Решение № 10410 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10410 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141369 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., бизнес сграда „ТАО“ , твърди, че на 24.02.2023 г. е депозирал против Т. М. Г. с ЕГН: ********** и адрес: **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 о т ГПК, за сумите, както следва - 3 889,31 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № ..[1]1.. г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 588,50 лева (петстотин осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г. С разпореждане по ч. гр. д. № 9910/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между “БНП Париба Пърсънъл 1

Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК .. и Т. М. Г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер ..-16384679, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка. По силата на Договора кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26.85 % и размер на ГПР - 33.21 %. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят по договора дължи такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа съответната сума от общия размер на кредита. По повод сключена застраховка „Застраховка за плащанията“, която не е задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана от кредитополучателя, страните са уговорили, че за удобство на задълженото лице, застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на застрахователя. С подписване на Договора за кредит, кредитополучателят е дал своето изрично съгласие за начина, по който са разпределени сумите от отпуснатия потребителски кредит и описан по-горе.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

Посочени са допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР, относими към конкретния кредитен продукт.

Ищецът твърди, че кредитодателят е превел по посочената от кредитополучател банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева (от общия размер на отпуснатия кредит 6 000.00 лева е извадена сумата за дължимата „такса ангажимент“, в размер на 210.00 лева), с което е изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на посочения кредит.

Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, 2 чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от договора за кредит.

Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.

Въпреки изпадането на длъжника в забава на 20.10.2019 г., нито кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.09.2022 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Дължи се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението.

На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК .., в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК .., в качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а от 22.04.2020 г. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Т. М. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за извършената цесия е изпратено на постоянния адрес на длъжника, но препоръчаната пратка не е получена от адресата. Към настоящата искова молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията.

Ответникът Т. М. Г., е депозирала писмен отговор на исковата молба по 3 реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва последното плащане от нейна страна да е било на 20.10.2019 г., като твърди, че е платила сума в размер на 2 000 лв. на 20.07.2020 г. и представя доказателства за това. Намира, че не дължи други суми на ищеца. Иска ищецът да представи полица за „Застраховка на плащанията“ и да заяви дали е получавал плащания по същата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9910/2023 г. на СРС, 90 с-в, на 24.02.2023 г. ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД е депозирал против Т. М. Г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва - 3 889,31 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № ..[1]1.. г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 588,50 лева (петстотин осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г. С разпореждане по ч. гр. д. № 9910/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск.

От приложените писмени доказателства /л. 5 от делото/ в настоящото исково производство, на 19.09.2018 г., между праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника Т. М. Г., е сключен договор за потребителски паричен кредит, като дружеството е предоставило сума в размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26.85 % и размер на ГПР — 33.21 %. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 210 лв.

Срокът на връщане на кредита е уговорен на 48 месечни вноски с размер 238.95 лв.

На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК .., в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс 4

Интернепгьнъл“ ЕАД, ЕИК .., в качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а от 22.04.2020 г. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Т. М. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за извършената цесия е изпратено на постоянния адрес на длъжника, но препоръчаната пратка не е получена от адресата. Към настоящата искова молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията.

Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза от 21.01.2025 г., съгласно сключения между праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника Т. М. Г. договор за потребителски паричен кредит, като дружеството е предоставило сума в размер на 5 790 лв., като от уговорената сума в размер на 6 000 лв. е приспаднало такса ангажимент в размер на 210 лв. За периода 19.10.2018 г. – 19.08.2021 г. ответникът Т. М. Г. е платила частично задължението, като е внесла сума в размер на 7 287.40 лв., с която сума е погасена главница в размер на 2 834.45 лв., договорна лихва в размер на 3 856.80 лв., както и 596.15 лв. застраховка. Падежът на първата напълно непогасена вноска е 20.10.2019 г. Ответникът е започнал да погасява отново задълженията си на 20.07.2020 г., като размерът на неплатеното задължение е 3 165.55 лв. за главница, а договорната лихва по кредита е заплатена в пълен размер. По отношение на представените от ответника 11 бр. разписки за платени суми вещото лице уточнява, че единствено осем от тях са относими към казуса и са взети предвид при изготвяне на заключението.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

5

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор по договор за кредит от 19.09.2018 г., а ответникът е заемополучател.

Съдът намира, че видно от ССЕ кредитополучателят е предоставил заемната сума в размер на 5 790 лв., като от уговорената сума в размер на 6 000 лв. е приспаднало такса ангажимент в размер на 210 лв. По отношение на това обстоятелство е налице и извънсъдебно признание от страна на ответницата, изразяващо се в частично връщане на дължимата сума, тъй като отново от ССЕ се установява, че за периода 19.10.2018 г. – 19.08.2021 г. ответникът Т. М. Г. е платила частично задължението, като е внесла сума в размер на 7 287.40 лв.