Определение № 110 от 12.06.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600094 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен жалба от адв. Д. М. от АК – София, упълномощен защитник на М. З. А. – подсъдим по НОХД № 116/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Сливен, против протоколно определение № 166, постановено в проведеното на 14.04.2026г. разпоредително заседание по делото, с което състав на първоинстанционния съд приел, че в досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, и потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В частната жалба и допълнението към нея са наведени оплаквания за допуснати от прокурора в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт на отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи и затрудняващи правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че изготвянето на съдебномедицинската експертиза е възложено на лице, което не притежава качество и компетентност на вещо лице по смисъла на закона, което според защитника поставяло под съмнение валидността на постановлението за назначаване на тази експертиза и водело до липса на годно експертно заключение, а оттам и до невалидност и на повдигнатото спрямо А. обвинение. Изложени са и съображения, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като не съдържал ясно, точно и изчерпателно описание на конкретните фактически действия, с които подсъдимият е причинил на пострадалия инкриминираните по делото телесни увреждания.

В обстоятелствената част на акта било упоменато единствено, че пострадалият бил паднал върху капака на автомобила, но не било ясно по какъв механизъм са настъпили телесните му увреждания, нито била установена причинно-следствена връзка между нараняванията и поведението на подс. А.. Оспорва се и отказът на първоинстанционния съд да измени 1 взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ с аргументи, че липсва реална опасност той да се укрие или извърши престъпление, наличието на добри характеристични данни, надлежно процесуално поведение, установен адрес, семейна ангажираност, и фактът, че макар осъждан в миналото, понастоящем той е реабилитиран.

Претендира се отмяна на определението в оспорените части с искане делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, както и мярката за неотклонение на А. да бъде изменена в „домашен арест“ или друга по-лека мярка.

Депозирано е мотивирано писмено становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, съгласно което частната жалба е изцяло неоснователна, а оспореното определение – законосъобразно и правилно. Споделени са изводите на окръжния съд за липса на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт нарушения на процесуални правила, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, като са изложени съображения за пълно съответствие на обвинителния инструмент с изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част са упоменати всички фактически действия, осъществени от подсъдимия, чрез които според обвинението той е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Прокурорът счита, че непрецизната словесна формулировка относно попадането на пострадалия върху предния капак на автомобила, обозначено еднократно като „падане“, не е от естество да попречи на подсъдимия да разбере фактическата страна на повдигнатото му обвинение и да ангажира защита срещу него, тъй като от изложението в обвинителния акт става напълно ясно, че падането на пострадалия на пътната настилка се е случило няколко десетки метра след възкачването му върху капака на автомобила вследствие на удара в него. Оспорват се и съображенията за ненадлежно възложена и изпълнена съдебномедицинска експертиза, като се сочи, че вещото лице д-р Й. С. фигурира в Единния регистър на вещите лица, воден от Министерството на правосъдието, разполага с призната медицинска специалност „Патоанатомия“ и следдипломна квалификация по „Съдебна медицина“, а разпоредбите на действащата при възлагане и изпълнение на експертизата Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица регламентират възможност за вещи лица в наказателното производство да се назначават и специалисти, които не са включени в съответния списък на вещите лица, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.396 ал.2 от ЗСВ. Солидаризира се с извода на окръжния съд, че не са налице основания за смекчаване на взетата спрямо подс.А. мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като и към момента продължават да са налице всички условия за нейното действие. Обоснованото подозрение А. да е осъществил инкриминираното престъпление е утвърдено с внасянето на обвинителния акт за съдебно разглеждане, правилно е счетено, че при извършване на деянието той е осъждан, а не реабилитиран, а конкретните квалифициращи деянието обстоятелства – извършването му в пияно съС.ие и бягството от местопроизшествието, тежестта на причинения престъпен резултат, умишления характер на стореното мотивират извод, че продължава да е налице реална опасност подсъдимият да се укрие или извърши други престъпление при условията на по-лека мярка 2 за неотклонение. Предлага оспореното определение да бъде потвърдено изцяло.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – упълномощен защитник на подсъдимия, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 116/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано на 25.02.2026г. въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Сливен, с който спрямо подс. М. З. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.342 ал.4 предложение първо и трето вр. ал.3 предложение второ от НК, осъществено на 15.09.2025г. в гр.Кермен, област Сливен. Разглеждането на делото е започнало с проведеното на 14.04.2026г. разпоредително заседание, в рамките на което е постановено оспореното сега определение на окръжния съд.

Стриктният прочит на обвинителния акт обосновава извод, че той съдържа в пълнота всички факти, които според прокурора обосновават повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, оценка на събраните в досъдебното производство доказателства и съображения относно правната квалификация на деянията. Установява се, че фактическото описание и правната квалификация на обвинението, отразено в обвинителния акт, напълно съвпадат с обвинението, предявено на А. с постановлението за привличането му в качеството на обвиняем от 02.02.2026г., т.е. в хода на досъдебното производство подсъдимият е бил надлежно запознат и е разполагал с възможност да се брани срещу фактически твърдения и правна квалификация, идентични с тези в обвинителния акт.

При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените в частната жалба отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК. Обвинителният инструмент съдържа конкретно посочване на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.342 ал.4 предложение първо и трето вр. ал.3 предложение второ от НК, включително време и място на осъществяване, идентификация на управлявания от дееца лек автомобил, нарушените според прокурора правила за движение по пътищата, в резултат от което на пострадалия Д. М. са били умишлено причинени три самостоятелни средни телесни повреди, описани подробно с медикобиологичните им характеристики, причинната връзка между стореното от подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат, както и квалифициращите деянието обстоятелства – пияното съС.ие на дееца и бягството му от местопроизшествието след завършване на деянието. Настоящият съдебен състав намира за нужно да напомни, че с оглед предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, и разпределената съобразно чл.103 от НПК тежест на доказване всички въпроси, касаещи авторството на престъплението, конкретното поведение на подсъдимия при неговото осъществяване, съобразеността на това поведение с цитираните в обвинителния акт правни 3 норми за движение по пътищата, наличието на причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилите негативни последици, както и характера и естеството на тези последици са въпроси по същество на делото, които подлежат на установяване, доказване, проверка и анализ в съдебното следствие и следва да получат отговор в крайния съдебен акт. Неслучайно, въпросите дали е извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и съставлява ли то престъпление и по кой закон, са отразени изрично в чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са сред първите и основните, на които съдът дължи отговор с присъдата.

Цялостният и последователен прочит на обвинителния акт, в частност последните три абзаца на л.4 от НОХД № 116/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Сливен, ясно и еднозначно установява, че подсъдимият е привел автомобила в режим на движение, ясно възприемайки пострадалия М. да стои непосредствено пред него, осъществил физически контакт между предната част на автомобила и пострадалия, при което тялото на последния попаднало върху предния капак, след което продължил ускорително движение напред по улицата и след около 20-30 метра пострадалият паднал от автомобила на пътното платно, където бил заварен от притеклите се на помощ негови близки и познати, докато подсъдимият не спрял, а продължил управлението на автомобила към дома си. С оглед проследената по-горе хронология на събитията, и настоящият съд счита, че употребата на глагола „паднал“, за да се опише попадането на пострадалия върху предния капак на автомобила вследствие удара в него, в никаква степен не създава затруднения на подсъдимия и неговите защитници да узнаят в пълнота фактическите рамки на обвинението, последователността в действията на подсъдимия и причинната им връзка с получените от жертвата телесни увреждания. Посоченият в обвинителния акт механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е съвършено ясен, а всеки от неговите елементи следва да бъде надлежно установен по доказателствен път в хода на съдебното следствие. Не се установяват противоречия, несъвпадения или липси по отношение на фактите, въз основа на което прокурорът е повдигнал обвинението съобразно предложената правна квалификация.

По мнението на въззивния съд въпросът относно процесуалната годност на изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 211/ 2025 г. с автор д-р Й. С. изобщо не подлежи на коментар поради установената в чл.248 ал.4 от НПК изрична забрана във фазата на разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства. Експертизата в наказателното производство представлява способ за доказване по смисъла на чл.106 и чл.136 ал.1 от НПК, при който чрез използване на специални знания из областта на науката, изкуството или техниката се изясняват факти и обстоятелства от значение за делото. От тази гледна точка, макар да не представлява доказателство или доказателствено средство, експертното заключение всякога представлява доказателствен източник за установяване най-малко на обстоятелствата, изброени в чл.144 ал.2 т.1-5 от НПК, а и по много други въпроси. В разглеждания случай експертното заключение съдържа ясни, конкретни, пълни и научно обосновани отговори на поставените 4 задачи, които са били възприети от прокурора и отразени по недвусмислен и конкретен начин в обвинителния акт. По този начин възможността на подсъдимия да се защитава срещу обвинението не е засегната, тъй като не е ограничено никое от правата му, изброени в чл.55 ал.1, съответно в чл.249 ал.4 т.1 от НПК. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство, т.е. дори ако оплакванията в жалбата бяха основателни (а те не са), съдът служебно или по искане на страните винаги би могъл да назначи повторна или допълнителна експертиза при наличие на предпоставките по чл.153 от НПК. Следователно не се установява допуснато в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на правата на подсъдимия от категориите, упоменати в чл.249 ал.4 т.1 от НПК, поради което липсват основания за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото на прокурора, както се претендира с частната жалба. Впрочем, част от изложените в нея оплаквания са били наведени в разпоредителното заседание, и са получили надлежен и законосъобразен отговор от окръжния съд.