Решение № 29 от 04.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Вл. Ч. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600148 по описа за 2021 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия П. ЦВ. Й., ЕГН ********** против присъда № 5 от 21.01.2021г. по НОХД № 792/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ОС Варна за наличие на виновно поведение на подсъдимия Й.. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че л.а., управляван от възз.Й., е бил технически изправен, тъй като заключението на техническата експертиза имало вероятностен характер, който не изключва възможността ПТП то да е причинено поради прекъсване в ел.захранването на сервоусилвателя на кормилната уредба.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, ч е на 29.08.2016 г. на път III - 902 на км 8,7 от гр. Аксаково в посока Аксаково - Албена, на 1200 метра преди Чатал чешма, при управление на МПС - л. а. „Тойота Ярис“ с peг. № ЕН 2153 ВМ нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", изгубил контрола върху управлението на автомобила и се блъснал странично в крайпътно дърво, с което причинил смърт по непредпазливост на 1 пътничката М.П. Й., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОС Варна отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила .

На основание чл.343г от НК, съдът лишил подсъдимия П. ЦВ. Й. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

За заплащане от подсъдимия П.Й. са възложени сторените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно съдбата на веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано п о жалба от защитника на подсъдимия – адв.Д.А., с която се оспорва обосноваността на изводите на първата инстанция относно възприетия механизъм за настъпване на ПТП.

В съдебно заседание се излага несъгласието на защитата с извода на ОС Варна за допуснато от въззивника каквото и да е нарушение на ЗДвП.

Навежда се твърдение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като заключението и на тройната АТЕ, назначена от ВАпС, също е хипотетично и липсва категорично становище, че ПТП не се дължи на технически неизправности по л.а. Иска се безалтернативно оправдаване на възз.Й. по предявеното му на първа инстанция обвинение.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.

И изслушаното от въззивния съд заключение на арбитражната експертиза не подкрепя тезата на защита – на първо място няма обективни данни по делото за внезапно възникнали технически неизправности по л.а., а дори да се приеме за достоверно твърдението на подсъдимия за смущения в ел.захранването на сервоусилвателя на кормилната уредба – това не прави автомобила неуправляем, нито изключва възможността за избягване на удара чрез спиране. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с тежестта на извършеното, така и с личността на дееца.

В последната си дума подсъдимият заявява желанието си присъдата на първата инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

2

Подсъдимият Й. е правоспособен водач на МПС. Притежава категории „С” от 1971г. и „DЕ” от 1981г.

На 29.08.2016г. подс.Й., заедно със съпругата си – пострадалата М.Й.а, предприели пътуване от гр.Плевен (където живеели) към КК „Албена“.

Пътували с л.а.„Тойота Ярис“ с peг. № EH 2153 ВМ. Негов водач бил подсъдимият.

Около 15ч. на 29.08.2016 г. времето било слънчево, с добра видимост, като асфалта бил влажен, поради скорошно преваляване. Подсъдимият се движил по път III-902. След гр.Аксаково, в района на км 8+700 и на около 1200 метра преди „Чатал чешма“, пътят минавал през дълъг ляв по посоката на движение на автомобила завой. Й. управлявал автомобила със скорост от около 67,7 км/ч. Платното за движение в района на произшествието било двупосочно, с три ленти - две за движение по посока към Аксаково, Варненска област и една - в обратната посока, по която се движил и л.а.

„Тойота Ярис“. Тя била разделена от другите две ленти с непрекъсната линия.

Видимостта била не по-малко от 100 метра. Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил Тойота Ярис с рег. № ЕН 2153 ВМ се е движил в лява за посоката му хоризонтална крива, когато водача му П.Й. предприел маневра завой вляво, за да заобиколи „...една неравност на пътя“.

В следващия момент подс.Й. направил опит да възстанови траекторията си на първоначално движение, но установил, че воланът „...нещо ми засече...'". В резултат на това, лекият автомобил Тойота Ярис с рег. № ЕН 2153 ВМ продължил движението си насочен косо вляво, преминал през лентите за насрещно движение и навлязъл в терена край пътя. Там се ударил с дясната си страна, в областта на предна дясна врата в дърво с обиколка на ствола 124 см. Когато л.а. Тойота Ярис започнал да пресича разделителната линия и да навлиза в лентата за насрещно движение се е намирал на разстояние 67,4 м от мястото на удара. Движението на автомобила било възприето от намиращите се в насрещно движещ се автомобил „Пежо Партнер“ свидетели Н. и И. С оглед траекторията на движение и ниската /според субективната им преценка/ скорост свидетелите предположили, че целта на водача е да направи обратен завой. След удара в дървото те слезли от автомобила и отишли на мястото на произшествието. Н. се обадил на Единен телефонен номер 112 и съобщил за произшествието, а св.И. отишъл до автомобила. Помогнал на Й. да излезе от него, но не успял да помогне на стоящата на предна дясна седалка М.Й. Успял само да откопчае колана, с който била обезопасена, проверил за пулс. Видял, че изтича кръв от носа и ушите на пострадалата.

На място пристигнали екипи на РСПБЗН, ЦСНМ и на МВР.

Служителите на РСПБЗН вързали с въже автомобила и го изтеглили на пътя.

След това разрязали вратата и с помощта на медицинския екип извадили пострадалата Й. Следствие на причинените травматични увреждания тя починала по време на транспортирането до МБАЛ „Св.Анна[1]Варна“ АД.

3

Съгласно заключението на СМЕ за аутопсия № 171/2016 г., назначена в хода на досъдебното производство, установени са следните травматични увреждания на М. П. Й. - контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа в областта на средна лява черепна ямка, счупване на всички ребра по задна и средна мишични линии с разместване на фрагментите, счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове, кръв и кръвни сгъстаци в двете плеврални кухини, кръвонасядания по меките тъкани на средностението, кръвонасядания в областта на гръдния кош и крайниците. Причината за настъпилата смърт е контузията на мозъчния ствол. Травматичните увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в посока отпред назад в областта на гръдния кош, лявата теменнослепоочна област, крайниците. Налице е пряка причинно[1]следствена връзка между ПТП и уврежданията, станали причина за смъртта на пострадалата.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство химическа експертиза подс.Й. не е управлявал превозното средство след употреба на алкохол или наркотични вещества.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били изслушани експертите – Н.Н., Т.Т. и М.П., дали заключение по тройна АТЕ, назначена на досъдебно производство. В писменото заключение вещите лица са дали отговор на поставените въпроси - посочили са, че движението на автомобила след напускане платното за движение е вследствие презавиване от страна на водача, следвано от завъртане на волана в обратна посока /вдясно/; липсва задействане на спирачната уредба на автомобила, което би дало възможност за довеждане на същия в покой и избягване на фаталния удар в дървото; не са установени при извършения личен оглед каквито и да е повреди по процесния автомобил, и в частност в системите, които са ангажирани основно в инцидента - кормилна и спирачна; експертите са категорични, че не е била налице внезапно възникнала екстрена ситуация/внезапно възникнала опасност/; видимостта на водача е била поне 100 метра, което значително надвишава необходимото разстояние за спиране.

При устните си разяснения, дадени в с.з. на 19.10.2020 г. пред ОС Варна, вещите лица обаче, въпреки изявлението си, че поддържат писмено даденото заключение, по същество достигат до други, противоположни изводи – за ситуация, предизвикана от смущение в ел.захранването на кормилната уредба на автомобила, поставила водача в невъзможност да спре –виж л.59 гърба, отговор на вещото лице Т. на въпрос на адв.А.. Всъщност вещите лица едва в устните си разяснения за първи път обсъждат хипотезата за смущение в ел.захранването на усилвателя на електрическия волан, въпреки че подобни данни са били изнесени от подсъдимия още на досъдебното производство.

Първата инстанция е положила значителни усилия да изясни дали са 4 били налице технически повреди, възникнали внезапно и довели до блокиране на кормилната уредба и самозавиване на автомобила. Категорично е било изключено наличието на механични повреди по кормилната и спирачната система на л.а. „Тойота Ярис“. В този смисъл са становищата на всички изслушани експертизи, формирани след личен оглед на автомобила и защитени от вещите лица и в съдебното следствие. По различен начин обаче стои въпроса дали е имало смущение в електрическия сигнал, подаван към електро-усилвателя на електрически волан. Подобно временно смущение в ел.захранването на усилвателя на електрическия волан, според вещите лица би могло да доведе до „втвърдяване на волана“. Обективни данни биха могли да се съдържат единствено в паметта на компютърната система на процесния автомобил, поради което и правилно първата инстанция се е насочила към изследването й чрез експерт, които да извърши разчитането. Видно от заключението на вещото лице А.Х.В. (л.72 и сл. НОХД № 792/20 г.) състоянието на автомобила, в резултат на атмосферните въздействия при неговото съхраняване, не позволява подобно изследване, т.е. твърдението на подсъдимия за внезапно „втвърдяване“ на волана не може да бъде оборено.

Затова, за разлика от първата инстанция, настоящият състав на ВАпС, обвързан от принципа in dubio pro reo, при наличието на няколко възможности, възприе във фактическите си изводи най-благоприятната за дееца – възникнало внезапно „втвърдяване“ на волана поради смущение в ел.захранването на усилвателя на електрическия волан.

Съобразявайки всички тези данни, въззивната инстанция допусна повторна АТЕ в състав от три вещи лица – О.Д., В.Т. и Е.Ж., чието заключение и кредитира като най-пълно (съобразено с цялата доказателствена съвкупност), обективно и компетентно дадено. Всъщност и повторната тройна АТЕ достига до сходни изводи относно съществени за изясняване на предмета на делото въпроси като скорост на движение на л.а., траектория на движението му, място на удара, механизъм на ПТП. Вещите лица са извършили външен оглед на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег № ЕН 2153 ВМ през септември 2021 г. (повече от 5 г. след ПТП) и отново не са установили механични неизправности, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. При огледа на механичната част на кормилният механизъм е било установено следното: няма луфт в ябълковидните съединения на кормилните щанги; няма луфт по-висок от допустимия в зъбната двойка на кормилната рейка; няма видими деформации по волана, кормилния вал, кормилната конзола, кормилната рейка, нейните щанги, хебелите и шенкелите.