещите лица предупредени за отговорността по чл.291 от НК.