Решение № 310 от 20.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100500525 по описа за 2021 година

С Решение № 260154 от 28.01.2021г., постановено по гр. дело № 5779/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска, предявен от Д. М. В. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр.

Пловдив за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, платени без основание, както следва – 886, 76 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за допълнителна начислена електроенергия и 5, 42 лева – лихва за забава.

Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Д. М. В., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че решението е необосновано. Посочва се, че за да отхвърли предявения иск, съдът е изложил мотиви относно приложимото право и релевантната съдебна практика, но не е изложил доводи относно това защо счита, че е налице неоснователно обогатяване за доверителя ми и защо счита, че то е в размер, за който е била извършена корекция на сметката му за електроенергия за 1 минал период. В жалбата се посочва, че съдът изцяло е игнорирал доводите на ищеца в тази насока, а именно – че ответникът не доказа, че ищецът се е обогатил неоснователно и какъв е размера на това обогатяване. В жалбата се посочва, че ответното дружество по никакъв начин не доказва по размер претенцията си за заплащане на коригирана сметка за минал период, реализирана от него извънсъдебно и принудително чрез спиране на ел. захранването в дома на ищеца. В жалбата се посочва, че по делото не е представено доказателство относно твърдението на ответника за показания на „манипулирания“ електромер към 16.01.2017г., която е начална дата на периода, за който е извършена корекцията, но тъй като тази справка не е доказателство, то не може да се направи обоснован извод относно количеството на потребена от ищеца енергия за периода 16.01.2017г. до 20.03.2017г., която ответното дружество е коригирало с 66, 62%. В жалбата се посочва, че по делото няма данни, установени с допустими доказателствени средства за началния момент на периода на извършване на корекцията, а именно – 16.01.2017г. Твърди си, че от ответната страна е представена неподписана графика, наречена „извадка от товаров трофил“, на която е отразено, че „манипулацията е извършена на 16.01.2017г.“, но това твърдение не е доказано по никакъв начин по делото и поради това следва да се направи извод, че ответната страна не е доказал периода, за който има право да прави корекция на ползваната от ищеца енергия, респективно да иска плащане на така увеличеното количество. В жалбата се посочва, че съдебната практика допуска да се извършва корекция и без наличието на правила за това, дори без общите условия да уреждат това право, на базата на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, но само при положение, че при спор съответният доставчик установи по несъмнен начин периода, през който техническото средство е измервало неправилно и размерът на своето вземане, а по настоящото дело тези обстоятелства не са били доказани по надлежния ред.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на жалбата, в който посочва, че подадената жалба е допустима, но изцяло неоснователна.

Посочва се, че решението на съда е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, като всяко едно от доказателствата е тълкувано правилно поединично и в съвкупност с останалите доказателства. В отговора се посочва, че доказателствата по делото са тълкувани правилно като са взети под внимание всички важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно правилно решение, основано на изложените по делото факти. Твърди се, че решението е в съответствие с материалния закон, фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона. В отговора се посочва, че основание за постановяване на решението, съдът е намерил във факта, че са налице условията за начисляване на електроенергията, тъй като е налице законово основание на доставчика на електрическа енергия да коригира сметките да доставена електрическа енергия на потребителите за изминал период. В отговора се посочва, че въззивната страна за първи път във въззивното производство навежда твърдения за неправилност на извършените преизчисления, както по количество ел. енергия, така и по отношение на цената на ел. енергията, което е недопустимо.

Посочва се, че единственото оспорване в първоинстанционното производство е по отношение на факта, че процесният електромер не е измервал с грешка в размер на – 66, 62%, но този факт е безспорно установен с представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза за търговско измерване. № 646/15.06.2020г. В отговора на жалбата се посочва, че протоколът на метрологичната експертиза е официален констативен документ предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от Закона за измерванията във връзка с чл. 179 от ГПК, при което съставлява доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице действия, предвид което и следва да се приеме, че отразеното в него съдържание 3 отразява действителното констатирано от него съответното длъжностно лице състояние на проверения електромер.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмено становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д.

М. В. от гр. Б., ул. Е. Й. № * ет. * против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с които се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 886, 76 лева, платена без основание, както и сума в размер на 5, 42 лева, платени на ответното прието без основания, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020г. до окончателното плащане и направените по делото разноски. В исковата молба се посочва, че на 21.03.2017г. служители на ответното дружество са съставили констативен протокол № 289109 на основание чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, видно от който електромерът, измерващ доставеното количество ел. енергия до дома на ищеца е показал, че измерената грешка е извън допустимите, след което електромера е бил демонтиран и изпратен за проверка. В исковата молба се посочва, че електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка и на 09.07.2020. е изпратено писмо до ищеца, в което същият е уведомен, че сметката му за ел. енергия за периода от 16.01.2017г. до 21.03.2017г. се коригира на основание чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ. В исковата молба се посочва, че за периода, за който се отнася корекцията, ответното дружество няма право да извършва 4 такава. Посочва се и обстоятелството, че ищецът е заплатил начисленото му количество ел. енергия, както и такса в размер на 7 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 5, 42 лева.

Ответната страна по исковата молба - „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив депозира по делото писмен отговор, в който оспорва предявените искове.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че корекциите на сметки са допустими само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и жалбата следва да бъде разгледана по отношение на наведените с нея съображения за неправилност на постановеното решение.

По делото е представен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 289109 от 21.03.2017г., от който е видно, че е извършена проверка на жилищен обект, находящ се в гр. Бургас, ул. Е. Й. № * и при проверката е констатирано, че се отчита грешка извън допустимите граници при нормална векторна диаграма на схемата на свързване и електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба за служебна експертиза, а на обекта е монтиран нов електромер.

По делото е представен Констативен протокол № 646/15.06.2020г., изд. от Български институт по метрология, от който е видно, че е констатирана грешка при отчитането на ел. енергията в размер на – 66, 64%.

Видно от представения по делото протокол се констатира, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, има изменение в електрическата схема, като са извадени куплунг Х2 и Х3 на вторичните страни на първа и втора токови вериги и по този начин са изменени техническите и 5 метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото.

По делото е представена Справка за коригиране на сметката за електроенергия, от която е видно, че в съответствие с констатирана грешка при отчитане – 66, 62% на преминалата през електромера ел. енергия на абоната са начислени допълнително – 4 031 енергия в Kwh на обща стойност от 582, 93 лева (дневна тарифа на стойност от 0, 144612) и 2 101 енергия в Kwh на обща стойност от 303, 83 лева (нощна тарифа на стойност от 0, 144612) – общо – сума в размер на 886, 76 лева.

По делото е представена и Фактура № ***994/09.07.2020г., от която е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на Д. М. В. сума в размер от 886, 76 лева за периода от 16.01.2017г. до 21.03.2017г.

По делото не се спори, а от представените доказателства се установява, че фактурираната сума е заплатена от страна на ищеца Д.В..

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

С оглед наведените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция намира за установено следното:

Съдът намира, че фактическата обстановка е установена и възприета от първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените доказателства.