Решение № 130 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 105/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Протокол № 156 от 24.03.2022 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1021/19.11.2021г., постановено по гр.д.№20215220101731 е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, гр.С., р-н О. седалище и адрес бул.„К.А.Д.” №19, ет.2, че за М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, чрез адв.Т.В. съществува вземане, за което е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020г. по ч.гр.д. №60236/20г. по описа на СРС за сумата от 575,30лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането.
Осъден е „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, гр.С., р-н О. седалище и адрес: бул.„К.А.Д.” №19, ет.2, да заплати на М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, чрез адв.Т.В. сторените в заповедното производство разноски в размер на 325лв., от които 300лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ и сторените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 554,75лв.
Осъден е М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, гр.С., р-н О. седалище и 1 адрес: бул.„К.А.Д.” №19, ет.2 сторените в настоящото производство разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 7,93лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Ф.Б.” ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.Л.А.- П. в неговата уважителна част.
Твърди се в същата, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушаване на материалноправните норми.
Сочи се, че неправилни са мотивите на първоинстанционният съд, че е налице непозволено увреждане, тъй като в имуществената сфера на ищеца са нанесени вреди.
Счита се за неправилно и това, че при решаване на въпроса за разноските е ирелевантно, дали с поведението си е дал повод за образуване на делото или не.
Твърди се, че изпълнителното производство по изпълнително дело №52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.Х., с район на действие- РС- Пловдив е образувано правилно и законосъобразно, тъй като взискателят при завеждането му е разполагал с изпълнително основание- заповед за изпълнение въз основа на документ, с която му е присъдено вземане, разполагал е и с изпълнителен лист за това вземане. Съответно към датата на образуване на изпълнителното дело, изпълняемото право е съществувало, респ. вземането не е било погасено чрез плащане преди датата на образуване на изпълнителното производство.
Впоследствие изпълнителният лист е обезсилен и изпълняемото право е отпаднало с обратна сила. В този аспект се сочи, че съдът погрешно е намерил, че този факт е обусловил прекратяването на делото и дължимостта на сторените разноски от страна на длъжник.
Визира се, че впоследствие с влязло в сила Определение №1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №6199/27.06.20212г., издадена по ч.гр.д.
№9904/2012г. на РС- Пловдив и е обезсилен изпълнителния лист въз основа на издадената заповед по отношение на М.Б..
Счита се, че образуваното изпълнително дело, преди да е влязло Определение №1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за 2 незабавно изпълнение не съставлява противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителния процес не е заведен без правно основание.
Твърди се, че ищецът по делото не се е позовал на влязлото в сила Определение №1461/14.06.2017г. чрез изявление отправено извънсъдебно до кредитора в тази насока и той е бездействал, като тогава би се осъществил съставът на деликтната отговорност и причинната връзка би била налице.
Приема се, че тогава от конкретното поведение на взискателя, претендираните вреди не биха настъпили. Ищецът от своя страна би ангажирал адвокат за защита на своите законни интереси.
Налице е противопоставяне на твърдението на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение следва да се определи, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и да се изчисли по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Приема се, че сумата от 575,30лв. адвокатски хонорар за защита по изп.дело №52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д. за прекомерен и несъобразен с Наредба №1.
Твърди се, че подаването на молба не е действие с голяма фактическа и правна сложност, което да обоснове присъждането на такова по размер възнаграждение.
Счита се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на максимум 50лв.- минималният адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за изготвяне на молба
Искането е да се отмени изцяло Решение №1021/19.11.2021г., постановено по гр.д.№1731/2021г. по описа на РС- П. и се отхвърли предявения от М.Б. иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 от ГПК.
В условия на евентуалност, в случай, че се счете, че за ищеца все пак съществуват реализирани вреди, то се моли да се отмени първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, като се приеме, че тези вреди са в размер на максимум 50лв.- минималният адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на молба, каквато е действителната фактическа обстановка по изпълнителното дело.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции 3 разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Т.В. от АК- П..
Счита се в него, че РС- П., правилно е преценил събраните по делото доказателства, като постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Поддържат се изцяло изложените доводи в исковата молба и в съображенията изложени в хода по същество по делото пред РС- П., отразяващи анализ на събраните по делото доказателства.
Приема се, че подадената въззивна жалба е недоказана и неоснователна, и в тази връзка се моли същата да се отхвърли и се потвърди първоинстанционното решение изцяло.
В тази насока са изложени подробни съображения
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, редовно призован, представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител юриск. Аризанов- П.. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена. Претендират се разноски.
Ответникът по въззивната жалба- М. Б. Б., редовно призован не се явява.
Не се явява и пълномощникът му адв.Т.В.. От страна на последният е подадена молба, в която се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение изцяло. Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, да установено следното:
Производството по делото е образувано по подадената искова молба от М. Б. Б., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” № 63, ет. 4, aп. 12, чрез адв.
Т.В., против „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, гр.С., р-н О. седалище и адрес бул.„К.А.Д.” № 19, ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.
Твърди се в исковата си молба от страна на ищецът, че ответникът е образувал срещу него изп.д.№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.№829, р-н 4 на действие ОС- П- Пловдив, XIV гр.с., за сумата от общо 20686.60 лв., от които 18796,74лв.- главница, 1493,16лв.- редовна лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г. и 396,70лв.- санкционираща лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Визира се, че след депозирана от него частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълние по ч.гр.д.№9904/2012г. на PC- Пловдив, било образувано в.ч.гр.д.№1442/2017г. по описа на ОС- Пловдив, VI гр. с. и с Определение №1461/14.06.2017г. било отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №6199 от 27.06.2012г. и бил обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист по отношение на М. Б.
Б..
Сочи се, че от страна на ищецът е депозирана молба по изп.дело с искане за прекратяване на същото предвид постановения съдебен акт.
Твърди се, че в хода на изп.дело, последният е направил разноски в размер на 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп.д.№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.
№829, р-н на действие ОС- Пловдив. В тази връзка счита, че следва да му бъде възстановена процесната сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди- направени разноски в производството по изп.д.
№52/2017г., по описа на ЧСИ- З.Д., peг.№829, р-н на действие ОС- Пловдив.
Налице била и причинна връзка, тъй като разноските били направени именно по производство, образувано по инициатива на ответното дружество, което производство впоследствие било прекратено.
Искането е да се постанови решение, с което се приеме за установено, че „ОТП Ф.Б.“ ЕАД му дължи сумата от 700лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди- направени разноски по изп.д.
№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.№829, р-н на действие ОС- Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски от настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е подаден писмен отговор. В него се оспорва иска.
Твърди се, че на 25.02.2008г. бил сключен договор за кредит за текущо 5 потребление между „Банка ДСК“ ЕАД- кредитор и П.А.К., ЕГН **********кредитополучател за сумата в размер на 20000лв. и срок на издължаване 120 месеца. На същата дата бил сключен и договор за поръчителството с К.И.Ч. и М. Б. Б..
Като неразделна част от договора за кредит за текущо потребление от 25.02.2008г., били общите условия и погасителния план.
На 27.06.2012г. в полза на Банка ДСК ЕАД /първоначалния кредитор на ищеца/ по ч.гр.д. № 9904/2012 по описа на ПРС бил издаден изпълнителен лист срещу П.А.К., К.И.Ч. и М. Б. Б. по договора за кредит за текущо потребление от 25.02.2008г.
По силата на договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/, „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК 202317122 /цесионер/ било придобило вземането срещу кредитополучателя П.А.К., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Горното се потвърждавало и от приложеното копие към настоящия отговор на искова молба извлечение от приемо- предавателен протокол към договора за цесия от 17.09.2012г., в който било включено и процесното вземане.
Видно било приложеното и заверено копие към настоящия отговор на искова молба потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за прехвърляне на вземанията съгласно договора за покупко- продажба на вземания от 17.09.2012г.
На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, цесионерът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията на ищеца, получено на 05.11.2012г.- лично.
Разпечатката съдържа 60 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171e16c9-358c-4ffe-aff1-80d80488f507