Определение № 3824 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3824 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

П. Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100606052 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение № 2818/23.06.2026 г., постановено по ЧНД № 20261110206086/2026 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5-ти състав, с което е отменено Постановление от 27.11.2025 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 226 ЗМК-376/2024 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 56008/2023 г. по описа на СРП, и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на разследването с дадени задължителни указания.

В протеста се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Прокурорът сочи, че след предходната отмяна на постановлението за прекратяване са изпълнени дадените от съда указания, като са извършени допълнителни действия по разследването, назначени са повторна и допълнителна съдебномедицински експертизи, разпитани са свидетели и е извършена проверка относно твърдяното лечение на пострадалата в Медицинския институт на МВР. Поддържа се, че събраните доказателства са достатъчни за изясняване на релевантните факти, а невъзможността за извършване на личен преглед на пострадалата се дължи на настъпилата на 17.01.2025 г. нейна смърт. Възразява се и срещу възлагането на съдебномедицинския експерт на въпроси, свързани с правната квалификация на деянието, доколкото последната е от компетентността на органите на досъдебното производство и съда. Иска се отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване.

Срещу протеста е постъпило възражение от П. А. П., в качеството му на наследник на починалата пострадала Й.В. П.а, чрез процесуалния му представител адв. П.Ю.А., с което се поддържа, че протестът е неоснователен.

1

Излагат се съображения, че въпреки извършените след предходното връщане действия по разследването не е изяснен в необходимата степен действителният период на възстановяване на пострадалата и значението на последващите хирургични интервенции и продължилите медицински грижи.

Иска се протестът да бъде оставен без уважение, а определението на СРС – потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и възражението срещу него и извърши цялостна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира следното:

Протестът е процесуално допустим – подаден е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано на 22.11.2023 г. за престъпление по чл. 325в НК във връзка с инцидент, при който Й.В. П.а е била нападната и ухапана от куче порода „Питбул“, собственост на А.Н.В.. С постановление от 25.04.2024 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че причиненото на П.а увреждане представлява лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК и че не са налице признаците на разследваното престъпление от общ характер.

С Определение № 3713/19.09.2024 г. по ЧНД № 10769/2024 г. СРС е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокуратурата за извършване на допълнителни действия по разследването. След протест на прокуратурата определението е било потвърдено с Определение № 3797/20.11.2024 г. на Софийски градски съд. С въззивния съдебен акт е споделен изводът, че разследването не е проведено в необходимата пълнота, като е приета необходимостта от допълнително изясняване на медицинските последици от инцидента, проведеното последващо лечение и действителната продължителност на възстановителния процес.

След връщането на делото са извършени допълнителни действия по разследването. Разпитан е повторно свидетелят П. П., разпитана е д-р Н.П., извършена е проверка относно твърдяно последващо лечение на пострадалата в Медицинския институт на МВР и са назначени повторна и допълнителна съдебномедицински експертизи. Междувременно, на 17.01.2025 г., Й. П.а е починала, поради което непосредственият преглед от вещото лице е станал обективно невъзможен.

От събраната медицинска документация и повторната съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на ухапването П.а е получила рана на лявата предмишница, наложила хирургично лечение, като впоследствие са извършени допълнителни оперативни интервенции и кожна пластика с автотрансплантат. Вещото лице е квалифицирало 2 увреждането като причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и е посочило възстановителен срок от 20–25 дни.

Същевременно от допълнително събраните гласни доказателства са установени данни за продължили след болничното лечение медицински грижи. Свидетелката д-р П. е дала сведения за извършвани превръзки след изписването на П.а, като по спомен ги отнася към период от около месец и половина – два месеца, а свидетелят П. П. е посочил извършването на около десет превръзки в рамките на приблизително един месец. Проверката в Медицинския институт на МВР не е установила данни за твърдяното посещение и лечение на П.а там през април 2024 г.

След извършването на тези действия с постановление от 27.11.2025 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че събраните доказателства не установяват осъществяването на престъпление по чл. 325в НК и че причиненото на пострадалата увреждане представлява лека телесна повреда. С обжалваното Определение № 2818/23.06.2026 г. СРС е отменил постановлението и отново е върнал делото на прокуратурата, като е приел по същество, че въпреки допълнително извършените действия остава неизяснен действителният възстановителен период на пострадалата и значението на новосъбраните данни относно последващото лечение за медикобиологичната характеристика на причиненото увреждане.

При така установената процесуална и доказателствена хронология въззивният съд намира, че крайният извод на първоинстанционния съд за преждевременност на постановеното прекратяване следва да бъде споделен, макар не всички изложени в атакуваното определение съображения да могат да бъдат възприети.

На първо място, не може да бъде споделено разбирането, че дадените при предходния съдебен контрол указания са останали неизпълнени изцяло.

След връщането на делото органите на досъдебното производство са предприели редица действия, насочени именно към отстраняване на констатираната доказателствена непълнота. Събрана е допълнителна медицинска документация, разпитани са свидетели относно продължилото след изписването лечение на Й. П.а, извършена е проверка на твърдението за последващо лечение в Медицинския институт на МВР и са назначени повторна и допълнителна съдебномедицински експертизи. Следователно не е налице бездействие на разследващите органи, нито формално пренебрегване на дадените от съда указания. По-конкретно, изяснен е въпросът относно твърдяното лечение на пострадалата в Медицинския институт на МВР през април 2024 г. Извършената официална проверка не е установила данни за посещения и медицински манипулации на Й. П.а в посоченото лечебно заведение през този период, като този отрицателен резултат е съобразен и при последващата експертна оценка. Ето защо въззивният съд не намира основание този въпрос да бъде предмет на ново доказателствено изясняване 3 единствено поради обстоятелството, че първоначално е съществувало твърдение за такова лечение. Не може да бъде вменена като непълнота на разследването и липсата на непосредствен съдебномедицински преглед на пострадалата. Видно от материалите по делото, Й. П.а е починала на 17.01.2025 г., поради което извършването на личен преглед от вещото лице впоследствие е станало обективно невъзможно. Задължителните указания на съда следва да бъдат изпълнени в пределите на фактическата възможност за това и настъпилото след постановяването им обективно препятствие не може да бъде третирано като процесуален пропуск на органите на досъдебното производство. Наред с това повторната съдебномедицинска експертиза е внесла допълнителна яснота относно характера на проведеното лечение. От медицинската документация се установява, че причинената от ухапването рана на лявата предмишница е наложила последващи хирургични интервенции, включително кожна пластика с автотрансплантат. Донорният участък в областта на лявото бедро не представлява самостоятелно травматично увреждане, причинено от нападението на кучето, а е свързан с проведеното хирургично лечение на раната на предмишницата. В този аспект причинната връзка между първоначалното увреждане и последващото лечение е получила допълнително експертно изясняване.

Изложеното обаче не означава, че констатираната при предходния съдебен контрол доказателствена непълнота е преодоляна в нейната цялост. Същественият и все още недостатъчно изяснен въпрос е свързан с действителната продължителност на възстановителния процес и с медикобиологичната оценка на увреждането при съобразяване не само на първоначалните медицински данни, но и на всички доказателства, събрани след връщането на делото. Първоначалната съдебномедицинска експертиза е определила възстановителен срок от 20–25 дни и е квалифицирала причиненото увреждане като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След предходното връщане обаче доказателствената съвкупност е допълнена с данни относно последващите хирургични интервенции и кожната пластика, както и със свидетелски показания относно продължилите след изписването медицински грижи. Д-р Н.П. е дала сведения за извършвани след изписването превръзки на пострадалата, които по спомена са продължили за период от около месец и половина – два месеца, докато П. П. сочи приблизително десет превръзки в рамките на около един месец. Тези данни сами по себе си не позволяват на съда да приеме, че разстройството на здравето е продължило за целия период, през който са извършвани медицински манипулации. Продължителността на лечението, броят на превръзките и времето, необходимо за окончателното зарастване на раната, не са непременно тъждествени с продължителността на медикобиологично релевантното разстройство на здравето. Преценката на тази зависимост изисква специални медицински знания и не може да бъде заместена от самостоятелна доказателствена оценка на прокурора или съда.

Именно поради това решаващо значение придобива въпросът дали 4 новосъбраните след предходното връщане данни са били подложени на цялостна експертна оценка от гледна точка на действителния възстановителен период и медикобиологичния характер на причиненото увреждане. Въззивният съд намира, че такава оценка не е извършена в необходимата пълнота. Макар в повторната съдебномедицинска експертиза да е възпроизведен първоначално определеният възстановителен срок от 20–25 дни, не се съдържа самостоятелно експертно обсъждане на значението на всички новосъбрани данни относно последващите оперативни интервенции, кожната пластика и продължилите медицински грижи, нито е обяснено защо тези обстоятелства не водят до промяна на първоначалния експертен извод относно продължителността и характера на разстройството на здравето.

Последващата допълнителна съдебномедицинска експертиза от своя страна е била назначена за изясняване на други конкретни въпроси – относно извършвани медицински манипулации в МИ–МВР и размера на раната, поради което не е била насочена към отстраняване на тази непълнота. В тази връзка следва да се направи разграничение между извършването на указаното процесуално действие и действителното изясняване на фактическия въпрос, към който то е насочено. Самото назначаване на повторна или допълнителна съдебномедицинска експертиза не е достатъчно, ако заключението не съдържа експертен отговор по съществения медицински въпрос, обусловил необходимостта от допълване на разследването. От значение е не формалното извършване на съответното действие, а дали чрез него е отстранена доказателствената непълнота, препятстваща формирането на обоснован краен извод. Същевременно въззивният съд намира за основателно възражението в протеста, че на вещото лице не може да бъде възлагано разрешаването на въпроси от правен характер. Определянето дали установените факти осъществяват признаците на престъплението по чл. 325в НК, както и окончателната правна квалификация на деянието, са въпроси от компетентността на органите на досъдебното производство и съда, а не на съдебномедицинския експерт. Това обаче не изключва необходимостта вещото лице да даде пълен и мотивиран отговор по въпросите, изискващи специални медицински знания – какъв е характерът на причиненото увреждане, как се е развил възстановителният процес и какво е значението на последващите хирургични интервенции и медицински грижи за продължителността и медикобиологичната характеристика на разстройството на здравето. Едва след изясняването на тези обстоятелства прокурорът следва самостоятелно да извърши наказателноправната им оценка. Следователно основателността на отделни възражения в протеста относно обхвата на дадените от СРС указания не обуславя отмяна на атакуваното определение. Решаващо е, че към момента на постановяване на прекратяването от 27.11.2025 г. не е била преодоляна в необходимата степен доказателствената непълнота относно медицински релевантната продължителност на възстановителния процес, въпреки че след предходното връщане са били извършени значителен брой допълнителни действия по разследването.