Решение № 264867 от 20.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2917 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.08.2020г., постановено по гр.дело № 69663/2019г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П.П.М., извършено със Заповед № 234/31.10.2019г. на директора на Поделение П.П. София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "магазинер склад I” и ответникът е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати сумата от 5 250 лева – обезщетение за оставане без работи поради незаконното уволнение за периода от 26.11.2019г. до 26.05.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Поделение П.П. София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон.

Навежда съображения, че първоинстанционният съд е установил правилно фактите по делото относно обстоятелството, че ищцата като материално отговорно лице носи отговорност за повереното й имущество и за установената им липса. Правилно било установено също, че при направената внезапна проверка било констатирано, че същата не е положила дължимата грижа да контролира и опазва повереното й имущество. Счита, че неизпълнението на възложената работа, като една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, съставлява тежко нарушение, засягащо същността на трудовото правоотношение, а именно – престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Навежда доводи, че целта на извършената проверка била да се установи изпълнението на възложената на ищцата работа и какви вреди за работодателя биха възникнали при условие, че съществува възможност да бъдат изнесени /откраднати/ ценни материали и техника. В жалбата са развити съображения, че липсата на вреда не освобождава работника от дисциплинарна отговорност – при наличие на вреда той би отговарял освен дисциплинарно и имуществено.

Поддържа, че когато възложените трудови задължения са по опазване на материални ценности всяко бездействие на работника, в това число и неуведомяването или несвоевременно уведомяване за посегателство върху опазваните техника и материали, е неизпълнение на основно трудово задължение и съставлява грубо дисциплинарно нарушение, като дава възможност и би довело до нанасяне на големи материални вреди на работодателя. Жалбоподателят сочи, че по делото било установено, че ищцата въпреки, че е видяла непознати лица да напускат складовото помещение изнасяйки материали от него, не само, че не е реагирала за да ги спре, но и грубо пренебрегвайки основните си трудови задължения не е уведомила никой от ръководителите си. По тези съображения счита, че наложеното наказание е правилно и законосъобразно. На следващо място, оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта за уволнение по отношение на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Развива доводи, че всяко едно от посочените в чл. 187 от КТ нарушения могат да бъдат квалифицирани и като тежки такива по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В случая с оглед вида и характера на вменените на ищцата в качеството й на длъжностно лице трудови задължения, съответно установеното неизпълнение на същите, може да се направи извод, че нарушението на трудовата дисциплина е и тежко такова по смисъла на чл. 190, ал.

1, т. 7 от КТ. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна П.П.М. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа релевираното оспорване за липса на съразмерност между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание – дисциплинарно уволнение. Ето защо е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено едно нарушение на трудовата дисциплина – това по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на основно задължение по трудовото правоотношение – да носи отговорност за повереното й имущество. По останалите вменени нарушения по чл.

187, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е посочено, че заповедта е немотивирана, тъй като липсва описание на конкретното нарушение и в какво се изразява същото /действие или бездействие/. С оглед приетото за установено от фактическа страна, а именно, че поради слабост в организацията на работния процес ищцата е допуснала да бъдат взети вещи, които са й поверени, от непознати към онзи момент лица, както и при съобразяване на обстоятелството, че за работодателя не са настъпили никакви щети, че на ищцата не са налагани предишни наказания и че бездействието й не е довело до поставяне в опасност на живота и здравето на други лица, е направен извод, че наложеното най-тежко наказание „уволнение“ е несъразмерно тежко и е отменил същото. Обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ също са уважени при съобразяване на факта, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно и че ищцата е легитимирана като кредитор по вземане за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "магазинер склад I” във ВД

„Надежда“ при ППП София към „БДЖ – ПП“ ЕООД по безсрочно трудово правоотношение.

Съобразно представената длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 31.10.2017г., основната трудова функция на длъжността е получаване от складовете на материали, детайли и възли и раздаването им по предназначение; отпусканите материали, детайли и възли да отговарят на исканията, с цел осигуряване безпрепятствено протичане на ремонтната дейност. Основните трудови задължения на ищцата включват разпознаване по отличителни белези материалите, с които работи; оформянето на съответните документи за получените материали; подреждането по места за съхранение на материалите; определяне техническото състояние на връщаните от работниците инструменти и материали; извършването периодично прегледи и отчет за движение на съхраняваните материали; познаване различните видове документи за снабдяване с материали; познаване начина на предаване и оформяне на документите за продажба на материали; знание за наименованията, видовете, технологичните свойства, предназначение, начин на използване и правилата за съхранение на различните видове материали, познаване начина за получаване, подреждане и транспортиране на различните видове материали, поемане отговорността за качеството на извършените работи; умение за използване наличните противопожарни уреди и съоръжения, както и при нужда да изпълнява и др.задачи, възложени й по повод изпълнение на работата. Като материално – технически отговорно лице на ищцата са вменени задължения по носене на отговорност за повереното й имущество – техника и материали, за установени липси на техника и материали, поверени й във връзка с работата и носи отговорност при некачествено извършена работа.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. В.К., чиито показания следва да бъдат кредитирани като обективни, вътрешно непротиворечеви и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Свидетелят е заемал длъжността ръководител на отдел „Сигурност на пътническите превози“ при ответното дружество. На 18.10.2019г. той и още един негов колега решили да извършват проверка на склада в депо „Надежда“, в който работела ищцата. Двамата установили, че П.М. стои в една стаичка в помещението, а вратата на склада била отворена, след което влезли в склада и колегата на свидетеля взел една водопроводна част. След това занесли тази част на временния ръководител, който отговарял за депото, за да му докажат, че от склада може да се вземе всичко.

Според показанията на свид. К. ищцата не ги е видяла, нито чула, че влизат и излизат от помещението, тъй като не е реагирала по никакъв начин. От неговите показания се установява още, че стаичката, в която П.М. се намирала в този момент, е оградена със стъкла и от нея може да се вижда склада и вратата на склада, т.е. има пряка видимост към склада.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.И., които следва да се кредитират като обективни, се установява утвърдения в предприятието ред за получаване на съответните резервни части. Свидетелят е заемал длъжността началник на депо „Надежда“ към м.10.2019г. и има преки възприятия относно релевантни за спора обстоятелства. Според утвърдената в депото практика за получаване на резервни части се изисквало да се представи писмено искане, в което да е посочено коя точно резервна част и за кой номер вагон е необходима, като магазинерът в склада /в случая ищцата/ била длъжна да следи кой и въз основа на какви документи получава частите. Магазинерът бил ситуиран в отделно от склада помещение, в което имало компютър и картони.

Служителите, които идвали да получат резервни части, се явявали при П.М., показвали й частта, която са взели и искането за получаване, след което ищцата трябвало да въведе тези данни в компютърната програма и в един картон. От показанията на свид. И. се установява още, че в склада, в който е работила ищцата, имало монтирани над 20 камери, чрез които се осъществява видео контрол върху помещението. Депото се охранявало от физическа охрана, както и от СОТ.

С резултатите от извършената проверка бил запознат инж.

Б. – главен инженер пътнически вагони, който в качеството си на ръководител на ВД „Надежда“ поискал от ищцата на 18.10.2019г. обяснения във връзка с констатациите за отворена външна и вътрешна врата и складово помещение оставено без пряк надзор от ищцата на 18.10.2019г., в резултат на което безпрепятствено бил отнет 1 брой смесител за мивка.

На 18.10.2019г. П.М. депозирала писмени обяснения, в които посочила, че към момента на извършване на проверката била ангажирана с подготовка за предстояща инвентаризация и вратата на канцеларията била затворена, поради което не е усетила присъствие на чужди лица в складовото помещение. Посочено е още, че е видяла двете лица едва когато са напускали помещение и те били в гръб.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец възлиза на 875 лева, а за исковия период общият размер е 5 250 лева.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разпечатката съдържа 36 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1720f20b-1f99-4809-8b78-3fcc90e98caa