Решение № 223 от 02.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502640 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34709/16.04.2025г. от „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Ц.

О.“ № ***, ет. * срещу Решение № 1022/24.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20223110115611 по описа за 2022г. на ВРС, 52 състав, с коeто съдът:

ОСЪЖДА по предявен от „Н.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „З. п.“, хотел „Е.“, иск, на основание чл. 109 ЗС, „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Ц. О.“ № ***, ет. *, да възстанови разрушената част от 5,68 м от масивния парапет, разделящ собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** от собствения на ответника ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобР. със Заповед 300-5- 64/08.08.2023 г. на ИД на АК, и двата находящи се в гр. В., к.к.

„З. п.“, която разрушена част се намира между точки А и Б на комбинирана скица на л. 64 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото Решение, да премахне прохода в тази част на парапета между посочените имоти, както и да премахне изградената рампа върху 1 стъпалата, попадащи в ПИ с идентификатор ***, по която се стига чрез пробития в парапета проход до ПИ с идентификатор ***.

ОСЪЖДА по предявен от „Н.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „З. п.“, хотел „Е.“, иск, на основание чл. 109 ЗС, „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Ц. О.“ № ***, ет. *, да премахне част от пица-бар „Е.“, представляващ паянтов навес с дървена носеща конструкция с частично изградени стени и дървена покривна конструкция, целият с площ 220 кв. м, находящ се в североизточния край на собствения на ответника ПИ с идентификатор ***, на границата на собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобР. със Заповед 300-5-64/08.08.2023 г. на ИД на АК, и двата находящи се в гр. В., к.к. „З. п.“, очертан със зелени линии и щрихован в зелено на комбинираната скица на л. 65 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото Решение, която част се намира между имотната граница с ПИ с идентификатор ***, отразена между точки А и В на посочената скица, и законово установеното отстояние от 4 м (четири метра) от тази граница, съгласно чл. 34 ЗУТ, ведно с покривната конструкция в посочената част, пещта и комина.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се по отношение на изградената в имота рампа, че тя е приращение към същия, ето защо е собственост на титулярите на правото на собственост на този имот. По отношение на пицарията, изпълненото на място строителство съответства по очертанията, заснети и отразени в кадастралния план към ПУП от 2003г. следователно може да се направи заключение, че отразеното на него строителство е изградено преди изработване на ПУП, т.е. преди неговото одобряване през 2003г. Доколкото изработването на плановете отнема няколко години, то може да се направи заключение, че пицарията е била налична в имота няколко години преди одобряването на ПУП през 2003г. Търговския обект е закупен от ответника с приватизационен договор от 15.09.1999г. За целия търговски обект има одобР. проекти към Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982г. на Началника на отдел „Архитектура и благоустройство" при Об.

ГНС гр. Варна. Процесния навес отговаря на предвижданията на действащия към момента ПУП-ПРЗ за УПИ V-184.kb.31 по плана на КК „З. п.". Към датата на издаване на разрешение за строеж №28/02.06.1982г. действащ е 2 кадастралния план на КК „З. п.", изготвен 1980г. По този план няма обособени имоти с отделни планоснимачни номера. Кадастралната карта на комплекса е от 2003г., от когато съществуват и процесиите два имота. От данните по делото обаче се установява, че пицарията е построена преди това. Видно от приложения приватизационен договор от 15.09.1999г. е, че ответника е закупил обособен ресторантски комплекс „Ч. р.", при граници на ресторанта на север: стълби към централната алея и хотел „Е.", т.е. към 1999г. границата на пицарията е била стълби, това е границата и в момента.

Въззивникът моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на т. 3 на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2015 г., според което за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, т. е. дори и да е налице неспазване на строителните правила и норми, следва конкретно да се преценява дали създаденото състояние пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Всичко това в производството пред първа инстанция е доказано.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което настоящото въззивно производството се явява редовно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Н.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „З. п.“, хотел „Е.“, срещу „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Ц. О.“ № ***, ет. *, с която са предявени искове с правно основание чл.

109 ЗС, за осъждане на ответника:

- да възстанови парапета, разделящ ПИ с идентификатор *** от ПИ с идентификатор ***, и да премахне прохода в разрушената част на същия между двата имота;

3

- да премахне изградената рампа върху стъпалата, попадащи в ПИ с идентификатор ***, по която се стига чрез пробития проход до ПИ с идентификатор ***;

- да премахне пицарията, изградена в ПИ с идентификатор *** по границата на собствения на ищеца ПИ с идентификатор ***, представляваща търговска зала.

В исковата молба и уточняващите я такива ищецът „Н.” ООД твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., к.к.

„З. п.“, с площ 5274 кв. м, съгласно нотариален акт, вписан в СВ – Варна, под № 167, том VI, рег. № 2189, дело 1374/2002 г. Сочи, че в гореописания имот е построен и притежаваният от ищцовото дружество хотел „Е.“. Излага, че границата между притежавания от ищеца поземлен имот и съседния поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответника, е масивен парапет, като плътно до парапета и изцяло в границите на ПИ *** са стъпалата, водещи от входа на хотел „Е.“ към главната алея на к.к. „З. п.“ и бившия хотел „Р.“, сега хотел „А.“. Заявява, че в средата на описания парапет без съгласие и знание на ищеца е пробит отвор около 4-5 метра, оформен като проход от алеята на ищеца и неговите стъпала към съседния ПИ с идентификатор ***, за достъп до изградените в последния помещения – тату студио и нощен еротичен клуб, като парапетът бил изцяло разрушен. Сочи, че върху стъпалата, които попадат в имота на ищеца, без негово знание и съгласие е изградена рампа, по която да се стига чрез пробития проход до имота на ответника - ПИ с идентификатор ***. Рампата била изградена изцяло на мястото на парапета, дълга около три метра и широка около шестдесет сантиметра; същата пречела на потока от туристи, тъй като превръщала пешеходната зона в място за зареждане със стоки, като това застрашавало пешеходците по стълбите, особено децата.

Твърди, че в горецитирания имот на ответника, по протежение на границата (парапета) с имота на ищеца, от главната улица (към бившия хотел „Р.“, сега хотел „А.“) до тату студиото и нощния еротичен клуб е изградено заведение за обществено хранене – пицария, като част от покрива на заведението навлиза в собствения на ищеца поземлен имот с около 20-30 сантиметра по цялото протежение на границата от улицата до прохода. Сочи, че терасата за хранене, част от ресторанта на ответника, била покрита първоначално с ажурна пергола, която била хоризонтална и не засенчвала намиращия се на север от 4 нея басейн и площадката до него с шезлонги на хотел „Е.“, представляващи зона за почивка на гостите на ищеца. Имало и отстояние от имотната граница с ищеца. Посочената тераса обаче била превърната в търговска зала и понастоящем била покрита с плътен двускатов покрив, който увеличил височината й с повече от два метра, като по този начин засенчвал имота на ищеца. На терасата била монтирана и пещ на дърва, точно срещу зоната за почивка на хотел „Е.“, която одимявала и умирисвала тази зона, вследствие на което същата била неизползваема. Ищецът заявява, че не е давал съгласието си за изграждането на тази тераса. Твърди, че отведените от скатовия покрив дъждовни води се изливат върху имота му, върху настилката на стълбището и подходите към него, като го увреждат, поради което на ищеца се налага всяка година да извършва ремонт. Сочи, че стълбите са пешеходна зона за гостите на хотела и представляват единственото място за достъп до инфраструктурата на курорта, вкл. главната алея и плажа. При валеж те са трудно проходими и опасни за ползване. Заявява, че гореописаната постройка и съоръженията в нея са построени без необходимото отстояние от страничната регулационна линия и без издадено строително разрешение и строителни книжа, като представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ . Твърди, че постройката пречи на ищеца да ползва собствения си имот, води до съществено засенчване, застрашава живота и здравето на гостите на туристическия му обект. Настоява исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.“ ООД депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на ищцовите претенции.

Твърди, че не е извършил нито едно от действията, чието преустановяване се иска. Твърди, че е собственик на търговски обект, изграден в имот, собственост на трето, неучастващо по делото лице. Заявява, че още при закупуване на имота същият е бил във вида, в който е и към настоящия момент, ответникът не е извършвал нито едно от действията, описани в исковата молба. Ищецът също е закупил имота във вида, в който е сега, и е бил наясно какво купува, като не са налице действия на ответника след този период, които да са обхванати от Н.та на чл. 109 ЗС. Сочи, че към настоящия момент на територията на к.к. „З. п.“ има действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-513/25.09.2003 г. на Министъра на МРРБ, съгласно който процесните постройки са отразени като съществуващи към 2003 г., като част 5 от кадастралния план, послужил за изработване на ПУП. За търговския обект има одобР. проекти към Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982 г. на Началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбГНС - гр. Варна, за „Преустройство, пристройка и надстройка на съществуващия ресторант „Ч. р.“ в к.к. „З. п.“, както и чертеж „Разпределение на открита тераса“, одобрен на 25.06.1982 г., с който се предвижда покриването на терасите с навесна кота +6,70 и +7,45. Заявява, че в архива е наличен и цветен чертеж на южната фасада, одобрен на 12.09.1982 г., който отразява как ще изглежда навесът на откритите тераси. Твърди, че изграденият на място навес отговаря на разрешения от 1982 г. Настоява за отхвърляне на предявените претенции.

Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.