Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 610 от 26.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 43/2025
Вид
Решение № 610
Подписан
26.05.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 15 ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.46 ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.46 ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 61 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Варна, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110200043 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. С. К. чрез адв. П. Т. при ВАК против НП № 510/18.09.2024г. на Зам.кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че оспорваното НП е неправилно. Навеждат се твърдения, че възз. К. не е паркирал автомобила си, нито в парк, нито в градина, нито върху детска площадка, каквито са хипотезите по чл. 15 ал. 7 от ЗДвП. Изложено е, че жалбоподателят в качеството си на едноличен собственик на "Аудиосфера"ЕООД има служебни ангажименти във връзка с ежедневната техническа поддръжка на комплекс „Морско казино" от момента на въвеждането му в експлоатация и на различни станции на Българско национално радио. Предвид посочените ангажименти се сочи, че възз. С.

К. е подал на 12.04.2024 г. искане до Община- Варна, с вх.№ЗК24000597ВН, за разрешение , за достъп до комплекс Морско казино, по което няма надлежно произнасяне. Обективира се твърдението, че при изпълнение на служебните си функции в района, Н. К. паркира автомобила си над, над изградената до него стъклена постройка до Радио Варна ,на 3/три/ метра от нея, в посока паркинга на Фестивален и конгресен център - Варна. Излага се становище, че е неправилно, издаването на издадени разрешения за други лица да паркират на процесната територия, при отсъствие на подобно разрешение за въззивника предвид служебните му ангажименти. Навеждат се аргументи, че Приморски парк, в този негов район, е 1 имот с кадастрален № *** по КККР на гр. Варна, а местоположението на автомобила е върху зона, обозначена в кадастъра като друг имот - поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 2225 кв.м, собственост на Община Варна, отреден за първостепенна улица. От изложеното се формира извода, че неоснователно Н. К. е санкциониран, по реда на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, доколкото автомобилът му е бил паркиран върху улица. Предвид изложените аргументи се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и да се присъдят в полза на Н. К. сторените от същия разноски по делото.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Т. при АК-Варна, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира да бъде уважена депозираната жалба и да се присъдят направените по делото разноски от доверителя му. Излага становище, ч е от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът на въззивника не е бил паркиран в зона на парк.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Докова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира процесното НП да бъде потвърдено. Счита, че същото е издадено от компетентен орган и е законосъобразно, съотв. нарушението е описано пълно и точно, както в акта, така и в НП. Иска се присъждане в полза на Община-Варна юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели служители при сектор“ Общинска полиция“ – Варна – Д. Н. З. и Р. Ст. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и справка от Община Варна, Дирекция АГУП с рег№ РД25005149ВН_001ВН/04.03.2025г. и заверено копие на молба от Н. С. К. до Община Варна, с рег.№ ЗК24000597ВН.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.06.2024 г. г. за времето от 09.00 ч. до 21.00 ч. св. Д. З. и св. Р. М. – полицейски служители при Общинска полиция - Варна били назначени съвместно в наряд. Около 11.45 ч. при обход на района около Фестивален и конгресен център – Варна забелязали паркирани превозни средства до Радио- Варна. Установили, че л.а.

Форд с ДК№ В 9925 НХ, собственост на „Аудиосфера“ЕООД, с управител – въззивника, е паркиран в участъка на пешеходната зона, между бариерата на паркинга на „Фестивален комплекс“ – Варна и сградата на „Приморски парк“.

При така установената фактическа обстановка, в отсъствието на водача, бил съставен фиш ОВ № 10000257856/11.06.2024 г. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, като е поставено уведомление за съставения фиш на предното стъкло на превозното средство. Срещу фиша, в Община – Варна, е постъпило възражение от възз. К. с вх. № ЗК240010076ВН/12.06.2024 г. оглед на което е извършена проверка, в хода на която е изготвена докладна във връзка със случая от свид. Д. З. и е подписана декларация по чл. 188 от ЗДвП от възз. К.. В декларацията последният посочил, че на 11.06.2024 г., около 11.45 ч. автомобилът е управляван от него.

Предвид установените факти в хода на проверката, на жалбоподателя е съставен АУАН № 121/01.08.2024 г. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП за това, че на 11.06.2024 г. около 11:45 часа в гр. Варна, в Приморски парк до Радио „Варна" е паркирал л.а. Форд с рег.№ В 9925 НХ в парк извън обозначените за това места.

2

Срещу акта е постъпило възражение от възз. К. с рег. №

ЗК24001509ВН/07.08.2024 г.

След като е преценил възражението като неоснователно Зам.кмета на ОбщинаВарна е издал срещу жалбоподателя НП № 510/18.09.2024 г., с което за посоченото в АУАН нарушение е ангажирал административнонаказателната отговорност на възз. К. на основание чл. 178е от ЗДвП като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 510/18.09.2024 г. е издадено от компетентен орган – от Зам.кмета на Община - Варна, с оглед нормата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП, видно от заверено копие на заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община – Варна Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице, а именно полицейски служител при „Общинска полиция“ към ОД на МВР- Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ЗДвП и видно от приобщеното с АНП заверено копие на Заповед № 4079/23.11.2023 г. на кмета на Община - Варна.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на НП, съдът констатира, че НП е постановено при допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото отсъства точно описание на мястото на извършване на нарушението. Като такова в процесното НП, а и в АУАН е посочен районът до РадиоВарна. Посоченото място обхваща неопределено пространство, поради което подобно описание не може да даде ясна представа за точното място на паркиране на автомобила. Отсъствието на конкретика в тази насока обуславя наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на въззивника, който има право да узнае от първата фаза на административнонаказателното производство всички релевантни факти с оглед качествено организиране на защитата си.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Нормата на чл. 15 ал.7 от ЗДвП предвижда, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на пътни превозни средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на отделните имоти , с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътните превозни средства да престояват или да паркират 3 само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена в чл.15 ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

В ЗДвП обаче не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15 ал. 7 и чл.178 „е“ понятия „ паркове и градини“ . По аргумент от чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове, следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл. 61 от ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение - паркиране.

Видно от съдържанието на АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочен адресът гр. Варна, Приморски парк до Радио - Варна. Видно от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство служители на Общинска полиция – Варна, процесният автомобил е бил паркиран на пешеходната зона, находяща се между бариерата на паркинга на Фестивален и конгресен център – Варна и сградата на Радио – Варна. От постъпило писмо от Директора на Дирекция „АГУП“ към Община – Варна с рег.№ РД25005149ВНІ001ВН се установява, че пешеходната зона, заключена между бариерата на паркинга на „Фестивален и конгресен център“ – Варна и сградата на Радио-Варна попада извън границите на Приморски парк.

Предвид събраните по делото доказателства, деянието се явява несъставомерно според описанието на същото в АУАН и НП, съотв. не се установява осъществяването от въззивника на нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.

Единствено за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че според съда аргументите в жалбата досежно служебните ангажименти на въззивника в района на гр. Варна, цитиран в НП, както и обстоятелството, че същият е депозирал искане до Община – Варна за издаване на разрешение за паркиране в този район, са ирелевантни за предмета на делото.

С оглед на изложените по-горе аргументи, НП следва да бъде отменено на основание чл. 63 ал. 1 т. 2 от ЗАНН като незаконосъобразно и необосновано.

По отношение на направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът , установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените 4 в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.