Решение № 2996 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2996 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20221100512993 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба на Потребителна кооперация „Напред“, срещу Постановление от 05.07.2022г., с което съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството по изп. дело № 20131110430118 съгласно описа на 4 отд., 21 уч. на ДСИ при СРС.

Жалбоподателят, в качеството на взискател в изпълнителното производство, поддържа твърдение, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и фактически необосновано, тъй като в действителност не били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

Постановлението накърнявало правата и законните интереси на жалбоподателя, в качеството му на взискател По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на Постановлението на съдебния изпълнител от 05.07.2022г. и да бъде задължен съдебния изпълнител да продължи да осъществява изпълнителни действия по изпълнителното дело на ДСИ при СРС.

Насрещната страна по жалбата – Н.С.Р., легитимиран в качеството на длъжник по изпълнението в изп. дело № 20131110430118 по описа на 4 отд., 1

21 уч. на ДСИ при СРС не изразява становище по релевираните в жалбата доводи.

В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител 4 отд., 21 уч. на ДСИ при СРС и район на действие Софийски градски съд – поддържа становище за допустимост и неоснователност на жалбата.

Поддържа тезата, че обжалваното постановление било напълно съобразено с нормативно установените изисквания на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че прекратеното изпълнително дело е било образувано на 05.03.2013г. и по молби на взискателя са били извършвани множество проучвания на имуществото на длъжника, а като последица на всяка инициатива на взискателя били предприемани посочените от него изпълнителни действия, насочени срещу длъжника по изпълнението. Според становището на съдебния изпълнител, последното изпълнително действие, което било предприето срещу длъжника, датирало от 17.02.2020г., когато със запорно съобщение изх. № 8511/17.02.2020г. ДСИ наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, а със запорно съобщение изх. № 8515/17.02.2020г. ДСИ наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Ц.К.Б.“ АД.

Според становището на съдебния изпълнител, срокът на перемпцията е изтекъл, като се отчита момента на извършване на последното валидно изпълнително действие, а в обжалваното постановление само били прогласени правните последици на настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнението.

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20131110430118 по описа на 4 отд., 21 уч. на ДСИ при СРС съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страни в изпълнителното производство са взискателят - Потребителна кооперация „Напред“ и длъжникът по изпълнението – Н.С.Р..

Последните изпълнителни действия, за които има данни да са извършени в рамките на изпълнителното дело по инициатива на взискателя, в действителност датират от 17.02.2022г., доколкото няма данни за следващи такива. Не се установяват данни да е предприета инициатива на взискателя за 2 извършване на следващи процесуални действия след 17.02.2020г., когато със запорно съобщение изх. № 8511/17.02.2020г. ДСИ наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, а със запорно съобщение изх. № 8515/17.02.2020г. ДСИ наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Ц.К.Б.“ АД.

С обжалваното Постановление от 05.07.2022г., съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на повдигнатия правен спор е наличието на основание за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Според задължителните указания, съдържащи се в т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС – прекъсването на давността е правна последица от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според същите указания, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността действията по образуване на изпълнително дело, 3 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, внимателният преглед на изпратените на съда материали по изпълнителното дело в действителност мотивират извод, подкрепящ тезата на частния съдебен изпълнител, че хронологически последното валидно извършено изпълнително действие от категорията на онези, с чиито правни последици може да се свърже прекъсването на срока на перемпцията, е било осъществено на 17.02.2020г.

При това положение, изпълнителното производство в действителност е перемирано към датата на постановяване на обжалваното постановление, а съдебният изпълнител законосъобразно констатира и формално установява правните последици на настъпилата по силата на закона перемпция. Съдът напълно споделя изводите на съдебния изпълнител.

По всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваното постановление е законосъобразно и че жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, съдебни разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са били поискани от насрещната страна по жалбата.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Потребителна кооперация „Напред“, с ЕИК ******* с адрес – гр. София, кв. „Казичене“, ул.

*******, срещу Постановление от 05.07.2022г., с което съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК производството по изп. дело № 20131110430118 съгласно описа на 4 отд., 21 уч. на ДСИ при СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5