Решение № 786 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0438 – 000882 от 12.11.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на И. Т. В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя – адв. Й. поддържа становище за недоказаност на приетата от администрацията фактическа обстановка. Конкретно оспорва се факта на управление, респективно качеството на водач на жалбоподателя, поради което се моли за отмяна на обжалваното НП. Алтернативно се поддържа становище за маловажност на случая. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 17.07.2025 г. жалбоподателят В. и свид. В.а били в дома си.

Предходната вечер между тях имало семеен скандал, по повод на който свид.

В.а поискала от жалбоподателя да се разделят. Така сутринта на 17.07.2025 г. преди жалбоподателя да излезе за работа, В.а му заявила отново това си намерение. Жалбоподателят се съгласил и отишъл на работа. Следобед като се прибрал от работа свид. В.а го попитала кога възнамерява да си събере багажа.

Разстроен, жалбоподателят излезнал навън пред жилищния блок и започнал да употребява алкохол – бира. Впоследствие се върнал в дома си, където продължил да пие. Вечерта свид. В.а отново го попитала кога ще се изнесе от дома им. Тогава жалбоподателят събрал свои лични вещи и излязъл навън, отправяйки се към паркинга, където били паркирани семейните им автомобили. В. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг.

№ ***, а свид. В.а лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № ***.

Около 23.00 ч. В. отишъл до автомобила, управляван от свид. В.а и започнал да изпуска въздуха от гумите й. След което са качил на автомобила си и стартирал двигателя, включил и фаровете.

Свид. В.а забелязала действията на В. и подала сигнал на тел. 112. На мястото били изпратени трима полицейски служители при 03 РУ - Пловдив сред които и свид. В. Е. Д.. Тримата полицейски служители установили В., който се намирал в лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № ***. Установили и, че същият бил със запален двигател и включени светлини.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на жалбоподателя. Наред с това на полицейските служители им направило впечатление, че жалбоподателят миришел силно на алкохол.

След като В. потвърдил, че е употребил такъв, на място му била извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен № ARNA - 0179, като резултатът бил положителен, а именно 1,63 промила. Така на жалбоподателя бил съставен АУАН серия G A № 1322411 и му бил издаден талон за изследване № 128148.

Полицейските служители съпроводили жалбоподателя до УМБАЛ „Пловдив“ АД, където, В. предоставил кръв за химическо изследване. Същият бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. С оглед така констатираното било образувано БП № 422/205 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив.

В хода на същото били извършени множество процесуално – следствени действия, включително била назначена и изготвена химическа експертиза за 2 установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Видно от заключението на експертизата в кръвната проба взета от В., било установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1,16 g/L /промила/.

Така с постановление от 29.07.2025 г. на прокурор при РП- Пловдив било прекратено бързо производство № 422/2025 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив. С писмо от 01.09.2026 г. препис от постановлението било изпратено на Началника на 03 РУ – Пловдив с оглед преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо жалбоподателя В..

Впоследствие по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява на първо място от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени към АНП, както и тези събрани по инициатива на съда – включително писмените доказателства находящи се в изисканите и приложени материали по БП № 422/ 2025 г.

Така събраните писмени доказателства напълно си кореспондират и с показанията на разпитания като свидетел полицейски служител Д., който макар и да нямаше детайлен спомен за интересуващите процеса събития, потвърди, че автомобилът в който се е намирал жалбоподателя е бил с работещ двигател и фарове. Показанията на свид. Д. съдът кредитира в цялост като добросъвестни поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

За формиране на изводите си от фактическа страна съдът в значителна степен се основава и на показанията на свид. Г. В.а – съпруга на жалбоподателя. Показанията на посочената свидетелка съдът не кредитира единствено в частите в които същата отрича към инкриминирания период жалбоподателят да е имал проблеми с употребата на алкохол. В тези им части съдът счита, че заявеното от свидетелката представлява израз на стремежа й да омаловажи значимостта на вменената противоправна деятелност на съпруга й. В останалите им части показанията на свидетелката са изцяло съответни на кредитираните от съда писмени и гласни доказателства, открояват се с логичност, последователност и добросъвестност поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с НП настоящият съдебен състав намира, че същото отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като издадено от компетентен орган, притежаващ нужните правомощия за тези действия, съгласно представените по делото заповеди. Спазена е и процедурата по чл. 36, ал. 2 ЗАНН и сроковете за издаване на НП.

При съставянето НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Атакуваното НП съдържа 3 реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят В. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на посочените в НП време и място е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол, а именно 1,16 на хиляда, установено по надлежния ред.

На следващо място, по безспорен и категоричен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя, доколкото същият е годен субект на административното нарушение, тъй като е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, като възраженията в обратна насока са изцяло несподелими. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. под управление на МПС се разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Съгласно т.25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От гореизложените дефиниции следва, че възприетите от свидетелите действия на жалбоподателя по седене в процесния автомобил с включен двигател и включени фарове, придават на жалбоподателя качеството водач на МПС и в този смисъл той е годен субект на нарушението по чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП. Именно с това си поведение жалбоподателят е реализира управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерна концентрация, по който начин е осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

В случая съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на В. правилно е била определена съгласно протокола за извършеното медицинско изследване, тъй като жалбоподателят е дал кръв за медицинско изследване и такова е проведено. Пробите от кръв за изследвани по газхроматографски метод съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. , поради което меродавен се явява именно резултатът от медицинското изследване.

На следващо място установява се, че както материалноправната норма, така и санкционната разпоредба са правилно определени спрямо действителните факти по делото. Разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от 4

ЗДвП подобно на чл. 182 от ЗДвП поставя определени гранични показатели, чрез които очертава приложното си поле, като всички деяния, попадащи между най-ниската и най-високата стойност на тези граници, се санкционират по един и същи ред и с една и съща разпоредба.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал е, че е употребил алкохол в съответното количество, както и че след това, боравейки с уредите за процесния лек автомобил, е осъществил управление на същия.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Посочените наказания са във фиксиран, абсолютен размер, поради което и липсва възможност същите да бъдат изменени.

С НП на жалбоподателя правилно са отнети 12 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.