Присъда № 14 от 17.05.2023, Районен съд - Ихтиман

Мотиви към Присъда № 14 от 17.05.2023 г., постановена по НОХД. № 5/2023 г., по описа на РС- Ихтиман, 5-и състав С обвинителен акт подсъдимият А. П. П. е предаден на съд по обвинение в това, че на 23.07.2022 год. около 22.05 часа в гр. Костенец, обл.

Софийска, на ул. „Изгрев“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф” с рег. № ** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ № 21-1184-000096/30.06.2021г. на началника на РУ на МВР гр. Костенец – престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. ал. 1 от НК.

Съдебното производство е по реда на глава XXVII НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин.

Защитникът адв. Р. А. пледира за оправдателна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на обвинението. При условията на алтернативност отправя искане за прилагане на института „маловажен случай“.

Подсъдимият А. П. изразява съжаление за случилото, изтъква, че е действал с умисъл за извършване на административно нарушение, а не на престъпление. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която изцяло бе призната от подсъдимия и се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:

Подсъдимият А. П. П., ЕГН ********** е роден на 17.03.1997 г. в гр.

Ихтиман, българин, български гражданин, неженен, средно образование, осъждан.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-1184-000096 от 30.06.2021 г. на началника на РУ-Костенец, връчена на 17.03.2022 г., необжалвана и влязла в сила, свидетелството за управление на МПС на подс. П. е отнето по административен ред.

Около 22,05 ч. на 23.07.2022 г. подс. А. П. П. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.

№ ** в гр. Костенец, област Софийска по улица „Изгрев“. В лекия автомобила марка „Фолксваген“, модел „Голф“ били и пасажерите – свидетелите Д. Б. А. от гр. Момин проход, возещ се на задната седалка, както и свид. В. И. З. от гр. Костенец, седнала на предна дясна седалка.

1

По същото време, съгласно утвърдения план за работа и дежурства в РУ-Костенец, свидетелите М. Н. и С. П. - полицейски служители при РУ Костенец, изпълнявайки служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния трафик като автопатрул, също се намирали на улица „Изгрев“ в град Костенец. Около 22:05 часа те забелязват приближаващия се към тях л.а. марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с ДК№ ***, управляван от подс. А. П.. Полицейските служители подали ясен сигнал на водача със стоп-палка да отбие за проверка. Подс. П. не само не спрял за проверката, но и преминавайки покрай полицаите, подал рязко газ на автомобила и ускорил скоростта на движението си. В момента, в който л.а. марка „Фолксваген“ преминал покрай полицейските служители свидетелите Н. и П. и двамата ясно забелязали, че колата се управлява от подс. А. П., който им бил служебно известен във връзка с това, че е с наложена ЗПАМ за отнемане на СУМПС за управление на МПС след употреба на наркотици.

Свидетелите Н. и П. последвали лекия автомобил марка „Фолксваген“, който отбил в края на ул. „Изгрев“, в близост до насаждения от царевица.

Отбивайки автомобила, подс. П. слязъл от него и избягал в насажденията, като полицейските служители отново имали възможността да го видят и разпознаят. Когато свидетелите Н. и П. приближили лекия автомобила марка „Фолксваген“ модел „Голф“, видели, че в автомобила са пасажерите свидетелите Д. * и В. З.. Пред полицейските служители свидетелите А. и З. потвърдили, че автомобилът бил управляван от подс. А. П.. За случая полицаите написали докладна записка, а подс. П. бил призован с призовка в РУ-Костенец, където на 26.07.2022г. свидетелят Н. му връчил АУАН серия АД бланков №133019, за това, че управлява МПС след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по административен ред със ЗПАМ № 211184-000096/30.06.2021 г.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие, включително приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Наличието на несъществени противоречия не компрометира провеждането на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, тъй като при фактическия и юридически анализ на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани по-строги изискванията от установените в практиката по отношение на правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на обвинението в съдебно производство по общия ред /вж. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/. В този смисъл наличие на дребни противоречия като посочените в доказателствената съвкупност не влияят върху възможността за провеждане на диференцираната процедура.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма други противоречия между доказателствата, което позволява категорично и по 2 несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, която е възпроизведена и в обвинителния акт, описаните факти, в който подсъдимият призна изцяло.

От правна страна:

Във връзка с доводите, развити от защитника, за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, както беше посочено в разпоредителното заседание, същите не са съществени. Обстоятелството, че протоколът за разпит на обвиняем не е подписан от разследващия полицай, сочи, че същият е негодно доказателствено средство, а не че не е предоставена възможност на подсъдимия да даде обяснения. В досъдебна фаза, както и в съдебна фаза, подсъдимият не е изразявал желание да дава обяснения, като в съдебна фаза изрично се възползва от правото си да не дава такива. Ето защо липсата на годно доказателствено средство – протокол за разпит на подсъдим от досъдебното производство, не се е отразило негативно върху правото на защита на подсъдимия. Същото се отнася и до протоколирането на един и същ час на привличане в качеството на обвиняем на постановлението за задържане за срок от 72 часа. Действително разследващият полицай търпи упрек за това, че твърде формално е отразил часовете на извършените процесуални действия, но това по никакъв начин не се е отразило съществено върху правото на защита на подсъдимия, който е бил и с упълномощен защитник по време на извършване на тези действия, приемайки ги без възражения.

Развитата от защитника теза за недоказаност на обвинението почива на превратен анализ на установената фактическа обстановка, поради което е необоснована. Практически се отрича направеното от подсъдимия самопризнание в хода на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, каквото процесуално поведение е лишено от законодателна опора с оглед етапа, на който е направено оспорването.

Поради изложеното съдът намира от правна страна, че подсъдимият А.

П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. За да е осъществено е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС докато изтърпява ПАМ за временното отнемане на СУМПС, наложена със заповед за принудителна административна мярка.

Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът осъществява признаците на това престъпление.

От обективна страна на 23.07.2022 год. около 22.05 часа в гр. Костенец, обл. Софийска, на ул. „Изгрев“ подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№ ** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно 3 средство, наложена със ЗППАМ № 21-1184-000096/ 30.06.2021 г., издадена от началника на РУ на МВР гр. Костенец

Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и пряко е целял това, тъй като е желаел управлението на моторното превозно средство. В случая той е получил препис от ЗППАМ № 21-1184-000096/ 30.06.2021 г. на 17.03.2022 г. От този момент той е бил уведомен за наличието на заповедта, както и че следва да съобразява поведението си с нея. След като е предприел управление на МПС в срока на действие на ЗППАМ, то деянието е извършено с пряк умисъл, защото подсъдимият е пряко е целял извършването му. Не сочи на различен извод твърдението, че е мислил, че извършва административно нарушение, а не престъпление, тъй като умисълът не следва да обхваща правната квалификация на конкретното деяние, а конкретното му фактическо измерение.

Относно доводите на защитника, чрез които се оспорва момента на влизане в сила ЗПАМ № 21-1184-000096/30.06.2021 г., същите са частично основателни, но не по изложените съображения. Действително процесната ЗПАМ е влязла в сила на 01.04.2022 г., а не на 31.03.2022 г., както неправилно е приело държавното обвинение, тъй като 31.03.2022 г. е бил последният ден, в който е могла да бъде обжалвана по аргумент от чл. 172, ал. 5 ЗДвП вр. чл.

149, ал. 1 АПК.

Не се споделят доводите, че заповедта е влязла в сила в момента на нейното постановяване. Подобна теза не намира законова опора, тъй като съгласно цитираните разпоредби заповедта влиза в сила, ако не бъде обжалвана в 14-дневен срок от съобщаването за нея или ако бъде потвърдена със съдебно решение. Вероятно с възражението се има предвид предварителното изпълнение на заповедта, уредено в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, но влизането в сила и изпълнението на административен акт са различни правни последици и не могат да бъдат приравнени. Вярно е, че съгласно чл.

172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) се изземва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, тоест преди да се издаде заповедта за прилагане на принудителната мярка. Това обаче няма отношение към момента на влизане в сила на заповедта, а към обезпечаване на нейното изпълнение. В конкретния случай, след като заповедта е издадена на 30.06.2021 г., а СУМПС на подс. П. е било фактически отнето ден по-рано на 29.06.2021 г. със съставяне на АУАН, то може да се направи извод, че считано от 30.06.2021 г. е започнало предварителното изпълнение на ЗПАМ № 21-1184-000096/30.06.2021 г. От този момент тя е подлежала на изпълнение, а със съобщаването й на подсъдимият на 17.03.2022 г. той е бил уведомен за издаването й и е започнал да тече срокът за обжалване. Именно от момента на връчване подсъдимият е 4 бил уведомен за съществуването на тази заповед, както и че трябва да съобразява поведението си с нея. Същественото в случая е, че между 30.06.2021 г. (датата на издаване на ЗПАМ, към която СУМПС е било отнето) до 23.07.2022 г. (датата на инкриминираното деяние) не е изтекъл 18месечният срок на действие на ЗПАМ № 21-1184-000096/30.06.2021 г., установен в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Нужно е още да се посочи, че датата на влизане в сила на ЗПАМ няма сериозно значение от фактическа и правна страна по делото, тъй като влизането в сила не е съставомерен елемент от обективна страна на деянието, доколкото инкриминираният престъпен състав предполага към датата на деянието подсъдимият е изтърпява (предварително изпълнение или влязла в сила) принудителна административна мярка, което по настоящото дело се доказва по несъмнен начин.