Решение № 709 от 24.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500132 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 4175/13.07.2020 г. по гр.д. № 12978/2018 г. на СГС, І-14 състав е осъдена Република България, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на В. А./ V. A. /-турски гражданин, на основание чл.4 § 3 от ДЕС сума в размер на 214534.99 лева, обезщетение за имуществена вреда от нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.10.2019 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение е прекратено производството по гр.д.№12978/2019год. по описа на СГС, І ГО, 14 състав по предявен от В. А./ V. A. /-турски гражданин, срещу Народното събрание, гр.София и Софийски окръжен съд, иск с пр.кв.чл.4 § 3 от ДЕС за сума в размер на 214534.99 лева, обезщетение за имуществена вреда от нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът В. А. е депозирал частна жалба вх. № 71595/26.07.2020 г. по описа на СГС против решението в частта му, имаща характер на определение, с която производството е прекратено по исковете срещу Народното събрание и Софийски окръжен съд. По-късно обаче, в депозиран отговор на въззивна жалба вх. № 273/536/15.10.2020 г. изрично е направил изявление, че оттегля подадената частна жалба срещу решението на СГС в частта, в която производството е прекратено срещу Народното събрание и Софийски окръжен съд. Предвид десезирането на въззивния съд с определение от 26.01.2021 г. производството по частната жалба е прекратено и постановеното определение е влязло в сила на като необжалвано.

1

Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, е депозирал въззивна жалба срещу решението на СГС в неговата осъдителна част. Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като Държавата не притежавала нито материалноправна, нито процесуалноправна легитимация да отговаря по иска.

Легитимирано по иска било юридическото лице, представлявано от съответния държавен орган, който или чиито длъжностни лица с противоправоното си поведение са причинили вреди на гражданите. На следващо място поддържа, че искът е недопустим и затова, защото от държавата в процесния случай не може да се търси обезщетение за вреди, а евентуално може да се предяви иск за неоснователно обогатяване, тъй като не представлявало искане за обезщетение за вреди искането да се върне това, което е дадено. Сочи още, че наличието на друг годен способ за защита срещу държавата изключвал възможността лицето да търси обезщетение срещу нея по реда на §4, ал. 3 ДЕС.

Жалбоподателят поддържа на следващо място, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния закон, тъй като не бил приложен ЗОДОВ изцяло, а само по отношение на дължимите такси и разноски.

Неправилно бил приложен и материалния закон – липсвало нарушение на чл. 9, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета, тъй като тази норма въвеждала задължения и възможност всяка държава-членка да налага санкции за неизпълнение изискванията на чл. 3, ал. 1 от Регламента, а не създава права за частноправните субекти. Липсвала и предпоставката нарушението да е особено съществено. Не се доказала и причинно-следствената връзка, изисквана от §4, ал. 3 от ДЕС между нарушението и претендираните вреди. Освен това ищецът не положил необходимата разумна грижа да избегне вредите. Нещо повече, в случая ищецът със своето собствено поведение – извършване на престъпление от общ характер, е допринесъл за настъпване на вредите, като не е изпълнил задължението си да декларира внасяната в страната сума. Жалбоподателят моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде обезсилена, а евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът В. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба В. А. е твърдял, че на 17.07.2015 г. преминал през митнически пункт Калотина и не декларирал сумата 109 690 евро. Образувано било н.д. № 582/2015 г. по описа на РС – Сливница, на основание чл. 251, ал. 11 НК и ищецът бил осъден на 1 година лишаване от свобода с отложено изпълнение за три години и изпитателен срок. На основание чл. 251, ал. 2 НК недекларираната сума, 2 предмет на престъплението, била отнета в полза на държавата- С решение от 30.09.2016 г. по внохд № 238/2016 г. по описа на СОС присъдата била изцяло потвърдена.

Ищецът е поддържал, че в случая е нарушен чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на ЕП и на Съвета, като са му наложени несъразмерни и изключително тежки санкции заради недеклариране на сума на границата. Поддържа, че нарушението е особено съществено и има причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от него вреда в размер на отнетата му сума от 109 690 евро.

Посочил е, че било отправено преюдициално запитване по идентичен казус по дело С-707/2017 г., в решението по което било посочено, че не се допуска национална правна норма, която като санкция за неизпълнение на задължение за деклариране по чл. 3 от Регламента предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга предвижда наказание до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

Изложил е твърдения, че Държавата се е обогатила с отнетата сума поради нарушение на Регламент ЕО 1889/2005 г.

Народното събрание пък бездействало да приведе норма от националното право в съответствие с общностното право. В НС на 01.08.2017 г. бил внесен законопроект за изменение и допълнение на НК № 702-01-10 в частта п очл. 251 НК и във връзка с получено официално писмо С/2016/2395/28.04.2016 г. от Генералния секретариат на ЕК, свързано с процедура за нарушение № 2012/2085 п оописа на ЕК за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане и влизане в ЕС, установен в чл. 251 от НК, с чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005 г. Това бездействие обосновавало отговорност на Народното събрание за претърпените от ищеца имуществени вреди.

Ищецът е поддържал още, че отговорност за претърпените от него вреди носи и СОС, тъй като неправилно приложил чл. 251, ал. 1 и ал. 2 НК в нарушение на чл.4 параграф 3 от ДЕС, чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005 г. и чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Налице била и пряка причонно-следствена връзка между настъпилата вреда и постаноения от СОС съдебен акт.

Въз основа на изложеното е искал да бъдат осъдени ответниците Народно събрание, Софийски окръжен съд и Държавата, чрез министъра на финансите да му заплатят солидарно сумата 214 534.99 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, която сума представлява имуществена вреда в резултат на неприлагане правото на ЕС в хода на внохд № 238/2016

Постъпил е отговор от Държавата, чрез министъра на финансите, в който се излага становище за недопустимост на исковата претенция. Поддържали са, че отговорността на държавата следва да се реализира по ЗОДОВ, а по цитирания ред Държавата отговаря, чрез органите причинили увреждането. Не било налице и нарушение на правото на ЕС. Чл.1§2 от Регламент №1889/2005год. установявал, че регламентът не засяга националните мерки за контрол на движението на пари в брой в рамките на общността, когато се предприемат в съответствие с чл.58 от договора /ДФЕС/. Уредбата на валутния закон не била в противоречие с общностното право. Не било налице бездействие от страна на НС за изменение на режима по чл.251, ал.2 от НК, тъй като препоръката на ЕК е за изменение на чл.251, ал.1, а не ал.2. Съществуващата нормативна уредба не била в противоречие с правото на ЕС, 3 което от своя страна не отричало и не забранявало възможността предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата. Сочили са, че е недопустим и иск по чл.49 от ЗЗД срещу държавата. Излагали са доводи и за неоснователност на претенцията с твърдението, че отнетата сума не е лишена от основание, тъй като е въз основа на влязъл в сила съдебен акт, който не е отменен по надлежния ред, а същевременно решението по отправеното преюдициално запитване било постановено след влизане в сила на присъдата. Не съществувало и законово основание за солидарност между ответниците, както и причинна връзка между сочените вреди и твърдяното нарушение на правото на ЕС. Искали са претенцията да бъде отхвърлена.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства.

С присъда постановена по НОХД № 582/2015 г. Районен съд - Сливница е признал ищеца за виновен в това, че на 17.07.2015 г. при влизане в Република България от Република Сърбия на трасе “входящи леки автомобили и автобуси“ на митнически пункт Калотина, е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1, вр.чл.2, ал.2, б.“б“ от Регламент /ЕО/№1889/2005 на Европейския парламент и Съвета от 26,10,2005; чл.11а, ал.1, вр.ал.5 и чл.14г от Валутния закон и на обнародван акт на МС –Наредба №Н-1 от 01.02.2012 като не е декларирал писмено при внос пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на внасяната валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно: сумата от 109 690 евро с левова равностойност 214 534,99 лева - престъпление по чл.251, ал.1 от НК, като е осъден на 1 година лишаване от свобода, което наказание е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума предмет на престъплението е отнета в полза на държавата. С окончателно решение от 30.09.2016 г., постановено по ВНОХД № 238/2016год. по описа на Софийски окръжен съд осъдителната присъда по НОХД № 582/2015год. на РС Сливница е изцяло потвърдена. Отнетата в полза на държавата сума е в размер на 109 690 евро.

При служебна справка на сайта на Народното събрание настоящият състав установява, че според мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон със сигнатура 902-01-64 и дата на постъпване 02.12.2019 г., е посочено, че Европейската комисия е започнала проучване на българския режим на санкции, въведен с чл. 18, 18а и 20 от Валутния закон и с чл. 251 от Наказателния кодекс, по повод подадена пред Комисията жалба. През януари 2011 г. са изпратени въпроси до националните органи в рамките на инструмента EU Pilot (реф. 1536/10/MARK).

Европейската комисия е анализирала отговорите на националните органи и е стигнала до заключението, че националното законодателство не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз (OB, C 306, 17.12.2007 г.). В резултат на това на 22 юни 2012 г. е изпратено официално уведомително писмо (реф. № SG(2012)D/9849, C(2012)3991).

В Определението на СЕС по Дело С-707/17 е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета 4 на престъплението.