Решение № 1410 от 30.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20225330105462 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск ове с правно основание по чл. 143 вр. с чл. 139 СК и по чл.149 от СК, предявени по молба на Д. К. Б., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Т. А., ЕГН:

********** против К. Д. Б., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Родителите н. с. г. б., като през *** г. ж. н. с. н. в жилището на с. н. о., находящо се в ***, но в началото на *** г. с. р.. Майката, з. с б., се преместила да живее при нейните р., които й помагали в отглеждането на детето. Твърди се, че оттогава и до настоящия момент бащата не е давал издръжка на сина си. От месец *** *** г. майката отглеждала детето Д., з. с м., с к. ж. н. с. н. и от к. и. д. м. д. - Й. Я., на *** години. Посочва се, че м. Д.

Б. е ученик в *** клас и има нужда, както от храна и облекло, така и от средства за учебни помагала и пособия. При посещаване на училище дневните му били в размер на 3 лева, а тъй като срещал т. с у. н. у. м., п. ч. у., на к. м. п. 360 лева месечно. Майката Д. А. била б. от месец януари 2022 г. и за издръжката на детето и разходите по поддръжка на домакинството разчитала единствено на с. с. п.. Твърди се, че ответникът е здрав и трудоспособен, живее при с. с., няма разходи за п. н. н. и н. д. д., на к. д. д. и..

Претендира се издръжка в размер на 300 лева месечно занапред, както и издръжка в размер на 250 лева за едногодишен минал период от време преди подаване на исковата молба.

В определения срок е постъпил писмен отговор от н. н. ответника о. п., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдените в 1 исковата молба факти и обстоятелства относно това, че ответникът не е участвал в издръжката и отглеждането на детето си, че от *** г. и досега не е давал издръжка, че нямал разходи по обитаване на дом и други лица, на които да дължи издръжка. Твърди се, че ответникът няма възможност дори за с. с. и. и е п. от р. и б., с ч. с. д. е о. г. з. д., включително парични средства, облекло, помагала. Оспорва твърденията в исковата молба, че се правят разходи по 360 лева месечно за ч. у. на детето, както и че от такива има необходимост.

Поради изложеното, моли за отхвърляне на иска. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде присъдена издръжка в минимален размер, считано от постановяване на решение по делото и занапред, като бъде отхвърлен искът за присъждане на издръжка една година назад от завеждането му.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представениото по делото удостоверение за раждане се установява, че Д. К. Б., ЕГН: ********** е дете на Д. Т. А., ЕГН: ********** и К. Д. Б., ЕГН: ********** .

По делото като писмени доказателства е приета Служебна бележка с изх. № ***/*** г., видно от която се установява, че детето Д. К. Б. е ученик в *** „***“ клас, през учебната2021/2022 г. в *** „*** ***“ – *** ***.

Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – ***: За лицето Д. Т. А.: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества; Имала е сключен трудов договор за периода от *** г. – *** г. с „*** ***“ ***, с основна заплата от 1300 лева. За периода от *** г. – *** г. е била в трудово правоотношение с „*** ***-***“ ***, с основна заплата от 1000 лева. Към настоящия момент има сключен трудово договор от *** г. с „***-***“ ***, с основно трудово възнаграждение в размер на 180 лева. Няма данни за подадена ГДД но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 20 2 1 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми за периода от *** г. – *** г. Майката има декларирано МПС и пет недвижими имота: земя, находяща се в *** ***, земи, находящи се в *** *** и земя и сграда в ***. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода *** г. – *** г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на детето е в размер на 541,41 лева.

По делото е прието Удостоверение с изх. № ***/*** г. издадена от „***-***“ ***, видно от която се установява, че майката, е получил за периода от *** г. – *** г. общо 2

1087,17 лева, представляващи брутен доход по ЗДДФЛ.

От постъпилата по делото справка от НАП - ***, се установява, че бащата К. Д.

Б., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма регистрирани трудови договори за периода от *** г. – *** г. Няма данни за подадена ГДД но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна *** г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми за периода от *** г. – *** г. Бащата има деклариран недвижим имот: земя и сграда, находяща се в ***.

От показанията на разпитания по делото с. на ищцовата страна – Х. Т. В. /л. н. и./ се установява, че до *** г. преди да се разделят семейството на с. й живеели в жилището на ответника. След раздялата, с. й и детето заживеели при р. й, които й помагали с отглеждането на Д.. През този период бащата не им е помагал финансово.

Твърди, че може да е купувал нещо на сина си, но издръжка не е плащал. В последствие с. й з., с н. с. п. – И. Я., от който и. о. е. д., в жилище поднаем, с месечен наем около 800-900 лева. Към настоящия момент б. н. ищеца з. т. з. ф.. П. й бил *** клас. Имал з. с б. и а. е.. Освен това имал и п. с п., т. с. к.. По този повод майка му н. у., която и. 3-4 пъти в седмицата, з. д. п. н. Д. з. у., к. д. м. д. р.. Тази години с. й и била споделила, че не могат да си позволят у.. Детето и. с. з., д. н. у. д. и. о. д.. Доколкото знаела Д. е х.. От е. били направили е. к. с м. л. н. м.. Могли да направят с. д. п., з. б. м. с., а им било п. д.. Една п. струвала 70 лева. Твърди, че в началото на учебната година с. й била дала около 400-500 лева за подготовката на Д. за училище. Давала и джобни на детето по 3-4 лева на ден. Знаела от Д., че баща му работи и п. к.. К. живеел в ж., с. н. с. м.. Според с. ответникът бил в добро здравословно състояние и можел да полага грижи за себе си и сина си.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото с., намирайки ги за обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото с. несъмнено добре познава страните по настоящото дело и излага непосредствено възприети от нея факти.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си понастоящем дете Д. в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и 3 дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.

142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 400 лева за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за училищни пособия, за забавления, за екскурзии и почивки. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето, а и следва да се вземе предвид факта, че същата има з. и п. г. з. о. е. д..

С оглед събраните по делото гласни доказателства се установи, че бащата работи, но и дори същият да е б., то съдът намира, че ответникът се намира в трудоспособна възраст и липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност. Последният е длъжен да работи и да осигурява адекватна издръжка на сина си. Освен това няма информация и доказателства същият да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че същият притежава имущество, от което би могъл и да реализира доходи. Поради това, съдът намира, че на настоящия етап предвид възрастта на детето и неговите нужди от издръжка, предвид доходите на родителите, че издръжката на детето следва да бъде определена на сумата от 250 лева месечно, което прави предявения иск частично основателен. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лв. месечно за детето Д., считано от датата на подаване на исковата молба – *** г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа 4 до окончателното й изплащане. За разликата над уважение размер от 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Не се доказа в производството детето да има разходи и нужди различни от тези на децата на неговата възраст.

Относно искането за издръжка на детето Д. за периода от *** г. до датата на завеждане на исковата молба – *** г. съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи в размер на месечната издръжка от 250 лева.

Установи се в хода на производството, че ответникът н. е ж. с д. с., не е полагал грижил за него в процесния период. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето в процесния период. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се има предвид, че за периода от *** г. до *** г. социалноикономическите условия в страната не са се променили значително, което обуславя извода, че детето Д. е имал нужда от издръжка в този период от около 250 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на 250 лева на месец за детето. Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е било в затруднено положение предвид факта, че бащата не му е давал издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от *** г. до *** г. следва да се уважи за сумата в размер на 250 лв. месечно.