Решение № 40 от 07.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. С., 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200092 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„ДГ Ф.“ ООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № 232100195/14.02.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище С. към Главна дирекция Инспектиране на труда в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Н. Г., който заявява, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К. Х., която в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

В писмо изх. № 23055273/13.06.2023 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище С. изрично посочва, че не възразява срещу нередовното връчване на съобщения и призовки за проведените по делото съдебни заседания, връчени на учреждението, към което се числи и заявява, че административнонаказващият орган се счита редовно призован за проведените съдебни заседания, както и потвърждава всички действия в съдебното производство, 1 извършени от процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище С. и желае същите да се считат извършени от името на административнонаказващия орган.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 23.12.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2100195 от свидетелката А. С. К., на длъжност „старши инспектор” в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. С., за това, че при проверка, извършена на 15.12.2021 г. в магазин „Л.“ – С., бул. „И.“ № ..и по документи в периода от 20.12.2021 г. до 23.12.2021 г. в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – С., бул. „В.“ № .., е установено, че жалбоподателят „ДГ Ф.“ ООД, ЕИК 205630784, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) „не е изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено с протокол за извършена от № ПР 2132986 от 19.10.2021, а именно т. 11 Работодателят да начисли на работещите на обекта положения извънреден труд за месец септември 2021 през дните на седмичната почивка, в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 128, т. 1 от КТ С краен срок: 29.10.2021 год.“. Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ, като нарушението е извършено на 02.11.2021 г. и е констатирано към момента на приключване на проверката по документи в сградата на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище С. – 23.12.2021 г.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, в което административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 15.12.2021 г. в магазин „Л.“ – С., бул. „И.“ № ..и по документи в периода от 20.12.2021 г. до 23.12.2021 г. в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – С., бул. „В.“ № ...жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително предписание № 11 на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено с протокол № 2132986/19.10.2021 г. за извършена проверка, връчен на 19.10.2021 г. именно:

„Работодателят да начисли на работещите на обекта положения извънреден труд за месец август 2021 г. през дните на седмичната почивка, в размерите по чл. 262, ал. 1, т.

2

2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 128, т. 1 от КТ“, като срокът на предписанието е 29.10.2021 г. Административнонаказващият орган е счел в НП, че нарушението е трайно продължено във времето от деня, следващ този, на който е изтекъл определения срок за изпълнение на задължителното предписание и е продължило да се извършва и на 02.11.2021 г.; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ; квалифицирал го е като административно нарушение съгласно тази разпоредба и е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение имуществена санкция в размер 2000 лв.

Между обстоятелствената част на АУАН и на НП е налице несъответствие относно съдържанието на предписанието, чието неизпълнение е вменено на жалбоподателя от фактическа страна – дали то касае задължение за начисляване на работещите на обекта възнаграждения за положен извънреден труд за м. август 2021 г. или за м. септември 2021 г. При положение, че с протокол за извършена проверка № ПР 2132986 от 19.10.2021 г. на жалбоподателя са дадени отделни предписания по т. 11 и т. 12 за начисляване на възнаграждения за положения извънреден труд за всеки от тези два месеца от 2021 г., то от съвкупната преценка на АУАН и НП не става ясно неизпълнението на кое от двете предписания е вменено на жалбоподателя като административно нарушение, за което с обжалваното НП е ангажирана имуществената му санкционна отговорност. Еднаквото посочване в АУАН и в НП на цифровото обозначение на предписанието като такова по т. 11 от протокола за извършена проверка № ПР 2132986 от 19.10.2021 г. не е достатъчно за изясняване волята на административнонаказващия орган да санкционира жалбоподателя за неизпълнение именно на това предписание, което от обективна страна в протокола е формулирано като задължение на жалбоподателя да начисли възнаграждения за положен извънреден труд за м. август 2021 г., тъй като освен цифрово посочване на предписанието, в АУАН и в НП се съдържат и словесни негови описания, а те се разминават. От това съдържание на АУАН и НП не може еднозначно и категорично да се определи каква е действителната воля на административнонаказващия орган при осъществяване на санкционната му функция – дали да санкционира неизпълнение на задължително предписание според числовото му обозначение в АУАН и в НП като предписание по т.

11 от протокол за извършена проверка № ПР 2132986/19.10.2021 г., което касае начисляване на положен извънреден труд за м. август 2021 г. или да санкционира неизпълнение на задължително предписание за начисляване на възнаграждения за положен извънреден труд за м. септември 2021 г., което се съдържа в т. 12 от същия протокол и за чието неизпълнение се отнася словесното описание на нарушението в АУАН. Тази неяснота има за пряк резултат санкциониране на жалбоподателя в НП въз основа на факти, за които не му е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП № 23-2100195/14.02.2022 г. и са му предявени за пръв път с това НП.

Ето защо несъответствието между АУАН и НП

3 относно съдържанието на предписанието, чието неизпълнение е вменено на жалбоподателя от фактическа страна, съставлява допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като е довело до нарушаване на правото на жалбоподателя да научи за какво конкретно нарушение е наказан и да участва в административнонаказателното производство, в т. ч. адекватно да упражни правото си на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, щом като АУАН е съставен за едно нарушение, а НП е издадено за друго нарушение. Така допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила е самостоятелно основание за отмяна на НП съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Дори да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е уредено в закона като сравнително елементарно, а не като строго формално, и че това несъответствие между АУАН и НП се дължи на техническа грешка, от която не се извежда допуснато в това производство съществено нарушение на процесуални правила, от събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му с НП административно нарушение. Фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган в обжалваното НП не се подкрепят от събраните по делото доказателства за правно значимите факти, относими към реализацията на имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя на посоченото в НП основание.

Съображенията на съда за това са следните:

С т. 11 от предписанията, дадени с протокол № ПР 2132986 от 19.10.2021 г. за извършена проверка на 08.10.2021 г. в обект на контрол: охрана на магазин Л. – С., бул.

„И.“ № ..и в периода от 12.10.2021 г. до 19.10.2021 г. по документи, на жалбоподателя е предписано да начисли на работещите на обекта положения извънреден труд за месец август 2021 през дните на седмичната почивка, в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 128, т. 1 от КТ. Срокът за изпълнение на това предписание е 29.10.2021 г.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ това предписание представлява принудителна административна мярка.

На 15.12.2021 г. служители на дирекция „Инспекция по труда Софийска област Софийска област“ – С. извършили последваща проверка в обект на контрол: охрана на магазин Л. – С., бул. „И.“ № ...

В призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с № 21083427/15.12.2021 г., връчена на И. Й. на 15.12.2021 г. е посочено, че адресатът „ДГ Ф.“ ООД следва да се яви на 20.12.2021 г. в 13,00 ч. лично/чрез законен представител/чрез упълномощен представител в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на адрес гр. С., бул. „В.“ № .и да 4 представи документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията от протокол № 2132953/19.10.2021 г.

В писмо изх. № 5/20.12.2021 г. до Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, подписано от управителя на търговското дружество - жалбоподател и от пълномощника на дружеството, е посочено, че към него са приложени документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията от протокол № 2132953/19.10.2021 г.

Изпращането на това писмо не е оспорено в АУАН и в НП, нито е оспорено от въззиваемата страна в настоящото производство. Към него е приложена ведомост за заплати за м. август 2021 г. и това е видно от съдържанието на самия АУАН с № 232100195/23.12.2021 г., в който такава ведомост е посочена в описа на писмените материали. Тази ведомост е представена от жалбоподателя и е приета като доказателство в настоящото съдебно производство, като от нейното съдържание, както и от съдържанието на също така представените фишове за заплати (представляващи извлечения от ведомостта) за м. август 2021 г. на работници на дружествотожалбоподател на обекта е видно, че им е начислено допълнително възнаграждение в увеличен размер 50 на сто за положен през месеца извънреден труд. В АУАН и в НП на жалбоподателя не е вменено деянието му да се изразява в неизпълнение на задължителното предписание досежно размера на увеличението на възнагражденията за извънреден труд, които е начислил за м. август 2021 г. – 50 % вместо 75 % съгласно предписанието във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ. Поради това този въпрос не се обсъжда подробно от съда, а е достатъчно да се отбележи, че е възможно размерът на начисленото увеличение да се дължи на доказано сумирано изчисляване на работното време.

Единствената причина, поради която административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание, е че е възприел представените от жалбоподателя документи като антидатирани за нуждите на проверката.