Решение № 207 от 27.05.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 27.05.2021г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 181 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на ET „Х.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 288, ет.8, ап.57, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-80-0080219 от 04.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

С оспорената заповед на ET „Х.П.“***, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 83 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съотв. установеното като допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от ET „Х.П.“ търговски обект, но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, тъй като се касае за първо допуснато от търговеца нарушение на данъчното законодателство и в обекта не е констатирана разлика в касовата наличност. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и формални; не съответстват на действителните факти по случая; не кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. Оспорва се и разпореденото отстраняване на стоките от обекта, като несъответно на нормата на чл.187, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.6, ал.3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №

ФК-80-0080219 от 04.03.2021г., да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с оглед установеното в търговския обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-80-0080219 от 04.03.2021г, при мотивирано определяне продължителността на срока на мярката съобразно тежестта на нарушението и съблюдаване на принципа за съразмерност.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 01.03.2021г. в 11:30 часа служители на ГД „Финансов контрол”, отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект -магазин, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 83, стопанисван от ET „Х.П.“ с ЕИК по Булстат *********. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0080219/ 01.03.2021г. /л.22 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката преди легитимация е била извършена контролна покупка на 2 кафета /с единична цена 0,60 лв./ и 2бр. Сникърс /с единична цена 0,85 лв./, на обща стойност 2,90 лв., платени в брой от М.К.- проверяващ, на В.Г.- продавач, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-80-0080219 от 04.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на ЕТ „Х.П.“***, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон

Велики“ № 83, стопанисван от ET „Х.П.“ с ЕИК по Булстат ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 01.03.2021г. проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 83, при която е установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 2 кафета /с единична цена 0,60 лв./ и 2бр. Сникърс /с единична цена 0,85 лв./ всичко на обща стойност 2,90 лв., платени в брой от М.К. - проверяващ, на В.Г. - продавач, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Datecs DP- 150 с ИН на ФУ № DT733054 и ИН на ФП 02733054, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от отпечатана справка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/, видно от която продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установените при проверката факти и обстоятелства са удостоверени със съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК от орган по приходите Протокол за извършена проверка сер. АА № 0080219/ 01.03.2021г.

Въз основа на констатациите е направен извод, че ЕТ „Х.П.“***, не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, като извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ №

ФК-80-0080219 от 04.03.2021г., в т.ч. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0080219/ 01.03.2021г. и събраните при проверката доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на

Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.13 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-80-0080219 от 04.03.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е посочено правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в

ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.

Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно за действието на наложената принудителна административна мярка, като заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването на административно наказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС в търговския обект. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/, са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че АУАН № F596933 от 05.03.2021г. е съставен след издаването на обжалваната ЗНПАМ, е ирелевантно за материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта принудителна административна мярка.

В случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.