Решение № 300 от 27.12.2019, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 956/2018
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 27.12.2019
- В сила
- 29.01.2020
- Състав
- ПЕНКА БОРИСОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 300 гр.СВИЩОВ, 27.12.2019 година
Свищовският районен съд в публично заседание на 28.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 956, по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
„И.Ф.“ЕООД *** твърди, че на
04.05.2017г. сключили с ответика в качеството му на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 169375. Посочва, че сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.*.bg. На този електронен адрес били публикувани и общите услодвия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“ , с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Посоченият от клиента електронен адрес бил **@abv.bg. На посочен от клиента мобилен номер бил осъществен разговор със същия, който бил записан, за което кредитополучателят бил уведомен. Посочва, че целта на този разговор бил да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им, като ответикът посочил телефонен номер ***. Така кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщенеие по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по договора. На същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1000,00 лева, съгласно чл. 2 ал. 2 от договора и подаденото заявление сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно по банкова сметка ***, за което представят платежно нареждане. Според чл. 4 ал. 3 т. 2 от договора за кредит, вземането на главница било разсрочено на 12 броя вноски за периода 03.06.2017г. до 204.2018г.., като дължимата и претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница била в размер на 1000 лева за периода от 03.06.2017г. до 29.04.2018г.. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била уточнена в договора. Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от договора, лихвеният процент бил в размер на 40,15 %. Сочи, че според чл. 4 ал. 3 т. 2 от договора за кредит, вземането за лихва било разсрочено на 12 броя вноски за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г. , която следвало да се заплаща заедно с месечните вземания за главница. Съгласно чл. 3 от договора за кредит, клиента се съгласил да предостави някое от следните обезпечения: договор за поръчителство с двама поръчители или банкова гаранция, като в случай , че не стори това, се предвиждало плащането на неустойка, размерът на която бил предварително определен в договора за кредит, като представлявал абсолютна сума, която се разсрочва на броя вноски за главница и лихви. Вземането за неустойка имало санкционен характер, с нея се целяло санкциониране на потребителя, задето не е изпълнил задължението си да обезпечи надлежно вземането и по този начин е поставил кредитодателя в неизгодна позиция. Затова и размера на неустойката бил обвързан с вземането за главница, тъй като вида и размера на обезпеченията били взаимносвързани с нея. Клиента чрез предоставения му договор за кредит бил запознат с вземането за неустойка. Размерът на неустойката по договора бил 44,72 лева за вноска. По договор се дължала неустойка за 12 броя вноск, за периода 03.06. 2017г. до 29.04.2018г.. Поради това, че се касаело за санкциониране на неизпълнение на задължение на длъжника за еднократно бездействие, а не на отделни действия, неустойката се дължала в цялост. Разсрочването било с цел да не се натоварва финансово длъжника, а не защото вземането било уговорено на отделни вноски, които падежират на различни дати. Дължими били 12 броя вноски за неустойка – за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г. в общ размер 536,64 лева. Посочва, че със заявлението лихвата и неустойката били обединени в едно, условно определено като договорна лихва, но реално двете са претендирани като самостятелни основания, а с предявяването на иска били разбити на отделни суми. Позовава се, че в чл. 7 от договора били уговорени разходи за събиране на задълението, поради забава в размер на 60 лева, които се формирали за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 10,00 лева, като сумата била начислена след изтичане 5 дневния доброволен срок за плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителната такса за неспазване на този срок не можел да надвишава 30,00 лева. Начислени били следните вноски: 03.06.2017г. и 03.07.2017г.. Ответникът не изплатил в уговорения срок заетата сума, поради което му били начислени разходи за събиране, поради забава съгласно чл. 7 от договора в размер на 60 лева. Посочва, че предявили претенцията с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, но заповедта по ч.гр.дело № 495/2018г. на СвРС била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът дължал сумата 1811,10 лева, от които 1000 лева главница по предоставения кредит, 214,46 лева договорна лихва за периода 03.06.2017г. до 29.04.2018г., 536,64 лева неустойка, 60 лева разходи за извънсъдебно събиране поради забава за вноските от 03.06.2017г. и 03.07.2017г.. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищцовото дружество има вземане от ответника в размер на 1000 лева главница по предоставения кредит, 214,46 лева – договорна лихва по кредита в периода от 03.06.2017г. до29.04.2018г., 536,64 лева неустойка, разсрочена на воски за периода 03.06.2017г. до 29.04.2018г., 60,00 лева разходи за извънсъдебно събиране поради забава за вноските за 03.06.2017г. и 03.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното заседание на 28.11.2019г. , взема становище да бъдат уважени предявените искове, като бъдат присъдени направените разноски за заповедното и исково производство.
Ответникът
П.Х.М., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия. Твърди, че не били представени доказателства, че телефонния номер се ползва от ответника, както и че същия е титуляр на посочената електронна поща, като средство за водене на кореспонденция между страните, още повече, че кореспонденцията била изцяло еднопосочна – липсвало изразено съгласие от ответника за сключване на договора за кредит от разстояние. С представеното платежно нареждане не се установявало, че сумата е получена от ответника и усвоена от него. Позовава се, че договора и общите условия не били подписани от ответника включително и не отговаряли на условията за подпис по електронен път. Счита, че ако се установи, че има превод по сметката на ответника на сумата, не се касаело за валидно сключен договор за кредит от разстояние, тъй като се нарушавали императивни норми, регламентиращи процедурата по сключването на този вид договори, предоставянето на информация от страна на кредитната институция. В хода на устните състезания взема становище, че не било установено кое лице конкретно е сключило процесния договор, като по този начин не можело да се вмени на ответника задължения, произтичащи от него, поради което и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Приложен по делото е договор за предоставяне на кредит от разстояние № 169375 от 4.05.2017г., между „И.Ф.“ЕООД *** и ответника, като същия няма положени подписи за страните по договора. В договора са посочени имената, ЕГН, адрес, мобилен телефон и ел.поща на кредитополучателя, както и банкова сметка ***. В чл. 1 от договора е посочено, че договора се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит и след запознаване и изрично съгласие на потребителя с общите условия, неразделна част от договора. В чл. 2 от договора, кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата 1000 лева, а потребителят се задължил да върне същата при следните условия – срок на кредита 360 дни, фиксиран годишен лихвент процент – 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0 0,11 %, обща дължима сума 1214,46 лева, обща дължима сума при непредставяне на обезепечение по чл. 3 – 1751,10 лева, Годишен процент на разходите по кредита – 48,44 %. В чл. 3 е регламентирано, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договори да предостави на кедитора едно от следните обезпечиня – банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2 ал.1 т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители. Според договора, потребителят плаща задълженията по договора съгласно описания в договоро погасителен план, съответно при представяне на обезпечение по чл. 3 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3. Уговорено е в чл. 3 плащане на неустойка от 536,64 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Според чл. 7 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава, а съгласно ал. 2 в случай, че потребителят забава заплащането на погасителна вноска с повече от 5 календарни дни, кредиторът ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на писма и електронни съобщения, както и в провеждането на телефонни разговори. В които случаи, потребителят дължи на кредитора заплащането на разходи в размер на 10 лева , които се начисляват и за всеки кледващ 5 дневен период на забава на тази и/или следваща погасителна вноска, но не могат да бъдат повече от 30 лева на забавена погасителна вноска. В ал. 3 на чл. 7 от договора е предидено, че в случай, че потребителят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 45 календарни дни, дължи на кредитора освен разходите по ал. 1 и ал.2 , заплащането на сума в размер на 20 % от дължимото към момента на забавата, представляващи допълнително направени разходи за събиране на просрочени вземания за ангажиране дейността на колекторско дружество, което да осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Приложени по делото са и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ЕООД, които също не са подписани от кредитополучател. В същите е описана процедурата за кандидатстване за кредит от разстояние – посещение от клиента на посочения сайт, избора на типа кредит, размер на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като избора става от главната страница на сайта с натискане на бутон Вземи сега, в който момент кандидата получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. Посочено, че същия попълва въпросник, публикуван на сайта, изпраща личните си данни до кредитора, като подава декларация съгласие за обработване на личните му данни от финансовата институция, като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, , като е описана и процедурата по подписване на договора – до 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,съгласието за обработване на лични данни, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидата получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен дали е одобрен за отпускане на кредит от разстояние, а в случай, че е одобрен, заедно с уведомлениео за това, получава на посочената от него електронна поща преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите ОУ – неразделна част от договора, и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит, потвърждаване в 7 дневнен срок на обозначено място в профила си на сайта за сключване на договора, като след като потвърди, че е запознат и приема договора, заедно с ОУ и стандартния европейски формуляр, договорът се счита за сключен. Уредено е, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебстайт и телефон/, като се сключва във формата на електронен документ при условията и пор еда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПК, Закона за електронния документ и електронния подпис, ЗЗД, Закона за платежните услуги и платежните системи. Описани са и правата и задълженията на потребителя, както и тези на кредитора, предсрочно погасяване и процедурата на изплащане на кредита.