Решение № 251 от 18.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20245001000181 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3532/30.06.2024г. от П. Г. П.

,представляван от адв.Р. М. против решение 8 / 08.01.2024г.,постановено по т.д 660 / 2022 г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, в която е отхвърлен предявения от П. против ЗД „ Е.“АД иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над уважения размер от 20 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.Развиват се съображения за неправилност и немотивираност на решението в неговата обжалвана част ,както и противоречие на материалния закон ,поради което е заявено искане в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на П. бъде изцяло уважен.Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна ЗД“Е. „АД е депозирала отговор , с който оспорва въззивната жалба като заявява искане решението ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено като правилно .Претендира присъждане на разноски .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като 1 постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от П. Г. П. против „ЗД Е.“ АД с ЕИК *********, за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания в следствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие ,причинено виновно на 01.05.2022 от водач на застрахован при ответника лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №*********, управляван от А.М.К..

Ищецът е твърдял на горепосочената дата 01.05.2022г. водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №********* А.М.К. да е извършил маневра „завой наляво „ ,отнемайки предимството на движещия се насреща мотоциклет ,управляван от ищеца . Изложил е твърдения ,че в резултат на това претърпял телесни увреждания ,а именно счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост ,открито , във връзка с което е предприето оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Понтататък е изложил твърдения за физическите и психо емоционални болките и страдания , които преживял от внезапното и неочаквано увреждане на здравето, които страдания продължават и към момента като възстановяването му все още не е приключило. Твърдял е също, че виновният водач на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №********* е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Е.“ АД, валидна от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 г. ,както и че ищецът отправил искане до застрахователя за репарация на настъпилите вреди,но обезщетение не му било изплатено.

При тези твърдения е предявил разглеждания тук иск за присъждане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска по основание и размер. Не е оспорил наличието на валидна застраховка „ГОА „ към момента на ПТП ,както и че ищецът е отправил претенция за заплащане на обезщетение като такова не е и заплатено .На следващо място е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като е твърдял ,че към момента на произшествието ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, като същият е забелязал навлизащия в пътната му лента лек автомобил, но не е задействал своевременно спирачната уредба и не е предприел навременни действия за избягване на удара,поради което с поведението си ,а именно движението с несъобразена скорост и липсата на своевременна реакция е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Също така ответникът е поддържал, че ищецът е загубил управление на мотоциклета поради високата скорост, с която се е движил, както и че ищецът е управлявал мотора под влиянието на наркотични вещества, поради което се желае да се намали 2 обезщетението с 50 %.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,на първо място е приел да е установено ,че е налице влязло в сила решение № 49 от 2 10.01.2023 г., постановено по АНД № 7020/2022 г. по описа на Районен съд - П., по силата на което е признат за виновен А.М.К. за това, че на 01.05.2022 г. на път **-**, км. 96+800, посока „север – юг“ управлявайки лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №******* е нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. Г. П., което е престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание,поради което ,и съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК ,е приел несъмнено да е налице фактическия състав по чл.45 от ЗЗД като е посочил ,че е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца в пряка причинна връзка с противоправното поведение на първия,изразяваща се в счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, открито / Фрактура диафизис феморис синистра, аперта, пуктиформис.

Посочил е да е безспорно между страните и това ,че виновният водач на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №********* е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Е.“ АД, валидна от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 г.,както и че не е формиран спор около обстоятелството по исковата молба, че на ищеца са нанесени телесни увреждания вследствие на произшествието като е очертал основния спор по делото,който е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

По въпроса за размера на дължимото обезщетение е посочено ,че при съвкупния анализ на събраните доказателства- показанията на разпитаните свидетели и заключението на СМЕ ,както и отчитайки спецификата на телесните увреждания и болките и страданията непосредствено след инцидента и по време на възстановителния процес ,който все още не е завършил ,извършената оперативна интервенция по наместване на костта с имплант ,както и възможността за последваща такава за неговото отстраняване ,а също и младата възраст на ищеца съдът е намерил , че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с претърпените увреждания е в размер 40 000 лева.

Понататък ,във връзка с възражението за съпричиняване съдът е приел твърдението ищецът да е управлявал мотоциклета под въздействието на наркотични вещества да не е доказано .За доказано обаче е приел другото направено възражение да съпричиняване ,а именно ,че ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост , с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е посочил ,че и двамата участници в ПТП имат 3 равен принос за неговото настъпване като и поведението и на двамата е било противоправно ,в нарушение на ЗдвП,поради което е приел процент на съпричиняване в размер на 50 % ,в резултат на което е редуцирал приетото за дължимо обезщетение с този процент и е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лв., а в останалата част е отхвърлил предявения иск.

Недоволен от това решение е останал ищеца ,който с въззивната си жалба счита ,че неправилно съдът е определил справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в резултат на виновно причиненото ПТП от водача на лек автомобил ,застрахован при ответника в размер на 40 000 лв. ,който намира за занижен ,както и неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване и то в размер на 50 %.

Няма спор ,а и се установява от заключението на СМЕ,че при процесното ПТП ищецът е претърпял счупване с раздробяване в областта на лявата бедрена кост ,което телесно увреждане причинява трайно затруднение на долния ляв крайник.Няма съмнение също и ,че ищецът е претърпял оперативна интервенция за наместване на костта с фиксация ,а от заключението на СМЕ се установява ,че болките и страданията са били силни в първите 1 -2 месеца като в последствие са намалели ,но ще продължат 8-9 месеца като се изисква и помощта на специалисти – рехабилитатори и физиотерапевтични процедури. Вещото лице е посочило,че в продължение на 8-9 месеца ищецът ще се движи първо с проходилка ,после с две патерици ,после с една и така постепенно ще натоварва крака,както и че впоследствие,когато костта заздравее , може да се отстранят ,отново оперативно, поставените метални елементи ,която операция е лека ,с минимални болки и страдания.Посочило е също така ,че поради младата възраст на ищеца може да се очаква максимално възстановяване ,но винаги може да се очакват при претоварване на крайника моменти оплаквания.

За претърпените физически и психически болки и страдания след инцидента и в периода на лечение ,както и обстоятелството ,че ищецът е бил със затруднено движение и изпитал неудобства в личен и битов план ,както че към момента продължава да изпитва болки ,свидетелстват и разпитаните по делото като свидетели негови майка и брат ,чиито показания съдът кредитира поради непосредствеността на впечатленията ,които имат от фактите ,които установяват.

С оглед казаното и като съобрази силата и интензитета на претърпяното травматично увреждането и физическите и психо емоционални болки и страдания в резултат на същото ,продължителността на възстановителния период ,който все още на е напълно приключил ,претърпяната хирургична интервенция и вероятността за последваща такава ,а от друга страна младата възраст на ищеца ,предполагаща възможност за максимално възстановяване ,настоящата инстанция споделя виждането на първостепенния съд ,че обезщетение в размер на 40 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на 4 процесното ПТП .

По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца : от заключението на САТЕ ,прието по делото ,се установява ,че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост 110 -111 км/ч ,забелязал е опасността и е предприел спасителна маневра „екстремно спиране „ като е задействал спирачната уредба ,но при тази скорост е нямал техническа възможност да установи мотоциклета и и да избегне произшествието .При тази скорост на движение е нямал техническа възможност и да премине зад автомобила . Експертизата установява също така,че при скорост на движение на мотоциклета с 90 км./ч ,каквато е максимално разрешената скорост за участъка от пътя ,където е станало произшествието , времето му на пристигане би било 0,44 секунди повече ,би закъснял за сблъсъка ,през което време автомобилът ще напусне и ще освободи пътната лента за движение в посоката на мотоциклета. При така изложеното следва да се приеме, че ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост ,което е в причонно следствена връзка с настъпилото ПТП ,като последното не е могло да бъде предотвратено предвид скоростта на движение на първия, но при управление със скорост от 90 кв./ч ,която е и максимално разрешената такава за участъка от пътя ,където е настъпи инцидента ,ищецът би закъснял и лекият автомобил би напуснал платното за движение на мотоциклета и инцидентът следователно би бил избегнат .Несъмнено е следователно ,че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и доколкото поведението на двамата участници е противоправно и тъй като и двамата в еднаква степен са допринесли за настъпилото ПТП ,то следва да се приеме процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 % и следователно дължимото обезщетение за репариране на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде редуцирано или следва да бъде присъдено такова в размер на 20 000 лв.