Решение № 190 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Н. С., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ц. А. Л., с ЕГН **********, двамата от гр. ***** чрез пълномощника по делото адв. Л. Н., АК-**** против Решение №421 от 14.11.2025 г., постановено по гр. д.

№1518/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, II гр. с., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от непълнолетния Г. Н. С., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ц. А. Л. срещу баща му Н. Г. С., с ЕГН ********** от гр. *****, за изменение на основание чл.150 СК чрез увеличение на определената с Решение № 369/28.10.2019 г. по гр. д. № 1110/2019 г. по описа на Районен съд - Карлово издръжка, която Н. Г. С. следва да заплаща на детето си Г. Н. С., действащ лично и със съгласието на своята майка за разликата над уважения размер от 380 лева до пълния претендиран размер от 500 лева.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Жалбоподателят твърди, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че 700 лева месечно са необходими за общата издръжка на детето. Счита, че определената издръжка, която следва да заплаща ответника-баща в размер 1 на 380 лева, не е съобразена с реалните нужди и потребности на детето.

Поддържа се, че по делото са събрани доказателства, от които се установява съществено изменение на нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните шест години. Посочва се във въззивната жалба, че се касае за дете на 17-годишна възраст, занимаващо се със спорт-волейбол и фитнес, като издръжката не била променяна през последните шест години, от времето, когато детето било с други потребности, а понастоящем е ученик, завършващ средно образование. Поддържа се, че в България и чуждите държави през изминалите 6 години са настъпили съществени изменения в икономическата обстановка - след пандемията от Ковид-19 и висок ръст на инфлацията през 2021 г. и 2022 г. Сочи се в жалбата, че със свидетелските показания по делото се е установила съществената промяна в нуждите на детето, съобразно интересите му и възрастта. Изложени са доводи в подадената въззивна жалба, че през изминалия период от време е настъпила промяна в размера на МРЗ за страната, като минималният възможен размер на издръжката възлизал считано от 01.01.2025 г. на 269,25 лв. при МРЗ 1077 лв., а линията на бедност за 2025 г. е 638 лв. Жалбоподателят поддържа, че с оглед дохода на ответника, последният може да поеме по-голямата част от издръжката на сина си, в сравнение с майката, която полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Излагат се доводи, че детето е във възраст на активен растеж, със специфични за възрастта нужди, вкл. по-големи разходи за образование-допълнителни обучения, лични нужди и разходи за спорт.

Посочва се, че ответникът не е бил дори минимално ангажиран със средства, вкл. не бил заплащал присъдената издръжка в размер на 160 лв., докато не бил получил покана от ДСИ, в хода на образуваното първоинстанционно производство. Във въззивната жалба се поддържа, че при приетите доходи и възможности за родителите – месечно за Г. С. са необходими и възможни средства в размер на 900 лева, която сума трябва да се разпредели между двамата родители – като ответникът да заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно, а разликата от 400 лева да се заплаща от майката, тъй като същата полага непосредствените и ежедневни грижи за детето. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в тази част и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран размер от 500 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. Г. С., с ЕГН **********.

В откритото съдебно заседание по делото въззиваемият Н. Г. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и заявява, че над присъдения от първоинстанционния съд размер на издръжката от 380 лева не може да заплаща.

Решението в частта, с която е увеличен размерът на дължимата от Н. Г.

С. месечна издръжка от 160 лева на 380 лева за детето не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пловдивският окръжен съд, след като провери

2 законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът намира следното.

Очертаният от валидно упражненoтo правo на жалба предмет на въззивното производство е искът с правна квалификация чл.150 от СК, за увеличаване на 500 лв. размера на месечната издръжка, която бащата Н. Г. С., с ЕГН **********, следва да заплаща на непълнолетното си дете Г. Н. С., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ц. А. Л., считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от падежа й – 5-то число на текущия месец до окончателното плащане.

Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страната, така и настъпили такива след постановяване на предходното решение, свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на образователните, битовите, спортните и културните потребности, които майката Ц. А. Л. не е в състояние да задоволи, като в исковата молба са посочени извършваните разходи за детето.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е налице съществено изменение на нуждите на детето и на икономическата обстановка.

Ответникът заявява в отговора на исковата молба, че е в състояние да престира месечна издръжка в размер на 250 лева с оглед получавания от него месечен доход.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът Н. Г. С., с ЕГН ********** е баща на ненавършилото пълнолетие дете Г. Н. С., родено на ***** г., като по силата на 3

Решение № 369/28.10.2019 г. по гр. д. № 1110/2019 г. по описа на Районен съд Карлово ответникът е осъден да му заплаща, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 160 лв.

По делото се установява, а и между страните не е спорно, че през учебната 2025/2026 г. Г. Н. С. е ученик в 11-ти клас в СУ „*****“, град *****.

От приетите в първоинстанционното производство справка и удостоверения относно доходите на родителите е документално установено, че майката Ц. А. Л. е регистрирана като ЕТ „А. – Ц. Л.“, като за периода м. януари 2025г. - м. юни 2025 г. е получила нетно възнаграждение в общ размер от ***** лева или средно месечно по ***** лева. Бащата работи на длъжност ***** в „*****“ ЕООД и за периода м. септември 2024г. - м. август 2025 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер от ***** лева или средно месечно от ***** лева.

По делото пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел А.

Г.а С., леля на майката на детето-Ц. Л.. От показанията на свидетелката се установява, че детето живее със своите майка и баба по майчина линия.

Майката на детето заплаща сметките в жилището, в което живеят.

Свидетелката сочи, че бащата не осъществява финансова подкрепа за детето.

Свидетелката споделя, че непълнолетният Г. С. учи в училище „*****“ в гр.

***** и е в 11-ти клас, като учебните помагала, тетрадките, химикалите и другите пособия за училище ги осигурява майка му. Съобщава, че Г. С. ходи на тренировки по волейбол в ****. Дрехите, обувките и принадлежностите за спорта волейбол ги осигурявали майката и бабата на детето по майчина линия.

Свидетелката сочи, че на детето се дават джобни пари около 20 лв. на ден от майка му и баба му. Празненствата за личните поводи на детето /рожден ден и имен ден/ се финансирали и заплащали от майката. Почивките на детето, както и месечната такса за мобилния му телефон се заплащали от майката и бабата. Свидетелката съобщава, че всеки сезон майката и бабата купуват дрехи, обувки и якета на детето, тъй като Г. С. растял бързо. Свидетелката сочи, че няма информация бащата на детето да му е изпращал пари.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че за издръжката на непълнолетното дете са необходими 700 лева месечно, от която сума бащата, който не полага преки и непросредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, следва да заплаща 380 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на детето от 160 лева на 380 лева.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент издръжка, като счита обаче, че дължимата от бащата на детето издръжката следва да бъде в размер на 500 лв. /255,65 евро, а не 380 лева/194,29 евро.

Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла 4 на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждане то му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице", каквото в случая е налице. Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.

В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на детето с предходното решение от 2019 г. до подаване на исковата молба в съда01.08.2025 г. е изминал дълъг, около 6–годишен период, през който социалноикономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие и спортни дейности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката от 160 лева. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката.