Решение № 226 от 09.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пазарджик, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200199 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, депозирана от П. Б. П. от с.Черногорово, обл.Пазарджик, против Наказателно постановление №13-2300686 от 22.01.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, му е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Представлява от пълномощника адв.Л. М. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника- юриск.Н. С., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП, като излага аргументи за неговата законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като на 05.10.2023г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. В. Г. ЕГН **********.

На посочената дата инспекторите при Дирекция „ИТ“- Пазарджик- св.Г. М. и колегата й А. Г. извършили проверка в обект на контрол- нива, засадена с полски чушки, находяща се в землището на с.Черногорово, стопанисвана от жалбоподателя П. П.. В хода на така извършената проверка на място св.И. Г. била заварена да бере чушки. При проверката, на която жалбоподателят не присъствал, освен Г. били установени още две лица, които полагали труд в негова полза. Тъй като заварените да работят лица заявили, че са неграмотни и не могат да попълнят предоставените им декларации по чл.402 от КТ, проверяващите изготвили списък /л.11/, в който вписали посочените от работниците данни, в това число и тези на св.Г., която посочила трите си имена и ЕГН, декларирайки, че работи за П. П. като общ работник- бере чушки от същия ден срещу 40 лева надник. Всички работници заявили, че са започнали работа в 08:00 часа и че работното им време приключвало в 12:30 часа.

По-късно през деня, след като проверяващите минали отново през обекта на контрол, там бил установен жалбоподателят, на когото била връчена призовка да се яви в сградата на ДИТ- Пазарджик, където да представи изброените по списък документи. При явяването си пред инспекторите в Д“ИТ“- Пазарджик П. не представил трудов договор за лицето И. В. Г., нито за другите две лица, заварени да берат чушки в стопанисвания от него обект. Не представил за тях и еднодневни трудови договори.

За извършената проверка инспекторите съставили и връчили на жалбоподателя Протокол №ПР 2337946/16.10.2023г. /л.8-10/, в който били отразени горните констатирани обстоятелства, съставляващи нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, за което срещу П. П., в негово присъствие, бил съставен АУАН №13-2300686/16.10.2023г., предявен му и връчен срещу подпис. В АУАН нарушителят не вписал възражения по направените констатации. Въз основа на така съставения акт на 22.01.2024г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на наказаното лице на 26.01.2024г. по пощата, видно от известие за доставяне /л.5/, а жалбата против НП била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда на 01.02.2024г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г. М. и И.

Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства като непротиворечиви и взаимно допълващи се. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по 2 следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, на когото е бил предявен и връчен срещу подпис. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав.

Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. Поради това съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение за допуснато СПН, изразяващо се в неправилна правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от НК, тъй като словесното описание на нарушението съответствало на нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. В даденото описание ясно и точно са посочени дата и място на извършване на нарушението. Посочено е и лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Всички тези обстоятелства описват ясно и в пълнота вмененото нарушение, изразяващо се в бездействие от страна на жалбоподателя в качеството му на работодател, който не е уредил отношенията с посоченото в НП лице като трудови чрез сключване на трудов договор, предвид обстоятелството, че това лице е било „заварено да бере чушки в нива с полски чушки в землището на с.Черногорово“. Така направеното описание кореспондира на дадената от АНО правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което и съдът не споделя направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В същото време в разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ е посочено, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая, в описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят не е уредил като трудови правоотношения, тези по предоставяне на работна сила от И. В. Г., като не е сключил в писмена форма трудов договор с нея. При това положение съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй като жалбоподателят не е уредил като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, отношенията по предоставяне на работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в обекта за контрол да престира 3 труд.

Съдът не прима за основателно и другото, направено в жалбата възражение, а именно че попълнената от И. В. Г. декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не представлявала абсолютно доказателство за наличието на трудово правоотношение, доколкото имала характер на частен свидетелстващ документ. На първо място, както се посочи по-горе, св.Г. не е попълнила предоставената й от проверяващите инспектори декларация по чл.402 от КТ.

Това се установява безспорно от показанията и на разпитаните по делото свидетели. Такава декларация не е приложена и по АНП. Дори и да бе съставена /попълнена/ такава декларация, тя не е единственото събрано в хода на АНП доказателство и същата следва да се обсъжда и преценява наред с останалите доказателства по делото, от анализа на които може да бъде направен безпротиворечив извод, че деянието, предмет на НП е извършено.

Неоснователни съдът намира и възраженията, релевирани в жалбата и в становището на пълномощника на жалбоподателя по съществото на спора.

Атакува се, че вмененото нарушение не било извършено от жалбоподателя, тъй като между него и заварените да берат чушки лица, в т.ч. и св.Г., имало единствено уговорка да му помогнат да оберат чушки за 2 часа в един единствен ден, още повече че нивата не била негова собственост. Твърди се, че уговорките между жалбоподателя и св.Г. не изпълвали съдържанието на трудов договор, за който са характерни повтарящи се и продължителни престации на труд.

От показанията на инспектора при ДИТ- Пазарджик- св.М. категорично се установи, че на 05.10.2023г. св.Г. е престирала труд, като беряла чушки в нива, стопанисвана от жалбоподателя, т.е. работела е като общ работник, и то в полза на П.. В този смисъл са и показанията на св.Г.. Тя и другите две лица били ангажирани от П. да берат чушки на нивата му с полски пипер срещу надник от 40 лева. Вярно е, че по делото не е установено чия е собствеността на земеделския имот, но не се спори, че този масив е стопанисван именно от П..

По-нататък от съставения и приет по делото като писмено доказателство списък, както и от изложеното в показанията на св.М., еднозначно се установи, че заварените да берат чушки лица, са посочили, че имат работно време- от 08:00 ч. до 12:30 ч. Вярно е, че св.Г. заяви пред съда, че е научила за основните параметри на трудовото правоотношение- работно време и възнаграждение от другите две жени, които работили на нивата, но в същото време не отрече, че сутринта е била откарана там, за да бере чушки, именно от жалбоподателя. В този смисъл по делото се установява, че преди започване на работа работодателят е посочил на наетия работник работното място, вида на работата, време на работа и размера на заплащането. Тоест уговорено е трудово правоотношение, каквото е установено при извършената проверка на място, като същото не е било уредено със сключен трудов договор в писмена форма. Такъв не е бил представен на проверяващите нито в деня на 4 проверката, нито впоследствие в Д“ИТ“- Пазарджик. При това положение, няма съмнение, че жалбоподателят като работодател е уговорил елементите на трудово правоотношение с И. В. Г., като същият е наел посоченото лице да полага труд в негова полза и за негова сметка за конкретната работа- бране на чушки, без да е сключил писмен трудов договор с лицето.

Следва да се посочи, че обстоятелството, че св.Г., че не знаела името на лицето, за което брала чушките и го познавала само по прякор „Бъки“, е без значение и нарушението е осъществено, доколкото за това е достатъчно работодателят да съзнава, че наема конкретно лице за конкретна работа, което да полага труд в негова полза и че не е сключил писмен трудов договор с него.

Също така, не е необходимо, за да бъдат квалифицирани като трудови конкретните отношения, да е налице системно и постоянно полагане на труд.

Законът не въвежда такова изискване, защото характерът на осъществяваната работа не е определящ елемент за трудовите отношения. Те са такива дори и когато работата не се извършвана ежедневно, а само при необходимост.

Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Законодателят изрично е посочил, че работодател може да бъде всяко едно физическо лице, което наема работници, без при това да се изискват доказателства дали е регистрирано по съответния ред. За нарушителя са посочени трите му имена, единен граждански номер и адрес, което е достатъчно за неговото индивидуализиране и отговаря на задължителните реквизити съгласно изискванията на чл.42 ал.1 т.6 и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН .

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171fe4b4-1781-4cce-ae09-1ecf32cb47e3