Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1265 от 08.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1346/2023
Вид
Решение № 1265
Подписан
08.12.2023
В сила
08.12.2023
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100501346 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат Радостин Станчев, пълномощник на С. С. Ю., ЕГН **********, от гр. Б., ул.

„С.“ № **, против Решение №1374 от 20.06.2023г., постановено по гр.дело №8167/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против М. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „М. Г.“ № **, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, заповед № 3432/03.11.2022 г. по ч.гр.д.

№6905/2022 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 2300 лв. – главница, представляваща неоснователно получена сума чрез пощенски запис от 22.11.2017 г., 1130 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2017 г. до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.10.2022 г., както и искането за присъждане на направените по делото разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно. Посочва, че съдът е приел, че сумата от 2300 лв. е платена доброволно от неговия клиент и това е факт по който не се спори и е била за покриване на разходи на ответницата, които 1 обаче са неясни по произход и недоказани по размер. Твърди, че с отделни молби същата е излагала различни обстоятелства, но доказателства за това липсват по делото. Счита, че е налице плащане на средства без основание, тъй като притежавания от ответницата имот е отдаван под наем, липсват доказателства за това, че е извършена кражба на ел. енергия от наемателя на ищеца, а средства за ремонт на покрива са платени като ответницата твърди, че покривът е бил в отлично състояние и годен за монтиране на фотоволтаици. При това положение счита, че процесната сума е платена без основание или на основание отпаднало такова, поради което предявената претенция е основателна. Позовава се на договора за наем между ищеца и наемателя Асен, от който е видно, че последният ползва жилището на ищеца под наем от месец ноември 2010 г. По време на експлоатацията на имота на ищеца от наемателя, електрозахранването е спряно на 25.01.2011 г. поради неплащане на ел. енергията и не е било възстановявано. Въззивникът твърди, че БРС неправилно е приел, че ищецът е извършвал увреждания по отношение на процесната къща, находяща се на ул. „С.“ № **. Сочи, че имотът на партера, собственост на ответницата, е отдаван под наем и към момента процесната къща е съборена и се извършва ново строителство. По отношение ремонта на покрива заявява, че неговият доверител е заплатил припадащата му се част. Моли съда да отмени обжалваното решение и удовлетвори претенцията като присъди направените по делото разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д. Б., ЕГН **********, с който моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Излага съображения. Според страната целта на заведеното дело представлява схема за изнудване, лихварство, клевети по адрес на страната, уронване на нейния авторитет и не на последно място – целта е отнемане на нейното паркомясто на ул. „С.“, което е на уличната регулация.Твърди, че никога не е търсила ищеца по делото, както и че същият знае единствено телефона на нейната майка, но не и нейния личен телефон. В отговора сочи, че ответната страна знае много добре, че дължи на въззиваемата пари за ремонтите, които непрекъснато тя е следвало да прави и сумата е дадена доброволно и представлява част от неподписано споразумение между страните. Твърди, че й се е налагало да боядисва и измазва стени, подложена е на умишлено предизвикани наводнения в имота, пожар предизвикан от наемателя на ищеца 2 на 25.03.2011 г., умишлено заключване на двора с железни вериги, за да не може да влезе в имота си и да го ползва. Излага становище, че във връзка с този си наследствен имот е изгубила пари, налагало се е непрекъснато да дава средства за канализация, водосточни тръби, покрив, ремонти в помещението и възстановяване на къщата. В този смисъл твърди, че загубите й от семейство Ю.и са многократно по-големи от „символичната сума“, която С. й е изплатил. С оглед на изложеното, наред с другите оплаквания, посочени в отговора, настоява въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд - Бургас е разгледал иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоначално производството по делото е започнало по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от въззивника С. С. Ю., против М. Д. Б., като съдът със заповед № 3432/03.11.2022 г. по ч. гр. дело № 6905/2022 г. е разпоредил длъжникът М. Б. да заплати на кредитора С. Ю. сумата от 2300 лева – главница, представляваща неоснователно получена от длъжника сума, 1130 лева – обезщетение за забава за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и 368,60 лева – разноски по делото.

Безспорно е установено по делото, че както въззивникът, така и въззиваемата са собственици на обекти, находящи се в сграда на ул. „С.“ № ** в гр. Б.. Не се спори, че към настоящия момент същата сграда е съборена и се осъществява строителство на нова такава. Също така е безспорно по делото, че на 22.11.2017 г. въззиваемата е получила от въззивника чрез пощенски запис сумата от 2300 лева, като в частта „съобщение на подателя“ е посочено сума за ел. ток и ремонти на ул. „С.“ № **, като това е дописано от въззиваемата, което същата е посочила в съдебното заседание пред Бургаския 3 районен съд на 20.04.2023 г.

Пред първата съдебна инстанция са събрани множество писмени доказателства, разпитани са трима свидетели, като първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и правните изводи, до които е достигнал се споделят от настоящия съд, който на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства и от двете страни. Въззивникът е представил писмо от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, рег. № 793001-345/11.10.2023 г., от което е видно, че на дата 25.03.2011 г. на ул. „С.“ № **, гр. Б. няма регистрирани произшествия. Представени са доказателства от страна на въззиваемата, съставени след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, които обаче нямат пряка връзка с предявения иск.

Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесната сума от 2300 лева действително е преведена с пощенски запис от въззивника на въззиваемата, но последната твърди, че това е свързано основно с проблемите, които тя е имала с наемател на въззивника.

Твърди, че е платила сумата от 514,69 лева за изразходвана ел.енергия в периода от 25 януари до м. март 2011 г., ведно с лихвите. Наложило й се да изключи собствения си електромер с намесата на ЕВН, предотвратила е пожар на покрива, за което е била извикана пожарна (в този смисъл представеното писмо от „Пожарна безопасност“ опровергава твърдението), като твърди, че през целия период й е отказвано съдействие от страна на въззивника за извършване на ремонти и други дейности по къщата. Оплакванията на въззиваемата са свързани основно с конфликт между страните, породен от нежеланието й да се строи в терена и действия от страна на въззивника, целящи увреждането на имота й и принуждаването й да се съгласи да бъде извършено ново строителство в парцела.

Представени са множество жалби на въззиваемата, входирани в прокуратурата за извършена кражба на ел. енергия, по които е образувано наказателно производство, което е било спряно с постановление от 02.07.2012 г., а впоследствие е било прекратено , поради изтекла давност на 10.02.2023 г.

В хода на прокурорската проверка са извършени проверки в имота на място от служители на МВР и ЕВН, като на 27.05.2011 г. е установено наличие на 4 предпоставки за свързване на живущо на втория етаж лице – наемател на въззивника с евентуални опити за прикачване на кабел, тъй като е открита нарушена изолация и следи от самоприкачване, с оглед извършване на кражба на ел. енергия. Такива обаче не са били установени. Разпитани са свидетели, снети са обясненията на наемателя и на неговия син. Въззиваемата твърди освен това, че е съхранявала дърва за огрев в нейно помещение, които неправомерно са били изгонени от наемател на въззивника. С оглед на всичко това същата твърди, че получената сума от 2300 лева съставлява малка част от причинените й вреди, неудобства и разходи, свързани с притежавания от нея недвижим имот на ул. „С.“ № ** и действията на въззивника в тази връзка, поради което сумата е заплатена за уреждане на отношенията между страните.

По отношение на основното твърдение в исковата молба, че сумата от 2300 лева е за извършване на ремонт на покрива на старата сграда, находяща се на ул. „С.“ № **, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че за ремонт на покрива на сградата на ул. „С.“ № ** са платени 561,50 лева. От тях въззивникът е заплатил 261,50 лева, а останалата част е заплатена съответно 150 лева от въззиваемата М. Б. и 150 лева от нейната братовчедка.

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Свидетелят Г. посочва, че след 2010 г. никой от двамата собственици не е живял в процесната сграда. За кратко след този период въззивникът е имал наемател в имота, а въззиваемата периодично е отдавала офиса на първия етаж на различни наематели. Свидетелят твърди, че не е виждал да се прави ремонт на покрива, както и не си спомня да е имало пожар в сградата.

От разпита на свидетеля Т. Ш. се установява, че между страните се е готвило споразумение за обезщетяване на множеството вреди, които въззиваемата е понесла в следствие действията на въззиваемия и неговия наемател. Посочва, че получената сума, макар и без подписано споразумение, е била дадена за избягване на воденето на дело от страна на М. Б. срещу С.

Ю.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б. – баща на въззиваемата.

С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Не се установи фактическия състав на чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД за връщане на 5 даденото, получено с оглед на неосъществено основание. От една страна през м. ноември 2017 г. въззивникът доброволно е превел сумата от 2300 лева с пощенски запис на въззиваемата, без да посочи основание за това. От друга страна не се установи, че тази сума е дадена единствено с оглед извършване поправка на покрива. От събраните доказателства и разпита на свидетелите се установява, че по-скоро се касае за отношения между страните, свързани с притежавания от въззиваемата недвижим имот на ул. „С.“ и касаещи консумация на електрическа енергия, създаване и съществуване на конфликтни отношения, установени поражения и вреди, досежно недвижимия имот, както и наводнения на същия и наличие на ремонтни дейности в тази връзка, като всичко това е свързано до голяма степен и с обстоятелството да бъде извършено ново строителство в процесния недвижим имот. В този смисъл съдът намира, че получената сума е свързана с уреждане на предишни отношения между страните и на практика така предявеният иск остана недоказан. Не се установи наличието на неоснователно обогатяване в претендираната хипотеза. Това налага постановеният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.