Решение № 7 от 15.01.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 648/2024
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 24.02.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Ловеч, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА А.
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500648 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 343/06.08.2024 по гр.д. №1718/2023 по описа на РС - Ловеч са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против Р. П. В., ЕГН **********, главни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS-19191520/02.03.2022 г. сумата от 10 028,00 лв., представляваща главница, 10 166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г., и 753, 83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 937/2023 г. по описа на РС – Ловеч. С решението е уважен предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 8186,65 лв., предсталвяваща главница по процесния договор за кредит, като за разликата до пълния предявен размер от 10028 лв. искът е отхвърлен. Отхвърлени са и останалите предявени в условията на евентуалност осъдителни искове за сумата от 10 166,13 лв., 1 представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г., и 753,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г. С решението Р. П. В. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1841,23 лв., представляваща разноски в производството.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК процесното решение е обжалвано от „Юробанк България“ АД, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк България“ АД против Р. П. В., ЕГН **********, главни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS-19191520/02.03.2022 г. сумата над 8186,65 лв. до пълния предявен размер от 10028 лв., представляваща главница, 10166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г., и 753, 83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 937/2023 г. по описа на РС – Ловеч, както и в частта, с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумата над 8186,65 лв. до пълния предявен размер от 10028 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит, за сумата от 10 166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г; и 753,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г. В жалбата са изложени твърдения, че неправилно съдът е приел, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, като поддържа, че няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена в хода на производството по чл. 422 ГПК, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Посочва, че ГПР е изцяло съобразен с изискванията на чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК, като същият е изчислен по формулата, предвидена от законодателя, и са взети предвид допълнителните допускания, подробно изброени във въззивната жалба. Навежда оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест с доклада, доколкото в тежест на ищеца не е било възложено да установи, че ГПР съответства на законовите изисквания и ограничения. В тази връзка счита, че е лишен от възможността да постави допълнителни въпроси по ССчЕ. Намира, че отразяването на суми, дължими за застрахователна премия, в процесния договор за кредит не противоречи на закона, като правата на потребителя са били гарантирани с 2 оглед представената му преддоговорна информация. Твърди, че начисляването на такса ангажимент не противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, както и че договорът е валиден.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. П. В., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.5 ГПК особен представител, с който излага твърдения, че правилно районният съд е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че е налице нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 10а, ал.2 ЗПК. Предвид това, моли съда да потвърди обжалвания акт.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която са отхвърлени главните искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS19191520/02.03.2022 г. сумата над 8186,65 лв. до пълния предявен размер от 10028 лв., представляваща главница, 10166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г., и 753, 83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 937/2023 г. по описа на РС – Ловеч, както и в частта, с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за сумата над 8186,65 лв. до пълния предявен размер от 10028 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит, за сумата от 10 166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г; и 753,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г. В частта, с която главният иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8186,65 лв. представляваща главница по процесния договор за кредит, е отхвърлен и с която предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е уважен за сумата от 8186,65 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит, решението е влязло в сила.
Районният съд е сезиран с 3 обективно кумулативно съединени 3 установителни иска, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал.1 ЗЗД, за сумите от 10028 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №PLUS-19191520/02.03.2022 г., 10166,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2029 г., и 753,83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.10.2022 г. – 19.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №937/2036 по описа на РС – Ловеч. В условията на евентуалност, в случай че установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми.
Като доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит №PLUS-19191520/02.03.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 10000 лв. за потребителски цели, при ГПР 28,93%, лихвен процент 24,69% и обща стойност на плащанията 26264,28 лв., платим в срок до 15.03.2029 г. на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 312,67 лв., като същият ще бъде усвоен по банкова сметка на длъжника IBAN BG04UNCR70001524790237. Уговорено е, че кредитополучателят следва да заплати такса ангажимент в размер на 250 лв. срещу насрещно задължение на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент и при посочените в договора условия, която такса се удържа от размера на кредита при отпускането му по сметка на длъжника.
Предвидена е и застрахователна премия в размер на 4981,20 лв., като видно от съдържанието на процесния договор, средствата за заплащането й не са предоставени под формата на кредит от банката, но плащането е разсрочено на 84 месечни вноски от по 59,30 лв., чиито падежи съвпадат с тези на месечните погасителни вноски по кредита. Като санкционна последица от допусната забава за плащането на 1 или повече месечни погасителни вноски е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. Налице е и уговорка за автоматична предсрочна изискуемост при просрочване на 2 или повече месечни вноски, считано от 4 падежната дата на втората.
Представен е СЕФ, възпроизвеждащ условията на процесния договор. В същия е посочено, че за получаването на кредита при конкретно предлаганите условия няма изискване за сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит.
Представен е и Договор за застрахователно посредничество, сключен между кредитора и длъжника, по силата на който длъжникът е възложил срещу възнаграждение на кредитора в качеството му на застрахователен посредник да му посредничи при сключването на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ ЕИК 175190059 и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ ЕИК 175190053.
Процесното възнаграждение представлява част от застрахователната премия.
Видно от Сертификат № PLUS-19191520 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от кредитора и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International, за длъжника е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ при ОУ, по които последният има положението на застраховано лице. Уговорено е, че по пакет „Стандарт“ ползващи се лица са кредиторът и застрахованият, съобразно предвиденото в ОУ, с изключение на застрахователния риск смърт, при който ползващо се лице е кредиторът, а по пакет „Комбинирана защита“ – ползващо се лице е застрахованият. При настъпване на покритите рискове смърт и инвалидизация над 70% в резултат на злополука/заболяване на застраховащия се изплаща баланса по кредит, а на ползващото се лице – разликата до първоначалния размер на кредита при лимит на плащането 100000 лв. При настъпване на риска продължителни болнични над 30 дни в резултат на злополука/заболяване на застраховащия се изплаща 100% от размера на месечната погасителна вноска, а на застрахования – 50% при лимит на всяко месечно застрахователно плащане 3600 лв. При реализиране на рисковете безработица над 30 дни и хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука застрахователното обезщетение се изплаща на застраховащия.
На датата на сключване на договора по посочената в договора банкова 5 сметка на длъжника е преведена от кредитора сумата от 9750 лв., формирана като от задължението за предоставяне на кредит в размер на 10000 лв. по процесния договор кредиторът е приспаднал сумата от 250 лв. за такса ангажимент.
На 13.12.2022 г. кредиторът е отправил до длъжника покана задоброволно изпълнение, с която е предоставил 7-дневен срок, считано от получаването да заплати задълженията си, произтичащи от процесния договор за кредит, подробно описани в същата. С поканата е отправено и волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
В хода на производството пред първата инстанция е допуснато изслушването на ССчЕ, от заключението на която се установява, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 9750 лв. след удържане на такса ангажимент – 250 лв. Изяснява се, че длъжникът е заплатил по договора общо 1563,35 лв.
С оглед твърдението на въззивника за това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по наличието на неравноправни клаузи без предварително да уведоми страните и да им даде възможност да изразят становището си, ОС – Ловеч е допуснал изслушването на ССчЕ, според заключението на която посоченият в процесния договор за кредит ГПР формално спазва законоустанвените правила на чл. 19 ЗПК, но в същия не е отчетена като разход застрахователната премия. При изчисляването на ГПР са взети предвид размера на кредита, таксата ангажимент, броя на погасителните вноски и вида им, както и приложимия лихвен процент. Експертът посочва, че действително приложимият ГПР се равнява на 40,83%. Приложимият ГПР по договора при вземане предвид само на таксата ангажимент би възлизал на 28.93%, на застрахователната премия – на 37,27%, а при вземане предвид и на двете стойности – на 40,83 %. Изяснява се, че не е начислявана възнаградителна лихва върху застрахователната премия.
Разпечатката съдържа 26 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171cf18d-935a-4a1e-970a-711f30c87a51