Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 734 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9316/2021
Вид
Решение № 734
Подписан
18.03.2022
В сила
21.07.2022
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110109316 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№16295/25.06.2021 г. от М. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.

„България“ №81В, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите предмет на изп. д. №20117180602458 на ЧСИ Станимира Костова Данова, рег.№850, с район на действие района на Окръжен съд Варна, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по ч.гр.д.№13546/2010 г. на ВРС, както следва: сумата от 887,60 /осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева -главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит от дата 16.12.2007г., сключен между М. В. Й., като кредитополучател, от една страна, и „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК: 121554961, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ, КРЕДИТ" ЕАД, от друга страна, като кредитор, ведно със законната лихва считано от дата 03.09.2010г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението; сумата от 303,25 /триста и три лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г.; сумата от 24,73 /двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляващи неустойка за забава за периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляващи сторени от кредитора разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр.д.

№13546/2010г., по описа на Варненски районен съд, 31-ти състав, от които 25 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.

В исковата молба се излага, че след преглед на материалите по образуваното производство се установи следното - въз основа на цитирания по-горе изпълнителен 1 лист и с молба от 23.11.2011г., подадена от взискателя „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК: 121554961, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, е образувано изпълнително дело под № 20117180402458 при ЧСИ Станимира Костова Данова, вписана в Камарата на частните съдебни изпълнители под рег. №718, с район на действие Варненски окръжен съд. С молбата за образуване на изпълнителното производство било направено искане да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника. На 04.01.2012г. съдебният изпълнител изпратил съобщение до НАП с искане да му бъдат посочени декларираните от длъжника банкови сметки, движими вещи и недвижими имоти. Процесната информация била предоставена от НАП на 21.01.2012г. На 02.02.2012г. било предоставено и удостоверение за задълженията на длъжника от НАП. На дата 01.07.2018г. за длъжника била изготвена Покана за доброволно изпълнение, която била връчена на трето лице, а именно И. Б. с извършено отбелязване, че последната е приятелка на длъжника със задължението да му я предаде, но същата не е връчена до ден днешен на ищеца. След името на третото лице И. Б. била направена отметка, неизвестно от кого, че поканата е връчена на дата 01.07.2012г. На 29.07.2015г. по изпълнителното дело постъпила молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 203374133, с която било поискано търговското дружество да бъде конституирано като взискател по изпълнителното производство. Не са приложени обаче и липсват каквито и да е документи, които да удостоверяват уведомяването на длъжника по изп.дело под №20117180402458 при ЧСИ Станимира Костова Данова за така извършената цесия. С молбата по чл.456 от ГПК бил представен единствено Договор за цесия от дата 23.02.2015г. С молба от 19.08.2015г. от новоконституирания взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 203374133 било направено искане за налагане на запор върху получаваното от ответника трудово възнаграждение, вследствие на която е изпратено запорно съобщение от дата 21.10.2015г. до „Водолей-64" ЕООД. На 30.05.2019г. била депозирана молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 203374133, с която било направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника като на 03.06.2019г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до „Юробанк България" АД.

Излага, че с изпълнителното производство по ГПК се създава процесуално отношение между съдебния изпълнител и взискателя. Взискателят има правото да иска извършване на определени от закона изпълнителни действия, които съдебният изпълнител е длъжен да предприеме съобразно исканията. Сочи, че в настоящия случай още с подадената молба за образуване на изпълнителното производството е направено искане за извършване на опис на движимите вещи на ответника, а именно на дата 23.11.2011г. Твърди, че реален опис на практика не е проведен. Последващите изпълнителни действия - изискването на справки от НАП (04.01.2012г.) и предоставените удостоверения от приходната агенция (02.02.2012г.) не съставляват същински действия по изпълнение на вземането, годни да прекъснат изпълнителната давност в производството. Счита, че не съставлява изпълнително действие способно да прекъсне давността, текла в полза на ищеца, и връчването на поканата за доброволно плащане, с оглед на това че последната не му е връчена лично, а на трето лице - И. Б., посочена на гърба на поканата като приятел, предвид че в действителност на него не му е предаден този изпълнителен документ. Твърди, че първото ефективно и същинско изпълнително действие в изпълнително производство под №20117180402458 по описа на ЧСИ Станимира Костова Данова се явява конституирането на нов взискател в производството на дата 29.07.2015г., или повече от 3 години и половина след образуване на изпълнителното дело. От тук следва, че непосредствено след образуването на изпълнителното производство взискателят се е дезинтересирал от 2 своето вземане, поради което производството по принудително изпълнение по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се е погасило по силата на закона на дата 23.11.2013г.

Твърди, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, въз основа на исканията на взискателя или въз основа на възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител извършва както действия по подготовка на успешното провеждане на изпълнителния способ (несъщински изпълнителни действия), така и действия, които изграждат фактическия състав на способа (същински изпълнителни действия), като само вторият вид действия прекъсват погасителната давност, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. В духа на изложеното счита, че уведомленията и съобщенията за принудително изпълнение, изпратени до НАП от дати 04.01.2012г., 21.01.2012г. и 02.02.2012г., с които ЧСИ Станимира Костова Данова изисква от приходната агенция информация за банкови сметки, декларирани движими вещи и недвижими имоти на името на ищеца, е действие, с което се извършва подготовка за провеждането на съответния изпълнителен способ, а именно описът на движимите вещи, но не и същинско изпълнително действие, с което би могла да бъде прекъсната давността за вземането. Давността не била прекъсната и с връчването на поканата за доброволно изпълнение на трето чуждо за спора лице, доколкото реално предаване на последната от въпросното трето лице на длъжника не се е осъществило, поради което и това не представлява валидно действие по изпълнението, предвид неосъществяването му.

В конкретния случай ищецът намира, че след 23.11.2011г. /датата, на която е депозирана молбата за образуване на изпълнителното производство, с която е наведено искане за опис на движимите вещи, собственост на ищеца/ не са били извършвани никакви други валидни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, и следователно е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 23.11.2013г., на която дата е изтекъл двугодишният срок за предприемане на принудително изпълнение. Последващо валидно ефективно изпълнително действие е извършено чак на 29.07.2015г., когато с молба от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 203374133, последното дружество е поискано да бъде конституирано като взискател в производството или повече от 3 години след образуване на делото. Дори евентуално да се приеме, че действията извършени от съдебния изпълнител на дата 02.02.2012 г., а именно изискване на информация от НАП за открити на името на длъжника банкови сметки, както и за декларирани от страна на последния движими и недвижими вещи, и следващото действие - връчване на поканата за доброволно плащане на дата 01.07.2015г. са валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността в производството, следва пак да се приеме, че в случая отново се е осъществила хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като между тези две поредни действия са изминали повече от три години, поради което изпълнителното дело отново се явява погасено поради настъпила перемция, като в случая последното изпълнително действие би било справката на ЧСИ до НАП, с която се изисква посочената вече информация, изпратена на дата 02.02.2012г.

От изложеното до тук ищецът извежда извода, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона още на дата 23.11.2013г. Дори да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е предприето на дата 02.02.2012г., то 3 отново по силата на закона и предвид разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на делото е настъпило на дата 02.02.2014г. Твърди, че съгласно константната съдебна практика, всички действия по принудително изпълнение, извършени след настъпилата перемция на дата 23.11.2013г., респективно след дата 02.02.2014г., са извършени извън рамките на принудителното изпълнение, поради което се явяват незаконосъобразни и не следва да бъдат съобразявани както от съда, така и от частния съдебен изпълнител и страните, тъй като сами по себе си са невалидни такива. Сочи, че съгласно TP № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС по т.д. № 2/2013 г., нова погасителна давност започва да тече от датата на последното предприето по делото валидно изпълнително действие, а именно 23.11.2011г. /респ. 02.02.2012г./. С изтичане на петгодишния давностния срок, вземането по изпълнителния лист се погасява. От датата на последното валидно извършено изпълнително действие 23.11.2011г./респ. 02.02.2012г./, по изпълнително производство под №20117180402458 по описа на ЧСИ Станимира Костова Данова са изминали повече от 5 години, през които взискателят по него - „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК: 121554961, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД е бездействал, като е демонстрирал пълна липса на интерес към вземането си към длъжника.

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба и предявения с нея иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени са Споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г. и потвърждение за сключена цесия, от които е видно, че „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961, в качеството му на цедент, прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, портфейл от всички вземания на цедента, произтичащи от необслужвани потребителски кредити, посочени в Приложение № 1 към споразумението.