Определение № 4065 от 13.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1642/2024
- Вид
- Определение № 4065
- Подписан
- 13.10.2025
- Състав
- Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 223, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 223, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 235, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 252, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 71 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4065 гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901642 по описа за 2024 година
Производството по т. дело №1642/2024 год. по описа на СГС, ТО VI-18 състав, е образувано по искова молба на С. Б. К. (непълнолетен, действащ със съгласието на своя попечител И. Д. С.) чрез процесуален представител адв. Д.
Л. срещу „К- К и Ко“ АД, ЕИК 148024414, с която са предявени искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, както следва: главен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ да бъде установено по отношение на ответното дружество, че е недопустимо вписване № 20240723132359, с което вписване покойния Б.Г. К. е заменен като представляващ /изпълнителен директор/ на ответното дружество с лицето И.Б.Б. и евентуален иск с правно основание чл. 29, ал. 1 , пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че същото обстоятелство, вписано по партидата на ответното дружество с вписване № 20240723132359 в търговския регистър е несъществуващо.
В исковата молба и молба уточнение вх. № 100625/19.09.2024 г. ищецът С. Б. К. твърди, че е единствен наследник на Б.Г. К., починал на 09.04.2024 г.
Приживе наследодателят Б. К. е притежавал 49 броя акции с номинална стойност 1000 лв. всяка една, представляващи 98% от капитала на „К-К и Ко“ АД, поради което ищецът се явява собственик по наследство на цитираните акции. Със заявление обр. А 5 рег. № 20240717172720, подадено от адв. С.К.К. било заявено вписването на промяна на обстоятелствата по партидата на търговеца, а именно смяна на Изпълнителния директор с решение на Съвета на директорите, с което покойния Б. К. бил заменен като изпълнителен директор с друг член на СД – И.Б.Б.. Като доказателство за настъпването на това обстоятелство бил приложен Протокол от заседание на Съвета на директорите на „К-К и КО“ АД от 16.07.2024 г., подписан от другите двама члена на СД. СД следвало да свика общо събрание на акционерите за избор на нов състав на СД, а не да взема решение за смяна на изпълнителния директор.
Заявената промяна била вписана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20240723132359. Ищецът твърди, че решението на Съвета на 1 директорите, взето в състав под законоустановения минимум /трима души/, се явява нищожно, поради което лицето И.Б.Б. не разполага с представителна власт да представлява „К-К и КО“ АД и не би могъл да упълномощи адв.
Картунова да подаде заявление обр. А5 от името на дружеството. При тези твърдения се поддържа, че вписването е недопустимо, тъй като е заявено от лице, което не е надлежно упълномощено да представлява дружеството пред ТРРЮЛНЦ, евентуално е вписано едно несъществуващо обстоятелство поради това, че нищожните актове и сделки, каквото е взетото решение на СД, не пораждат правно действие и в случая не е извършен действителен избор на нов изпълнителен директор на „К- К и КО“ АД.
С молби вх.№ 96208/05.09.2024 г. и вх. № 100621/19.09.2024 г. ищецът е поискал да бъде допуснато обезпечение на предявените по настоящото дело искове чрез налагане на следните обезпечителни мерки: ВЪЗБРАНА върху всички притежавани от ответното дружество „К-К и Ко“ АД недвижими имоти; ЗАПОР върху всички движими вещи, собственост на ответното дружество „К-К и Ко“ АД; ЗАПОР върху вземанията на ответника, възникнали по договори за банков влог с описаните в същата молба търговски банки /т.нар. запор върху банкови сметки – налични и постъпващи суми, депозити и платежни сметки/.
С определение № 3774/04.10.2024 г. е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове с правна квалифгикация чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
На 31.03.2025 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К-К и КО“ АД. В отговора е оспорена допустимоста на предявените искове поради липса на правен интерес.
С отговора на исковата молба е предявен от ответното акционерно дружество срещу ищеца отрицателен установителен иск за установяване, че ищеца С. Б. К. не е акционер в „К-К и КО“ АД със 49 броя акции от капитала н а акционерното дружество. Правният интерес от предявяване на иска ответникът е обосновал, както с твърдението за липса на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, така и с необходимостта от установяване на действителните акционери в дружеството с оглед осъществяване на нормална дружествена и търговска дейност.
По повод възражението на ответника за недопустимост на първоначално предявените установителни искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, в допълнителна искова молба са изложени подробно твърденията на ищеца относно фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на главния и евентуалния установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл се явява ненужно да бъдат давани указания за повторно обосноваване от ищеца на правния интерес от предявените искове.
На първо място, обстоятелството, на което ищецът основава интереса си от исковете, са че след смъртта на покойния Б. К. на 09.04.2024 г. състава на Съвета на директорите на ответното дружество е под законоустановения 2 минимум, явяващо се основание за прекратяване на дружеството съгласно чл.
252, ал. 1, т. 6 ТЗ, което налага свикването на Общо събрание на акционерите за избор на нов законен състав на СД, каквото събрание настоящият сътав на съвета не свиква въпреки изричното искане на ищеца- акционер. В тази връзка се твърди, че дружеството „Феона“ ЕООД, към настоящия момент е ищец по две съдебни производства – т. дело № 1260/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав и т. дело № 1984/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, и твърдейки неистинно, че е акционер оспорва взетите решения на Общото събрание на акцонерите за смяна на състава на Съвета на Директорите. Тези неоснователни искове били съпроводени с обезпечителни производства за спиране на посочените вписвания.
На второ място, ищецът основава интереса си от исковете с възможността вписания изпълнителен директор да извършва от името и за сметка на търговското дружество разпоредителни действия с финансови средства и недвижми имоти на дружеството, с което пряко да уврежда интересите на всички акционери и в частност на мажориталния акционер– ищеца. Твърди се, че на 08.11.2024 г. била извършена разпоредителна сделка с имущество на търговското дружество, представляващо урегулиран поземлен имот, ведно с построени в него промишлени сгради, срещу получен като насрещна престация подземен гараж, като по този начин се накърнявали имуществените права на акционера. Интересът си от заличаването в ТР на вписания изпълнителен директор обосновава с цел същият да не може да извършва повече разпоредителни сделки с имуществото на „К и К и Ко“ АД.
Ищецът оспорва допустимостта на насрешния отрицателен установителен иск с твърдения, че ответникът не може да търси защита по исков ред на права на трети лица, каквото в случай се явява „Феона“ ЕООД, както и за акционерното търговско дружеуство не е налица правен интерес да оспорва, съотв. доказва собствеността в полза на едно или друго лице върху акции в капитала на това дружество. По изложените съображения моли да бъде оставен без разглеждане като недопустим предявения от ответника насрещен отрицателен установителен иск.
В допълнителен отговор на исковата молба на ответното дружество „К-К и КО“ АД са оспорени твърденията на ищеца за извършени увреждащи сделки, тъй като твърденията противоречат на удостоверените в приложения нотариален акт обстоятелства за извършената разпоредителна сделка. Сочи се, че по покана на ищеца било свикано ОС на акцеонерити на дружеството, насрочено за 05.02.2025 г., което не било проведено поради неявяване на ищеца, а на 23.06.2025 г. след последвала нова покана за свикване на ОС било проведено събрание, на което присъствал И.Б. в качеството му на представляващ „Феона“ ЕООД – основен акционер в дружеството, който не бил допуснат до гласуване. Решенията по последното ОС на акионерите, на което били взети решения за промяна в състава на управителния орган на дружеството, били оспорени с искове по чл. 74 ТЗ, които били предмет на т. дело № 1260/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав. Релевира искане за 3 прекратяване на производството поради недопустимост на предявените в условията на евентуалност искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът, след като съобрази твърденията на страните и взе предвид данните по делото, намира, следното:
Във всеки един момент от развитие на производството съдът е длъжен да следи служебно за допустимост на предявените искове, поради което намира, че следва да бъде разгледан въпроса за допустимост на предявените от ищеца искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ и предявения от ответника насрещен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
За тази цел съдът съобразява подробно изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца относно фактите, от които произтича правния му интерес от предявяване на установителни искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, както и съобразява извършените в търговския регистър по партидата на „К-К и КО“ АД вписвания, и данните от служебно извършена справка в ЕИСС за образувани съдебни производства с предмет искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на специалните установителни искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с тези искове защита, който интерес следва винаги да е конкретен.
С предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се иска установяване на пороци на извършено на 23.07.2024 г. вписване по партидата на „К и К и КО“ АД н а лицето И.Б.Б. като представляващ в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите – Изпълнителен директор.
Преценката за наличие на правния интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.
В случая интересът от предявените искове ищецът обосновава с обстоятелствата, че след смъртта на член на Съвета на директорите/СД/ неговия състав се явява под законоустановения минимум, което налага свикване на Общо събрание на акционерите за избор на нов законен състав на Съвета на директорите, каквото настоящият състав на СД отказва да свика.
Следователно, интересът се обосновава с възможността да бъде свикано общо събрание на акционерите, на което да бъде избран нов състав на СД, поради което определящ за допустимостта на настоящите искове с оглед наличието на интерес от тях е въпросът дали необходимо условие за свикване на общо събрание на акционерите на ответното дружество е заличаването в търговския ригестър на процесното вписване, според което изпълнителен директор е лицето И.Б.Б.. Съдът намира, че и при така извършеното вписване в ТР е 4 възможно ищецът да свика общо събрание на акционерите, на което да бъде избран нов състав на Съвет на директорите на ответното дружеството. Това е така, тъй като в нормата на чл. 223, ал. 1 ТЗ е предвиден облекчен ред за ищеца като акционер да отправи искане за свикване на общо събрание на ответното акционерно дружество, включая постановяване по предвидения в закона ред овластяването му от съда по реда на чл. 223, ал. 2 ТЗ или на негов представител да свика събрание на акционерите за избор на нов съвет на директорите. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното акционерно дружество се установява, че ищецът се е възползвал именно от този ред и са били проведени общи събрания на акционерите на 01.10.2024 г. и на 23.06.2025 г., на които е бил избран нов Съвет на директорите на ответното акционерно дружество. Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II, т. о., решение № 135/09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, I, т. о. и мн. др./, решенията на ОС, касаещи персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в Търговския закон конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Установява се, че ищецът участва активно като акционер с право на глас в дружествения живот чрез проведените общи събрания на акционерите и с решения на ОС на акционерите е бил избран нов състав на Съвет на директорите и негов изпълнителен член. Вписването на новия състав на СД няма конститутивно действие, поради което взетото решение за избор на членове на СД поражда действие във вътрешните отношения в дружеството още от момента на вземането му, а предвиденият конститутивен ефект на вписването се проявява само по отношение на третите лице /чл. 235, ал. 5 ТЗ/. Същевременно след като действието на решението за избор на нов съвет на директорите, по отношение на акционерите и органните представители настъпва веднага, то от момента на вземането му, се прекратява и действието на овластяването на стария състав на съвета на директорите, поради което същият няма правомощие да свика ново общо събрание на дружеството. Следователно твърдените обстоятелства не могат да обосноват правен интерес за ищеца от настоящите искове, както и вписването не може да засегне и по същество не засяга посоченото от ищеца субективно материално право.