Решение № 856 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330113749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Г. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес ******, чрез ******. К. С., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност следните суми по Договор за потребителски кредит от 08.06.2007 г., които суми са предмет на изпълнение по изп.дело №****** по описа на ******, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.04.2011 г. по ЧГД № 420/2011 г. по описа на Районен съд – Смолян, а именно: сумата в размер на 12 293,48 лева - главница, сумата в размер на 1281,41 лева - договорна лихва за периода 08.07.2007г. 21.01.2011г., сумата в размер на 100,86 лева - наказателна лихва за периода 08.01.2010г. - 21.01.2011г., както и сумата в размер на 901,74 лева - разноски по делото.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано и се води изпълнително дело №****** по описа на ******, за горепосочените вземания по изпълнителен лист, издаден на 06.04.2011г. по ч. гр. дело №420/2011г., по описа на PC Смолян, в полза на „Юробанк България“ ЕАД, което вземане било цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Счита обаче, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. В тази насока се сочи, че изпълнителното дело било образувано по молба на „Юробанк България“ ЕАД от 02.09.2011 г. В хода на делото били извършвани справки за имущественото състояние на длъжника по изпълнението и била връчена покана за доброволно 1 изпълнение, които действия не били годни да прекъснат давността. Същата била прекъсната с молбата за образуване на делото, а впоследствие и на 02.04.2018 г. с извършена удръжка от наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата – длъжник по изпълнението. В периода 02.04.2018 г. – 02.04.2020 г. не били извършвани изпълнителни действия, като предвид продължилото две години бездействие, се поддържа, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, считано от 02.04.2020 г. Твърди се, че от дата 02.04.2018 г. бил започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който бил изтекъл на 02.04.2023 г., без да е прекъсван. Развива аргументи в насока, че извършените след прекратяването на изпълнителното дело действия по принудително събиране на вземането били недопустими и нямали правно действие. Изтъква, че независимо от настъпилата давност, ответното дружество продължавало да претендира заплащане на процесното вземане, вкл. и разполагало с изпълнителен лист за същото, което обосновавало и правния й интерес от предявяване на настоящия иск. Поддържа, че в хода на изпълнителното дело са постъпвали суми от длъжника, но същите били послужили за погасяван на такси към ****** и за разноски по изпълнението, но не покривали вземанията по изпълнителния лист. По изложените съображения се моли за уважаване на настоящия иск и присъждане на сторените разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което оспорва иска. Сочи, че вземането произтича от договор за кредит, сключен с „Юробанк България“ ЕАД, като поради неговото неизпълнение било образувано ЧГД № 420/2011 г. по описа на Районен съд – Смолян, в хода на което бил издаден и процесния изпълнителен лист. По повод на същия било образувано и изпълнително производство, което е висящо понастоящем. Потвърждава, че въпросното вземане му е цедирано от предишния кредитор. Възразява срещу допустимостта на производство досежно вземането за главница за разликата от сумата от 10 855 лв. до пълния размер от 12 293,48 лв., предвид извършено погашение на тази част от претенцията, респ. и липсата на правен интерес от установителния иск за същата част. По същество счита иска за неоснователен. Процесното вземане се погасявало с петгодишна давност, доколкото било съдебно признато – развива аргументи и цитира съдебна практика относно последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение. В отговора се цитира още задължителна практика на ВКС досежно предпоставките за спиране и прекъсване на погасителната давност при наличие на висящ изпълнителен процес. В тази насока се изтъква от ответното дружество, че в хода на изп.дело №****** по описа на ****** са били депозирани молби за изпълнителен способ през 2019 г. и 2020 г., които ответникът счита, че са действия, годни да прекъснат давността, с оглед на което се сочи и допълнителна съдебна практика. Изтъква се още, че следвало да бъде отчетено и спирането на сроковете по време на обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г. По изложените съображения се моли производството по делото да се прекрати в частта, касаеща платените от длъжника суми, а в останалата 2 част исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноски, като се възразява относно размера на платеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна. Ангажират се доказателства.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случай процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело №****** по описа на ******, поради което ищецът има интерес от предявяването на настоящия иск. Заповедта за изпълнение също така е влязла в сила, предвид че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.10.2011 г. (л.66), без да е постъпило възражение срещу заповедта.

Твърди се още изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на взискателя, настоящ ответник, на принудително събиране на вземането, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание - заповед за изпълнение. При настоящата хипотеза също така ищцата е посочила, че са извършвани разпределения по изпълнителното дело, но разпределените суми били отнесени за погасяване на такси и разноски по изпълнението, както и за мораторна лихва. Досежно сумите по листа, по твърдения на ищцата, нямало сторени погашения и същите се претендирали в цялост. Предвид тези твърдения съдът намира исковата претенция за допустима в нейната пълнота, доколкото правния интерес в случай се извежда от твърденията на ищцата. С оглед разминаванията в позициите на страните, то въпрос по същество е дали са извършвани такива плащания и ако да – за погасяване на какви вземания са отнесени същите, като претенцията подлежи на отхвърляне за погасените порази изпълнение (плащане) вземания.

По основателността:

С исковата молба са представени от ищцата писмени доказателства – копие на процесния изпълнителен лист, с отразяване върху същия на извършени погашения, на молби от взискателя по изпълнителното дело и на връчената покана за доброволно изпълнение. Приложена е и справка от БНБ за това, че ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД поддържа активността при кредитния регистър на вземания по Договор за потребителски кредит от 08.06.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 06.04.2011 г. по ЧГД № 420/2011 г. по описа на Районен съд – Смолян. По настоящото дело е постъпило също така копие от изп.дело №****** по описа на ******, като от фактическа страна съдът се е съобразил изцяло с наличните по изпълнителното дело книжа.

От правна страна е съобразено, че възможността едно изискуемо 3 вземане да се събере по принудителен ред в принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години. Налице е съдебна практика относно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., установяваща, че 5-годишния срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на цитираното решение се чете още, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В тази насока ВКС е препратил и към други актове на касационната инстанция в същия смисъл - решение по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о. и определения по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.

С оглед на горното и съобразно цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, ГК, и Решение № 252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, съгласно която при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент 4 престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Следователно в случая, до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес. След дата 26.06.2015 г., приложение ще намери Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.