Определение № 14642 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14642 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506348 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК .

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу определение № 5 183 от 30.01.2025г., постановено по гр.д. № 59 415/2024 г., по описа на СРС, ГО, 55-ти състав, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 52 291 от 30.12.2024г. постановено по гр. д. №59 415/2024г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските.

Жалбоподателят – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД поддържа, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на длъжника, съдът не е взел фактическата и правна сложност на делото. Поддържа, че единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на длъжника по заповедното производство е подаване на възражение. Моли обжалваният акт да бъде отменен, като на процесуалния представител на длъжника да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

Ответникът – адвокат Д.Г., процесуален представител на длъжника – Н.И.А. в определения от закона срок е депозирал становище по жалбата, в която се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като намаляването на адвокатското възнаграждение не би изпълнило функцията на закона – да бъде справедливо спрямо положения труд. Моли да бъде постановено съдебен акт, с който се отхвърли жалбата.

1

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД заявление по чл. 410 ГПК против Н.И.А. на следните суми:

-1 161, 37 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №4797498 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,

- 104, 15 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2023г. до 13.11.2023г.,

- 191, 91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.11.2023г. до 24.09.2024г., както и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 14.10.2024г. съдът е разпоредил издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.И.А. за обективираните в заявлението суми, като е присъдил и сторените разноски.

Длъжникът - Н.И.А., чрез адв. Д.Г. в срока и по реда на чл. 414 ГПК е депозирал възражение. По заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

3, предл. 2 от ЗАдв.

С разпореждане № 164 267 от 11.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 59 415/2024г. по описа на СРС, е указано на заявителя, на основание чл. 415, ал.1 и ал.4 ГПК за възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението.

С определение № 52 291 от 30.12.2024г., постановено по гр.д. № 59 415/2024г. по описа на СРС, 55-ти състав, съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение № 32 276 от 14.10.2024г., издадена по делото. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъден да заплати на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

С молба вх. № 6 650 от 09.01.2025г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е поискало изменение на постановеното по делото определение, в частта за разноските.

С обжалваното определение от 30.01.2025г., съдът е оставил без 2 уважение искането по реда на чл. 248 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за изменение на постановеното по делото определение, в частта за разноските. В съдебният акт е посочено, че съдът при определяне на разноските е съобразил, че делото не е с фактическа и правна сложност, извършено е едно процесуално действие – подаване на възражение и като ориентир е използвана и Наредбата за възнагражденията на адвокатите.

При така установеното, настоящият съдебен състав, прави следните изводи:

Процесуалният представител на длъжника е извършил следното процесуално действие – подал е възражение по чл.414 от ГПК по бланка, утвърдена от Министерство на правосъдието, която е връчена на неговия доверител от Софийският районен съд, ведно със заповедта по чл.410 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстнационния съд, че Наредба №1/2004г. може да бъде използвана като ориентир при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., но същевременно тя не обвързва съда с посочените в нея размери. В посочената Наредба не е определен размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на осъществената защита. Извършеното от процесуалният представител на длъжника действие – подаване на възражение по реда на чл.

414 от ГПК може да се приравни по сложност на посочените в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на нотариални покани, на молби за приемане или отказ от наследство, на книжа за нотариално вписване, на молби за опрощаване на дължими суми и др. молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лв. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, адресат на която е само заявителят по заповедното производство, не и длъжникът.

По гореизложените съображения и като съобрази предмета на предявените вземания, техния размер, фактическата и правна сложност на заповедното производство, съответно извършените действия от процесуалния представител на длъжника и социално – икономическите условия в страната, настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатско възнаграждение по заповедното дело за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК следва да бъде определен на 200 лв.

С оглед на съвпадане на направените изводи от двете съдебни 3 инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 183 от 30.01.2025 г. постановено по гр. д. № 59 415/2024 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти състав, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 52 291 от 30.12.2024г. постановено по гр. д. №59 415/2024г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4