Решение № 3884 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3884 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско дело № 20211100106976 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. В. С. ЕГН ********** с адрес гр.София, кв. ******* против Прокуратура на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., частично предявен от сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 6 000 лв. обезщетение за имуществени вреди във вид на претърпени загуби от заплатени адвокатски възнаграждения, вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 172а, ал.1 и чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК по досъдебно производство № 5130/2017г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52527/2016г. по описа на СРП и внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС, приключило с влязла в сила на 02.03.2021г. оправдателна присъда на СГС, постановена по в.н.о.х.д. №269/2021г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.03.2021г. до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че по досъдебно производство № 5130/2017г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52527/2016г. по описа на СРП с Постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2018г., предявено на 13.12.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем по три обвинения – за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК /използване по друг начин на чужд обект на авторско право/ и две престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК /ползване на неистински частни документи – 2 броя декларации/. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 23.01.2019г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

Разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019г., след което били проведени още 6 съдебни заседания – на дати 13.06.2019г., 25.09.2019г., 06.11.2019г., 12.12.2019г., 27.02.2020г. и 16.06.2020г. Твърди, че с Присъда от 10.06.2020г. по н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК. В резултат на подадена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано в.н.о.х.д. № 4043/2020г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав. С Определение от 27.11.2020г. СГС прекратил делото и го върнал на 1 първоинстанционния за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано в.н.о.х.д. № 269/2021г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, по което с присъда № 260023 от 12.02.2021г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част. Присъдата влязла в сила на 02.03.2021г.

Поддържа, че във връзка с незаконното обвинение претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно напрежение от воденето срещу него на наказателно преследване за престъпления, които не е извършил, ежедневен дискомфорт, затруднения в упражняването на трудовата дейност, поради постоянните мисли за това.

Поддържа, че е живеел непрекъснато в страх, че ще бъде осъден и ще лежи в затвора, тъй като за двете престъпление се предвиждало наказание лишаване от свобода. Не искал да излиза от вкъщи и трудно се организирал да ходи на работа. Изпитвал страх, унижение, безпокойство, притеснение, които не е забравил и до днес. Преди всяко открито заседание не можел да спи. Явявал се във всички заседания, тъй като искал да докаже, че е невинен.

Многобройните заседания затруднявали изпълнението на трудовите му задължения, налагало се да обяснява на колегите си за причините за отсъствията му и за закъсненията, което го поставяло в неудобна ситуация. Престанал да живее в хармония със себе си. Това му състояние се отразило и на близките му. Загубил ценен период от времето си да обяснява, че не е извършил тези престъпления. Ищецът поддържа, че е обществена личност, като професионално се занимава с организиране на концертни събития, включващи участието на едни от най-именитите български изпълнители. Като свидетели по делото били призовани известни български изпълнители, поради което мълвата за воденото срещу него наказателно производство се разнесла и голяма част от гилдията узнала за това. Информация за делото се появила и в интернет медии, напр. статия от 29.06.2020г. относно осъждането му на първа инстанция. Бил подложен на психически тормоз от колегите си в музикалната сфера, които често подмятали груби шеги по негов адрес, започнали да го наричат „престъпник“ и „измамник“, подлагали под съмнение професионалната му експертиза и моралът му.

Започнал да губи клиенти и приятели, като някои от тях престанали да отговарят на позвъняванията му, не се отзовавали на предложенията му за работа. По-близките му приятели го питали дали наистина е извършил тези престъпления. Авторитетът му на професионалист в гилдията бил сринат, пострадало доброто му име, което дълги години градил в конкурентната среда на артистите в музикалния бранш, загубил дългогодишни приятелства. Ищецът твърди и че по указание на наблюдаващия прокурор по делото му била снета полицейска регистрация в сградата на СДВР, при която изпитвал унижение, срам, дискомфорт. Продължавал да изпитва притеснения, че името му фигурира в тези регистри.

Ищецът поддържа и че през последните 3 години живота му се превърнал в кошмар, имал усещане за истински ад, от който не може да се отърси, Нямал желание да се храни и драстично отслабнал – с повече от 25 килограма. Започнал да губи желанието си за живот, за професионално развитие, мислите му били ангажирани само с това, че може да бъде лишен от свобода за престъпления, които не е извършил.

Ищецът поддържа, че ответникът следва да отговаря имуществено за повдигнатите и поддържани обвинения и претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. - частично предявен от общ размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 02.03.2021 г. /датата на влизане в сила на присъдата/ до окончателно погасяване на задълженията.

Поддържа, че в резултат на незаконното му обвинение е претърпял и имуществени вреди във вид на претърпени загуби в общ размер на 6 000 лв. от заплащане на адвокатско възнаграждение по делото – досъдебна и съдебна фаза, както следва:

-Сумата от 1 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебното производство по Договор за правна защита и съдействие № 790218 от 18.12.2018г.; - сумата от 1 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита в първата инстанция по н.о.х.д.

2

№ 1517/2019г. по описа на СРС във връзка с обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019г.; - сумата от 1 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита в първата инстанция по н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС във връзка с обвинението за престъпление по чл. 316, вр. чл.

309 НК, по Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019г.; - сумата от 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмени възражения срещу допълнение към протеста, подаден срещу оправдателната част на присъдата по н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС във връзка с обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и защитата по тях пред въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020г. и сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и допълнителни изложения към нея срещу осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС във връзка с обвинението за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и защита по нея пред въззивната инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020г.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Прокуратура на Република България и в указания едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.

Оспорва се ищецът да е претърпял действително претендираните вреди като пряк и непосредствен резултат от неоснователно обвинение. Оспорва се и предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди като несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва се и иска за имуществени вреди с възражения, че липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита, като оригиналите на договорите, по които се претендира заплатено адвокатско възнаграждение, следвало да са приложени към наказателното производство. Направено е възражение за наличие на основание за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото защитата на ищеца е била за леки престъпления и по см. на чл. 93, т.7 НК не е била задължителна, както и поради прекомерност на платените адвокатски възнаграждения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно се установява и не се спори между страните относно тези обстоятелства, че с Постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2018г., предявено на 13.12.2018г. по досъдебно производство № 5130/2017г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52527/2016г. по описа на СРП ищецът бил привлечен като обвиняем по три обвинения – за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК /използване по друг начин на чужд обект на авторско право/ и две престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК /ползване на неистински частни документи – 2 броя декларации/. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 23.01.2019г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС, НО, 99 състав. Разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019г., след което били проведени още 6 съдебни заседания – на дати 13.06.2019г., 25.09.2019г., 06.11.2019г., 12.12.2019г., 27.02.2020г. и 16.06.2020г. С Присъда от 10.06.2020г. по н.о.х.д. № 1517/2019г. по описа на СРС бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК. В резултат на подадена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано в.н.о.х.д. № 4043/2020г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав. С Определение от 27.11.2020г. СГС прекратил делото и го върнал на първоинстанционнния за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано в.н.о.х.д. № 269/2021г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, по което с присъда № 260023 от 12.02.2021г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото 3 обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част. Присъдата е влязла в сила на 02.03.2021г. Установява се, че в досъдебното производство е приключило в рамките на законоустановения срок, като следствени действия с участието на обвиняемия не са извършвани, освен предявяването на обвинението и разпитът му. По първоинстанционното дело са проведени освен разпоредителното заседание, още 7 открити съдебни заседания, а във въззивното производство – едно, като ищецът е участвал в 6. Разпитани са свидетели, между които публично известни изпълнители – С. Й.С. Д.Т.Х., Й.П.К. и др.

Разпечатката съдържа 26 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171dd30f-c5ae-4158-afd6-0b5b7e7e98b5