Решение № 1204 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330108491 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А. А. Д. твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, по който получил в заем сумата 1000 лв. на ***. На същата дата за обезпечаване на вземането по договора бил сключен договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по който дружеството се съгласило да отговаря за задълженията на ищеца по договора като съдлъжник в случай на неизпълнение. По договора за поръчителство се дължало възнаграждение в размер на 958,12 лв. Ищецът твърди, че и двата сключени договора са нищожни, като излага подробно доводи относно това, че те противоречат на разпоредби на ЗПК, по-специално чл. 10 и чл. 11, а освен това са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗПК, тъй като поставят в неравноправно положение интересите на търговеца и тези на потребителя. Освен това се излагат доводи за нищожност на отделна клауза и по-специално клаузата на чл. 4 от договора за кредит, която предвижда предоставяне на поръчителство, като по този начин обвързва кредитополучателя и го принуждава да сключи такъв договор за поръчителство и да заплати съответно допълнителна сума. Прави се искане да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство, както и да бъде осъден вторият ответник „Ай тръст“ ЕООД да възстанови на ищеца заплатена от него сума в размер на 50 лв., представляваща част от 1 уговореното възнаграждение по договора за поръчителство. В случай на отхвърляне на главните искове евентуално се поддържа искане за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, както и да бъде осъден първият ответник да възстанови на ищеца заплатените суми за възнаграждение по договора за поръчителство в общ размер на 50 лв., претендирани за периода 14.04.2019 г. – 30.04.2019 г. В хода на производството е изменен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД, чрез увеличаването му до 73,70 лв. /лист 67/.

Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД излагат подробни доводи относно това, че както договорът за поръчителство, така и договорът за кредит са действителни и съобразени с изискванията на ЗПК. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД излага доводи, че всъщност сключеният между него и длъжника договор е такъв за поръчка, а не за поръчителство и спрямо него се прилагат разпоредбите на договора за поръчка.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищеца Д. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *** за предоставяне на сумата 1000 лв., която следвало да бъде върната в срок от 13 месеца, на равни погасителни месечни вноски от по 94,90 лв. всяка /лист 9/ . В договора бил уговорен лихвен процент от 37,74 пункта и годишен процент на разходите от 50 пункта.

В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които следвало ищецът да предостави, според чл. 4, ал.1 били банкова гаранция, съгласно общите условия, която следвало да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В чл.4, ал.2 било предвидено, че при непредоставяне в срок на обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът няма да породи действия. Според чл.4, ал.3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Ако до изтичане на този срок заявлението не било одобрено от кредитора, договорът не пораждал действие.

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и А. Д.. В него било посочено, че заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "Ай Тръст" ЕООД поело 2 задължение да сключи с "Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, като поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/. Срещу това потребителят Д. се задължил да заплати възнаграждение съобразно приложение №1 от договора - чл.8, ал.1. В приложението е посочено, че размерът на възнаграждението е 73,70 лв. на месец, като се дължи на датата на съответното плащане по кредита сключен с "Кредисимо" ЕАД, определено в погасителния план /лист 57/. Според чл.8, ал.5 от договора за поръчителство "Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "Ай Тръст" ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство / лист 56/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на годишния процент на разходите, ако в него бъде включено възнаграждението по договора за поръчителство ми бил равен на 365,5054 %. Вещото лице е установило, че при определен лихвен процент от 37,74 % размерът на лихвата е 233,70 лв., което съответства на начисленото по договора за кредит. По договора за гаранция ищецът е заплатил за периода от 14.04.2019г. до 30.04.2019г. сумата 73,70 лв.

/ лист 62/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и А. Д., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл.4, ал.3 от договора за кредит, според който в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.

Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в погасителния план и 3 неговото събиране е възложено на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице, при включване на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР неговият размер би бил 365,5054 % - стойност надвишаваща многократно предвиденото в закона ограничение.

Всъщност извод за това може да се извлече и без специални знания при съпоставяне на размера на размера на предоставената главница с размера на възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение.

От горното следва, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което означава, че е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното възнаграждение ищецът е получава уверение на съдоговорителя, че той ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение / чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен и ищецът не дължи възнаграждението уговорено в него.

Поради нищожността на договора за поръчителство от ***, следва че сумата от 4

73,70 лв., която съответства на внесените от ищеца средства за възнаграждение по договора, като дадена без основание подлежи на връщане, съобразно чл.55 ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените главни искове за прогласяване нищожността на договорите за кредит и гаранция, както и за връщане на сумата 73,70 лв. са основателни и следва да се уважат. Поради уважаване на главните искове съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 90 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за експертиза или общо 190 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 1200 лв. представляваща адв. хонорар съобразно броя на исковете и размера на минималните възнаграждения по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от А. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за потребителски кредит № ***/***

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по иска предявен от А. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № ***/***