Определение № 1182 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601475 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от 23.11.2023г. по НЧД №5772/2023г. по описа на СГС, НО, 36 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Ш. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №304/2020г. по описа на ОС-Ямбол, І първоинстанционен наказателен състав с определение от 01.12.2020г., в сила от същата дата.

Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Ш. Д. чрез упълномощения защитник - адв.Д.

Т., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се подробни доводи за наличието на всички предпоставки за освобождаване на осъдения Ш. Д., като се оспорват мотивите на първоинстанционния съдебен акт и се цитират теоретични разработки, за да се обоснове изпълнение на прогресивния пенитенциарен модел.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на 1 атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил причините, за да достигне до заключение за липса на възможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване спрямо осъдения Ш. Д.. Този краен извод на градския съд е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Осъденият Ш. Д. формално е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Ш. Д. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Жалбоподателят Ш. Д. е бил осъден за извършено престъпление по чл.242, ал.2 НК на седем години лишаване от свобода по споразумение с прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Зачетено е задържането под стража на осъденото лице до влизане в сила на определението за одобряване на споразумението за решаване на делото.

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 23.11.2023г. са били изтърпени фактически три години, осем месеца и двадесет и четири дни, от работа - девет месеца и тринадесет дни, а остатъкът за изтърпяване е бил две години, пет месеца и двадесет и три дни.

2

Осъденият Ш. Д. е имал съобразено с изискванията на ЗИНЗС и на ППЗИНЗС поведение по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, като е награждаван пет пъти, работел е до 30.05.2023г., когато поради отказ да изпълни разпореждане е бил освободен от работа и впоследствие не е полагал труд поради невъзможност да му се осигури подходящо работно място.

Рискът от рецидив поначало е бил нисък - 21 точки, като след преоценка за нуждите на настоящето производство, е намален на 18 точки, като остават проблемни зони, свързани с вида на престъплението и причините за това престъпление. С него се работи индивидуално поради езиковата бариера, която не позволява включване на осъдения Д. в специализирани програми за въздействие.

Първата инстанция правилно е приела, че необходимостта от продължаване на изтърпяване на наложеното наказание произтича от неизпълнение в цялост на прогресивната пенитенциарна система и за достигане на целите и задачите, заложени в плана на присъдата.

От мотивите на първоинстанционния съд не може да се направи извод за твърдяното в жалбата обосноваване на отказа за постановяване на условно предсрочно освобождаване с големия остатък за изтърпяване по наложената присъда.

Този остатък действително е голям, доколкото фактически е изтърпяно малко повече от половината от наложеното наказание, получено от осъдения Д. за довършена контрабанда на близо 50 кг. високорисково наркотично вещество хероин, като при това положение би могло да се постанови условно предсрочно освобождаване, ако е налице такава същностна промяна на личността на осъдения, която да сочи на осъзнаване, покаяние и поправяне.

Поведението на осъдения Д. не разкрива такава изключителност.

Това поведение е конформно на изискванията на закона, като осъденият е показал желание за спазване на реда и за показване на поправяне, като е награждаван пет пъти за три години и половина. Трябва да се отчете, че от месец май Д. не работи и рискът от рецидив е намален само с три точки, 3 макар и в ниските размери на този риск.

Представените по делото доказателства по никакъв начин не сочат на завършен корекционен процес, като е необходимо още да се работи за постигане на целите по чл.36 НК и е рано за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.

Не са налице достатъчно категорични доказателства, че осъденият Ш. Д. се е поправил и се е превъзпитал при настоящия си престой в Затвора***, което не позволява да се приложи спрямо него институтът на условното предсрочно освобождаване. Осъденият трябва да продължи да показва желание за полагане на труд, да упорства с работата си по изпълнение на плана на присъдата и да се възползва от възможностите, които му дава престоя в ЗООТ „***“ и едва след това може да се обмисля допускане на условно предсрочно освобождаване.

Позоваването в жалбата на установени от теорията и съдебната практика критерии за условно предсрочно освобождаване на чужди граждани от българските пенитенциарни заведения е неконкретизирано, а и такава установена и единна съдебна практика по отношение на чужди граждани не е налице и би била дискриминационна, ако се различава от съдебната практика за българските граждани.

С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.11.2023г.‚ постановено по НЧД №5772/2023г. по описа на СГС, НО, 36 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Ш. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №304/2020г. по описа на ОС-Ямбол, І първоинстанционен наказателен състав с определение от 01.12.2020г., в сила от същата дата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.***.

Определението да бъде преведено на турски език и да бъде изпратено на осъдения след превода.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5