Определение № 392 от 02.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. М.Х. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата Г. С. И., срещу протоколно определение на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 2-ри състав от 06.11.2023 г., постановено по НОХД № 13511/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за защитника на подсъдимата Г. С. И., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за връщането му на СРП, като Съдът е обявил, че не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебна фаза на производството.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с установената практика на върховната съдебна инстанция. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, като липсата на посочване на тези факти всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за връщане на делото на Прокуратурата за отстраняването му. Релевират се съображения, че в конкретния по делото случай в обвинителния акт не са посочени факти и обстоятелства досежно качеството на лицето, пред което се твърди обвиняемата да е ползвала документа, като представителят на държавното обвинение не се е позовал на какъвто и да е акт за назначаване на лицето Н.Й.А. като разследващ полицай в 01 РУ – СДВР. Излага се и, че Прокуратурата не е изложила фактически твърдения по отношение формата на вина, с която е приела, че подс. И. е осъществила вмененото й престъпно посегателство. Прави се извод, че на фазата на досъдебното производство, при изготвяне на обвинителния акт, са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, поради което е налице 1 законовата предпоставка по чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора за отстраняването им.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на първостепенният Съд и за постановяване на друго, с което съдебното производство по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС да бъде прекратено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата И. и за връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № ЗМИП 15065/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 2949/2022 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 03.02.2022 г., изведено от канцеларията й на 07.02.2022 г., въз основа на отделени материали от досъдебно производство № 975/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 14625/2019 г. по описа на СРП, за това, че на 05.05.2020 г. в гр. София, в сградата на 01 РУ – СДВР, находяща се в гр. София, бул. ****, кабинет № 41, пред Н.А. – младши разследващ полицай при 01 РУ – СДВР, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – пълномощно с упълномощител Г.В.Е., в качеството му на управител и представляващ „Б.Г.“ ЕООД, без дата, с което упълномощава Г. С. И. да стопанисва и управлява собствения на дружеството „Б.Г.“ ЕООД лек автомобил марка „Пежо 308“ с рег. № СА **** ХН, когато за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 от НК.

В хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от 20.03.2023 г. срещу Г. С. И. е повдигнато обвинение за това, че на 05.05.2020 г. в гр. София, в сградата на 01 РУ – СДВР, находяща се на адрес бул. ****, съзнателно се ползвала, като представила пред Н.Й.А. – разследващ полицай в 01 РУ – СДВР, неистински частен документ – пълномощно без дата, с което Г.В.Е., ЕГН ********** – управител и представляващ „Б.Г.“ ЕООД – гр. София, ЕИК ****, упълномощава Г. С. И., ЕГН **********, да стопанисва и управлява лек автомобил марка „Пежо 308“ с рег. № СА **** ХН – собственост на дружество „Б.Г.“ ЕООД – гр. София, ЕИК ****, на който документ е придаден вид, че подписа, положен в графата „Упълномощител“ е изпълнен от Г.В.Е., за да докаже, че съществува право да стопанисва и управлява лекия автомобил, като от нея (Г. С.

И.) за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП с изразено мнение на водещия разследването от 30.08.2023 г. за предаване на обвиняемата на съд за престъплението с посочената правна квалификация.

На 05.10.2023 г. прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.

1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу Г. С. И., с предложение за образуване на наказателно – съдебно производство срещу същата за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, съобразно диспозитива на повдигнатото й на 20.03.2023 г. обвинение.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав.

Със свое разпореждане № 12517 от 12.10.2023 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 2-ри състав, е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в открито разпоредително 2 заседание.

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 06.11.2023 г. по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, упълномощеният защитник на подс. И. – адв. М.Х. – от САК, е направил искане за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на производството, и за връщането му на СРП за отстраняването им. По-конкретно, релевирал е доводи, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на внесения в СРС – НО обвинителен акт, като в обстоятелствената част на същия липсва описание на обстоятелствата къде точно подсъдимата е използвала инкриминирания частен документ; пред кого го е използвала; дали лицето, пред което е ползвала документа, е от категорията на тези, пред които може да се докаже съществуването на конкретно право. Посочил е, че не е възможно по досъдебно производство свидетелят да доказва свое право чрез използване на документ, както и че инкриминираният по делото документ е поискан от водещия разследването и предаден от подсъдимата като веществено доказателство по досъдебното производство, а не като документ, от който същата може да черпи права. Изтъкнал е, че тези обстоятелства умишлено не са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с което е допуснато противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на същия.

С протоколно определение № 19678 от 06.11.2023 г., постановено по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, Съдът е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство по делото, като е обявил, че не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебна фаза на производството.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, Съдът е преценил, че на досъдебна фаза от производството не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а обвинителният акт отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК императивни изисквания и на установения в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна. Приел е, че прочитът и съпоставката на фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и нейното резюмиране в диспозитива, не сочи на противоречие. Обосновал е тезата, че твърденията на СРП разкриват идентичност, а въпросът дали лицето, пред което се сочи от държавното обвинение, че е използван частният документ, е такова, пред което може да бъде доказвано конкретно право, е въпрос по същество. Приел е, че неговото изясняване се извършва посредством доказателствен процес и последващ анализ на формираната доказателствена маса, а отговорът му следва да се търси в крайния за съответното производство съдебен акт, придружен от мотивите на постановяващия го Съд. Акцентирал е и върху принципната недопустимост, съобразно нормата на чл. 248, ал. 4 от НПК, в хода на разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения при оценката на доказателствените материали, които са представени от Прокуратурата в подкрепа на нейната теза, изложена в обвинителния акт.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частна жалба от адв. М.Х. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата Г. С. И., която Въззизният Съд намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото й неоснователна, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, в разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси: 1. подсъдно ли е делото на Съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното 3 производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; 5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, и извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6. взетите мерки за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

В конкретния по делото случай, в проведеното на 06.11.2023 г. открито разпоредително заседание, решаващият първоинстанционен Съд е бил сезиран с искане от страна на защитника на подсъдимото лице за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила – посочените по-горе.

При произнасянето си по направеното искане, първоинстанционният Съд е направил по същество правилни и законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 13511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2ри състав и за връщане на делото на СРП за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, че на фазата на досъдебното производство и по-конкретно при привличане на обвиняемата И. към наказателна отговорност, както и при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, не са допуснати твърдените от защитата процесуални нарушения, нито други такива, обуславящи упражняването на правомощията на Съда да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на СРП за отстраняване на същите.