Решение № 5647 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5647 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110158271 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Г. З., искова молба против „Н.з.к.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.

188, т. 2 КТ за отмяна на наложено на ищеца със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е незаконосъобразна, като в тази връзка на първо място сочи, че не е спазен срокът за налагане на наказанието. На следващо място твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби.

Излага, че в заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството, при твърдения, че за командироването на служителите, които са на пряко подчинение на ищеца, не е налична документална следа за мотивите, които обосновават командироването, както и че липсват иницииращи документи.

Посоченото фактическо обосноваване на нарушението според ищеца не кореспондирало с цитираната като нарушена разпоредба. Сочи, че за направения разход са били налични всички изискуеми документи съгласно действащата в системата на НЗОК Система за финансово управление и контрол. Твърди, че не е съществувал нормативен документ, включително и вътрешен такъв, който към онзи момент да е изисквал отделна обосновка и/или иницииращи документи за командироване на служителите. Счита, че посочената като нарушена норма в заповедта, предвиждала задължение за „предприятията“, а не за лицата, които представляват административната структура. На следващо място излага, че в заповедта е посочено, че е нарушен чл. 7, ал.1, т. 16 от ЗФУКПС, който регламентирал принцип на поведение, а не конкретно задължение. Твърди, че не е ясно в случая с кои действия е нарушил тези принципи. Като нарушени били цитирани още и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 19, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната.

Твърди, че при квалифициране на деянието не са взети предвид и не са обсъдени дадените от него писмени обяснения, не било отчетено времето на престоя на командированите служители в другото населено място, както и доклада за 1 изпълнението на поставените им задачи. При мотивиране на наказанието не било отчетено и обстоятелството, че за периода 05.12-11.12.2023 г. вкл. е ползвал годишен отпуск, предвид което твърди, че не може да му се вмени извършване на нарушение във връзка с издадените заповеди за командировка с № РД 10-515/06.12.2023 г. и № РД 10- 516/06.12.2023 г. Сочи, че в процесната заповед не е посочена дата на извършване на нарушението. Счита, че наказанието не съответства на нарушението. Излага, че като основание за определяне на вида на наказанието е заключението, че са настъпили финансови загуби без да е посочен размерът им. Тежестта на нарушението била определена като „средна“ без да е ясно какви принципи са приложени при определянето. Счита, че не е взето предвид цялостното му поведение при определяне на наказанието. Моли съда да отмени процесната заповед.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразна. Твърди, че е узнал за нарушението с Докладна записка с вх. № 21-03-411/05.07.2024 г. от ръководител Инспекторат в Централно управление (ЦУ) на НЗОК, поради което и наказанието било наложено в законоустановения за това срок. Аргументира, че в хода на проверки било установено, че командировани от ищеца служители са присъствали на работните си места. От ищеца били поискани обяснения, като такива били и дадени. Наказанието било наложено не защото не са издадени отчетни документи, а защото издадените такива отразявали недоказани, неточни или неясни обстоятелства, не била налице документална обоснованост на стопанските операции. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за командировките в страната, командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Именно за издаване на този акт (заповед) било необходимо внасяне на иницииращ документ, който да обосновава необходимостта от командироване, а такива документи в случая липсвали. Сочи, че в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, е предвидено, че изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед, каквато в случая не била издадена. Ответникът излага, че командировката на 29-30.11.2023 г. в заповед № РД-10-500/28.11.2023 г., с която е командирована М.Л., в гр. Б. и с. Трудовец, е със задача „среща със служител в офис Б. и представители на МБАЛ Б.“; командировката на 06-07.12.2023 г., в заповед № РД-10515/06.12.2023 г., с която била командирована М.Л., в „МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал М.п., била със задача „осъществяване на контрол“, а командировката на 06-07.12.2023 г., в заповед № РД-10-516/06.12.2023 г., с която е командирована Д.Х., в „МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал М.п., била със задача „оказване на методологическа помощ“. В дадените от ищеца обяснения било посочено, че повод за командировката (заповед № РД-10-500/28.11.2023 г.) е „на първо място да окажат помощ при извършване проверки на място в лечебни заведения, на второ място извършването на контрол на офиса на РЗОК в гр. Б., относно спазване правилата за административно обслужване, и на трето място участие в инициираната от управителя на МБАЛ Б. ЕООД среща за разясняване новите моменти в Националния рамков договор за медицински дейности 2023-2025 г.“. От дадените обяснения ответникът счита, че остава неизяснен въпросът как е оказвана помощ при условие, че командированата служителка е напуснала мястото на командировката. С писмо 20-23166/12.06.2023 г. на директора на РЗОК - София - област за задача на командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10- 515/06.12.2023 г. било посочено „осъществяване на непосредствено наблюдение върху работата на контролните органи, които са на пряко подчинение на служителката, в рамките на осъществяваната от тях проверка в „МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал М.п..“ За цел на командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10- 516/06.12.2023 г. било посочено „осъществяване на методична помощ във връзка с осъществяване на контрол на ИБМП и проверка относно изпълнение на препоръките дадени от вътрешния одит.“ Твърди, че е налице несъответствие във формулировката на задачата, посочена в 2 заповедите и в писмо 20-23-166/12.06.2023 г. Сочи, че е налице допълване на предмета на задачата, след изтичане на момента на нейното изпълнение. Оспорва твърденията на ищеца, че не е отчетено обстоятелството относно ползвания от него отпуск, както и твърдението, че в заповедта не е посочена дата на нарушението. Аргументира, че издадена заповед е законосъобразна, както и че наложеното наказание е съобразено с фактическата обстановка и заеманата ръководна позиция от ищеца. Твърди също и че размерът на финансовите загуби е посочен в заповедта. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено на ищеца със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В тежест на ответника е да докаже по делото, че е спазил процедурата по налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, в която нарушението е описано с обективните му и субективни признаци, че наложеното наказание съответства на твърдяното нарушение, както и възраженията, формулирани с отговора на исковата молба.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните съществува трудово правоотношение, както и че със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

С исковата молба се навеждат доводи, че заповедта, с която на ищеца е наложено процесното дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на закона, доколкото същата не съдържа задължителни реквизити, регламентирани в материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. По въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. - решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. гр. дело № 67/2016 г., по гр. д. № 162/13.07.2016 г. на IV г. о., гр. дело № 4554/2014 г. по гр. д. № 181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия състав:

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която същото му е наложено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е наложено законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени 3 с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл.

195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци.