Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33274 от 14.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25823/2026
Вид
Определение № 33274
Подписан
14.09.2026
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33274 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110125823 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 281213/14.09.2026 г., с която от името на „*********“ ЕАД, ЕИК ********* против Р. Д. К. с ЕГН:

**********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т..

В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т. след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от ищеца ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т., не са настъпили предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника Р. Д. К. с ЕГН: **********. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери 1 допустимостта на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за изпълнение от 14.05.2026 г., която се сочи да е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като в случая противно на посоченото в разпореждането на заповедния съд не са установени достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса. За да се установи, че длъжникът не живее на адреса връчителят следва да го установи след извършена справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /с конкретно посочване на поне две имена на източника на данни и какво е качеството на това лице – съсед, домоуправител, касиер и т.н./, поради което не се установява по предвидения от закона ред, че длъжникът действително не живее на адреса.

Независимо от горното, при извършена служебна проверка на извършените от заповедния съд процесуални действия, касаещи връчването на заповедта за изпълнение, настоящият съдебен състав констатира, че не са изпълнени в цялост изискванията на разпоредбата на чл. 47 ГПК /в актуалната й към настоящия момент редакция/, за да се приеме наличие на редовно връчване на заповедта за изпълнение по този процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно втората алинея на същата разпоредба в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото.

2

Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

В конкретния случай след залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК заповедният съд е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника по заповедното производство, като е установено, че регистрираните за лицето настоящ и постоянен адрес са идентични с адреса, на който е направен опит за връчване на съобщението. Извършена е и справка за действащи трудови правоотношение, по които страна да е длъжникът в заповедното производство, но няма данни за извършена справка за стопанска дейност, с което не може да се приеме, че процедурата по чл. 47 ГПК.

В случай, че заповедният съд прецени, че процедурата по чл. 47 ГПК е приключена и са изпълнени всички изискуеми предпоставки на горепосочената процесуална разпоредба, то следва да съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Това изискване не е спазено в процесния случай, доколкото липсват данни изобщо връчителят да е търсил информация за адресата от домоуправител и/или касиер на сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, където длъжникът е адресно регистриран; липсва посочване на конкретни източници на информация за длъжника, както и изобщо за предоставена информация, че това лице не живее на адреса. И в двете съобщения, налични по делото, призовкарят е обективирал един и същи текст, в който е посочил, че такова лице било непознато за съседите /нито се сочат имена на тези съседи, нито къде точно в жилищната кооперация живеят, нито дали изобщо познават и са срещали такова лице в кооперацията/.

Воден от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дадените на заявителя в производството по ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т., указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са преждевременни, без да е изчерпана докрай процедурата по чл. 47 ГПК, а в случай, че заповедният съд прецени, че същите са изпълнени, без да са били налице предпоставките за даване на указания за иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

3

Като преждевременно образувано настоящото исково производство, следва да бъде прекратено, като след влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, следва да се изпрати на заповедния съд за сведение и преценка от необходимостта за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т., съобразно очертаната по-горе нормативна рамка и установените в заповедното производство обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, като преждевременно заведено, производството по гр. дело № 25823/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, следва да се изпрати на заповедния съд за сведение и преценка от необходимостта за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по ч.гр.д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Т., съобразно очертаната по-горе нормативна рамка и установените в заповедното производство обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4