Решение № 51 от 04.04.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 879/2022
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 92, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92 ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 предл.второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 , ал. 1 т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Търговище, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20223530200879 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КЕНТА“ АД гр.Омуртаг представлявано от изпълнителният директор Ц. Н., против Наказателно постановление №380000568 от 16.03.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн.чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП за констатирано административно нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалният закона.
Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП, алтернативно – отмяна на оспореното наказателно постановление и отправяне на предупреждение.
Претендира присъждане на разноски за двокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и прави на осн.чл.63д от ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.
1
По допустимостта на жалбата - НП е връчено на визирания нарушител надлежно, а жалбата против същото е подадена в законния 14-дневен срок, при което съдът приема, че последната е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения АУАН №316718/24.01.2022 г., същият е съставен против „КЕНТА“АД гр.Омуртаг притежаващо Разрешение № 1227/12.102017г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, представлявано от изпълнителният директор Ц. М. Н., за това, че „на 21.01.2022г. в 13.30 часа в гр.Търговище, ул.Никола Маринов в административната сграда на ОО“АА“Търговище при извършена комплексна проверка било установено следното : като лице по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТС, дружеството не уведомило в 7-дневен срок писмено изпълнителният директор на ИА“АА“ чрез някое от регионалните звена за настъпила промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТС, а именно ново свидетелство за проверка с № ГП21/187 на газоанализатор на отработени газове с марка BrainBee HGS200 от 16.11.2021 г. До 13.00ч. на дата 21.01.2022 г. не била подадена писмено уведомление за отразяване на настъпилата промяна в обстоятелствата, което било видно от справка в информационната система на агенцията. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от 21.01.2022 г.
Актосъставителят квалифицирал констатираното нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2021 г. на МТИТС. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния представител на дружеството нарушител. Визираният нарушител е записал, че има възражения срещу акта.
В рамките на законовия седемдневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН същият е депозирал писмени такива. Наказващият орган приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0000568 от 16.03.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението.
АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС във вр. с чл.18, 2 ал.1, т.10 от същата Наредба, като е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП. В НП АНОрган е посочил, че няма основание за приложението на чл.28 ЗАНН. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства, като наред с тях е приложена и справка за нарушител, в която са отразени общо 6 броя АУАН, съставени от служители на ИААА от 2022 г. Приложено е разрешение № 1227/12.10.2017г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства издадено на жалбоподателя.
Приложен е и списък към това разрешение. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание е разпитан като свидетел актосъставителя И. С., чиито показания кореспондират с останалите доказателства, поради което и няма пречка за кредитирането им.
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това, по силата на чл. 92, ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42, т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата, часа и мястото на извършената проверка, при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не изисква това, а визира като задължителни реквизити на акта датата и мястото на извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на извършване на нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл. 42, т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. В акта по никакъв начин не става ясно в кой ден е извършено описаното нарушение - дали към датата на съставяне на АУАН 3 или към един по - ранен момент. Тази липса ограничава сериозно правото на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен, в какъвто смисъл е и наведеното от жалбоподателя възражение. По отношение на другия липсващ реквизит в АУАН - място на извършване на нарушението, актосъставителят не е посочил също абсолютно никакви данни, като вместо такива е отразил мястото на констатиране на нарушението. Липсата на необходимите данни поражда въпроса къде е мястото на извършване на такова нарушение.
Логично е то да бъде по седалището на дружеството - превозвач, но след като издава акт, с който се поставя началото на АНПроизводство, следва актосъставителят да бъде максимално прецизен при спазване реквизитите на този акт. При така констатираната липса на особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на последния са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го опорочават съществено и го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление - Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган в придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до съда е цитирана приложената Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС.
Съгласно т.1.6 от същата заповед директорите на РД“АА“ са оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57, ал.1 ЗАНН. По отношение на датата на извършване на нарушението - реквизит по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 предл.второ ЗАНН, отново е налице липса на ясни и точни данни. Не е посочена конкретна дата, с която да се обвързва извършването на описаното нарушение. Относно мястото на извършване на нарушението - реквизит по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 предл.трето ЗАНН, също липсва каквато и да е изрична конкретизация като е оставено нарушителят и всички лица, имащи касателство към АНПроизводство, да предполагат, че това място съвпада със седалището на дружеството 4 превозвач. Неяснотата относно мястото на нарушението е пропуск, който не дава и възможност да се прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Въпреки вмененото му съгласно чл.52, ал.4 ЗАНН правомощие да провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. Липсата на тези данни поставя визирания нарушител пред неяснота досежно два от основните елементи на нарушението, предпоставящо неговата АНОтговорност. Тази липса представлява съществено ограничаване на процесуалните права на нарушителя, в какъвто смисъл е и налице оплакване на жалбоподателя. Констатираните пропуски и несъответствия представляват съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи процесуалните права на визирания нарушител, и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на обжалваното НП. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към него и най - вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Въпреки направените констатации съдът следва да се произнесе и по въпроса за правилното прилагане на материалния закон като обсъди събраните в съдебното производство доказателства.
В НП е посочено, че „Кента“ АД , като лице по чл. 16 от Наредбата, не е уведомил писмено в 7-дневен срок изпълнителния директор на ИА „АА“, за настъпилата промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.
18, ал. 1 т. 10 от Наредбата/ за кои документи и кое от изброените предложения в т. 10 става въпрос- не е отразено и отново следва да се извежда логически/. Посочено е, че е настъпила промяна в обстоятелствата, а именно , като е издадено ново свидетелство за проверка от 16.11.21 година на газоанализатор. Отделно от това граматическото тълкуване на нормата на чл.
24, ал.1 от Наредбата сочи на промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1 т. 10 от Наредбата, а така както е посочено в АУАН и НП излиза, че е налице промяна в самите документи, като не може 5 да се изведе, какви обстоятелства са се променили. Посочено е, че е издадено ново свидетелство за проверка с дата 16.11.21 година на газоанализатор.
Видно от представеното свидетелство за проверка /л.13/ се установява, е извършена действително проверка на въведен в работен режим съгласно съответните изисквания и разрешителен режим на газоанализатор, като посочената проверка на 16.11.21 година е последваща, със срок на валидност 12 месеца. Остава напълно неизяснено, защо и на база какви нормативни разпоредби наказващият орган е достигнал до извода, че всяка последваща проверка, в случая на газоанализатор, следва да се третира като ново обстоятелство. И коя точно норма е нарушена имайки предвид разпоредбата на чл. 18, ал.1, т.10 от Наредбата, като са посочени: „списък на уреди, съоръжения и средства за измерване , съдържа данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния номер, придружен с копие на паспортите ЕС, декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал.6“. С други думи, видно от посочената норма, касае се за възможна промяна в обстоятелства, касаещи различни уреди, съоръжения и средства за измерване. За какви обстоятелства и следва ли да се приеме промяна на обстоятелствата при последваща на въведен в експлоатация уред, по силата на коя норма, остава неясно. В разпоредбата на чл. 18, ал.1, т.10 от Наредбата няма препращане към тези текстове, а само към изискването за предоставяне на свидетелство за проверка относно газоанализаторите, пуснати в действие преди 30.10.2016 година. В настоящият случай релеванти са документите по чл. 18, ал. 1 т. 10 от Наредбата , които обаче не предвиждат задължение за представяне на свидетелство за периодична проверка на газоанализатор. Задължение за уведомяване би възникнало при промяна на марката, модела, типа на средството за измерване За прецизност, следва да се коментира, че подобно задължение за изпращане на информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл.15 и информация за всяка първоначална или последваща проверка е предвидено в чл.9, ал.10 от Наредбата, но негов адресат са лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 1 и ал.3 от Наредбата съгласно Закона за 6 измерванията, а не лицата на които е дадено разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171c6828-6c8e-4485-bc55-4b1b4b92ceb6