Определение № 1481 от 04.05.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1481 гр. Перник, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720100130 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. И. Б. за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3748/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник.

Съгласно чл. 130, изр. първо ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая по ч.гр.д. № 3748/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в полза на „Йеттел България“ ЕАД срещу В. И. Б. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 964,94 лева – незаплатени парични задължения по договор за мобилни услуги № 610676754 от 09.07.2014 г., договор за мобилни услуги № 625231582 от 27.09.2021 г., допълнително споразумение № 058312391 от 27.09.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 27.09.2021 г., договор за лизинг за базови аксесаори № 625231756 от 27.09.2021 г. и договор за лизинг за базови аксесаори № 625231717 от 27.09.2021 г. С разпореждане № 19608/ 09.12.2024 г. на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението. Настоящият състав намира, че последните са неправилни. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, производството. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпостваки: 1) препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата на 1 чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск, следва да се тълкува стеснително и да намери приложение при наличието на двете изискуеми кумулативни предпоставки. Длъжникът, след като не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР, ще бъде възпрепятстван да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение, въпреки изпълнената процедура по залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това и за да се гарантират правата му, законодателят е предвидил, че въпросът за дължимостта на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания следва да се разреши в рамките на съдебно исково производство, в което същият да бъде представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. "в" вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл.

17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL). В случай че длъжникът има различни регистрирани постоянен и настоящ адрес, за да е приложима нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, следва препис от заповедта за изпълнение да му е връчен по реда на чл. 47 ГПК и на двата адреса, както и призовкарят да е събрал и отразил в съдебните книжа данни, че лицето не живее и на двата адреса, в който случай той би бил възпрепятстван да узнае за издаването на заповедта за изпълнение.

В процесната хипотеза препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3748/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е връчен на длъжника В. И. Б. на регистрирания му настоящ адрес – с. Богданов дол, ул. Струма № 20, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като призовкарят е отбелязал в разписката, че адресатът не живее там по сведение на собственика на имота без да е посочил имената му. Препис от заповедта е връчен на В. И. Б. и на посочения от заявителя адрес, който съвпада с регистрирания му настоящ адрес – гр.

Перник, ул. Младен Стоянов № 11, вх. А, ап. 20, отново по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпратените на този адрес книжа длъжностното лице по призоваването обаче нито е изложило данни, че длъжникът не живее там, нито е посочило техния източник, както изисква императивната разпоредба на закона. Следователно липсва една от двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът В. И.

Б. да не живее на постоянния адрес, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР.

Въз основа на горните съображения настоящият състав намира, че препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника, като в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е депозирано възражение, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Последното обосновава извод, че за „Йеттел България“ ЕАД липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради това и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от „Йеттел България“ ЕАД срещу В. И. Б. искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 130/ 2025 г., по описа на Районен съд - Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от 2 връчването му пред Окръжен съд - Перник.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3