Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 687 от 01.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 331/2022
Вид
Определение № 687
Подписан
01.09.2023
В сила
01.09.2023
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Ловеч, 01.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от М. ВЪЛЧЕВА Гражданско дело № 20224300100331 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. В. П., против решение № 103/02.06.2023 г. по гр.д. № 331/2022 г. в частта, в която е оставено без уважение искането на банката за присъждане на разноските в заповедното производство и адвокатски хонорар в исковото производство.

Излага съображения, че отказът на съда да присъди разноските по заповедното производство противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в т.12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че в исковата молба изрично е направено искане съдът да се произнесе и относно разноските в заповедното производство и тъй като изцяло е уважен искът по чл.422 ГПК, е следвало да се уважи изцяло и искането за присъждане на разноските в заповедното производство.

По отношение отказа на ОС – Ловеч да присъди адвокатски хонорар в исковото производство изтъква, че в представената фактура са фактурирани две искови производства, тъй като кредитополучателят „Мебелино

1

Груп“ЕООД има два кредитни продукта, а ответниците са солидарни длъжници и по двата, като всеки от тях е посочен в отделен ред. На следващо място отбелязва, че фактурата е на по-висока стойност от претендираното адвокатско възнаграждение. Твърди, че във фактурата е записано името на „Мебелино Груп“ЕООД, тъй като в счетоводната система на банката всички разноски по процесния договор за кредит се осчетоводяват по партидата на кредитополучателя. Цитира т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, вкл. по банков път и представила доказателства за това. Прави искане за присъждане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД на направените разноски в заповедното производство в размер на 1605.05 лв. – държавна такса, 2080.55 лв. – адвокатски хонорар, както и 3525.80 лв. адвокатски хонорар в исковото производство.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответниците по молбата не са подали отговор.

При извършената проверка Ловешкият окръжен съд констатира, че въззивната жалба, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

С решение № 103/02.06.2023 год. съдът е оставил без уважение искането на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изпълнителните директори Ц. М. и А. Т. за присъждане на сумата 1605.05 лв. държавна такса за заповедното производство, 2080.55 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 3 525.80 лв. заплатен адвокатски хонорар за исковото производство.

След като обсъди доводите на молителя, съдебният състав намира за основателно направеното искане за изменение на решение № 103/02.06.2023 год. по гр.д. № 331/2022 г. по описа на ОС – Ловеч в частта за разноските.

Според приетото в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, като разпределя отговорността за заплащането им съобразно отхвърлената и уважена част от иска. Той се произнася с решението си по тях включително и в случаите, когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, 2 като принудителното събиране на тези разноски се извършва въз основа на издаден след влизането в сила на решението по установителния иск изпълнителен лист от съда в исковото производство. В случая с исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените в заповедното производство разноски, които видно от приложеното ч.гр.д. № 72/2022 г. по описа на РС – Троян са в размер на 1605.05 лв. – държавна такса и 2080.55 лв. – адвокатски хонорар, което съдът е оставил без уважение.

Молбата в тази й част е основателна и с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК направените в заповедното производство разноски в размер на сумата 1605.05 лв. – държавна такса и 2080.55 лв. – адвокатско възнаграждение.

По отношение изложените в молбата доводи за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с което е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящето исково производство следва да се отбележи, че действително в представената по делото фактура № 5328/19.07.2022 г. са отразени две плащания за исково производство срещу „Мебелино груп“ ЕООД, като не е посочено за кой от двата кредитна продукта се отнасят, т.е. номера на договорите за кредит. При извършена повторно проверка и като съобрази представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката, съдът констатира, че на ред втори за извършено плащане в размер на 2937.57 лв. без ДДС е отбелязан референтния номер на контракта, а не номера на процесния договор за кредит. При тези данни съдът приема, че е налице индивидуализация и направеното плащане касае настоящето исково производство. По изложените съображения постановеното решение следва да бъде изменено и в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сумата 3 525.80 лв. заплатен адвокатски хонорар за исковото производство и същото следва да бъде уважено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените по делото разноски в размер на сумата 3 525.80 лв. заплатен адвокатски хонорар за настоящето производство.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248, ал.1 от ГПК решение № 103/02.06.2023 год. по гр.д. № 331/2022 г. по описа на ОС – Ловеч в частта за разноските, с която е оставил без уважение искането на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изпълнителните директори Ц. М. и А. Т. за присъждане на сумата 1605.05 лв. държавна такса за заповедното производство, 2080.55 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 3 525.80 лв. заплатен адвокатски хонорар за исковото производство, като постановява:

ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН ********** и М. Х. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Ц. М. и А. Т., сумата 1605.05 лв. държавна такса за заповедното производство, 2080.55 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 3 525.80 лв. заплатен адвокатски хонорар за исковото производство.

Определението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4