Решение № 335 от 29.05.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2688/2024
- Вид
- Решение № 335
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Галина Васкова Герасимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 490 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 1, изр. последно · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 335 гр. Видин, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320102688 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „КВКЦ“ ООД, ЕИК 204873484, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от управителя И. В. К. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2023 г., около 11:05 часа, в гр.
******, К. В. К. паркирал л.а. „Ауди Q7", с peг. № СА **** ТН на паркинга на х-л „Скалите".
След приключването на личните си ангажименти в РУ-Белоградчик, К.
К., излизайки от сградата и отправяйки се към паркомястото, установил, че автомобилът му е ударен в предната част от т.а. „Ивеко Дейли", с peг. № ВР **** СН.
Тъй като водачът на т.а. „Ивеко Дейли" - А. В., все още се намирал на местопроизшествието и не спорел, че е виновен за настъпване на ПТП, на местопроизшествието пристигнал екип на РУ - Белоградчик, като двамата водачи подписали Двустранен констативен протокол за ПТП.
При така описаното ПТП е увреден автомобилът, собственост на „КВКЦ" ООД „Ауди Q7", с peг. № СА **** ТН, до степен на тотална щета и липса на 1 икономическа изгода от възстановяването му.
Въпреки подписването на Двустранен констативен протокол за ПТП и вписването на ЗК „Лев Инс" АД в протокола като застраховател на виновния водач, непосредствено след настъпване на произшествието било установено, че към момента на настъпване на ПТП, т.а. „Ивеко Дейли", с peг. № ВР **** СН не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Такава е сключена с посочения застраховател след настъпване на злополуката, респективно не може да бъде ангажирана отговорността на ЗК „Лев Инс" АД като пасивно легитимиран да отговаря по настоящата претенция.
Освен това, в протокола погрешно е посочен и часът на настъпване на ПТП видно от писмо рeг. № 242000-1065/07.03.2024 г. от РУ-Белоградчик произшествието е настъпило около 11:05 ч., противно на посоченото в двустранния констативен протокол.
В исковата молба се сочи, че тъй като към момента на настъпване на ПТП по отношение на увреждащия т.а. „Ивеко Дейли", с peг. № ВР **** СН не е била налице валидна действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция.
Ищецът твърди, че е била предявена доброволна претенция до Гаранционен фонд за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените върху л.а. „Ауди Q7" имуществени вреди, като била образувана щета № 24110027/03.02.2024 г. След извършен оглед и опис на щетите по автомобила от Гаранционен фонд първоначално са отказали плащане по претенцията поради погрешно вписване на часа на настъпване на ПТП. Впоследствие, когато се установява, че началният час на действие на застрахователния договор е след времето на настъпване на процесното ПТП, Гаранционен Фонд са определили и заплатили на собственика на увредения автомобил сума в размер на 2 895.36 лв.
Ищецът твърди, че заплатената сума по никакъв начин не покрива стойността на нанесените вреди и не може да компенсира възстановяването на автомобила. Сочи, че прогнозната стойност за възстановяване на вредите надхвърля десетократно платеното обезщетение.
Ищецът сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл.
2
409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция до датата на плащането на обезщетение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Гаранционен фонд" вписано в Търговския Регистър с БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, да заплати на „КВКЦ" ООД вписано в Търговския Регистър с ЕИК 204873484, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „Патриарх Евтимий" № 18А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя И. В. К., ЕГН ********** сумата от 500.00 лева - главница, представляващи дължимо, но неплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 07.12.2023 г., предявена като частичен иск от 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 30.05.2024 г. - датата на произнасяне по доброволната претенция от страна на Гаранционен Фонд до окончателно заплащане на присъдената сума.
С протоколно определение от 24.02.2026 г. е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 413.00 евро /равностойност на 807.75 лева/ - главница.
Претендират се направените по производството разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва исковата претенция по основание и по размер.
Ответникът сочи, че към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка процесното ПТП и по образуваната щета № 24110027/08.02.2024 г. УС на ГФ е определил обезщетение в размер на 2 895.36 лева за имуществени вреди, което е изплатено на ищеца на 31.05.2024 г. Счита, че претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените от увреденото дружество щети. Сочи, че стойността на действително причинените увреждания на МПС трябва да се прецени с оглед констатираните увреждания на превозното средство и механизма на настъпилото ПТП. При нейното определяне се съобразяват уврежданията на имуществото, които не са следствие на ПТП.
Ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между механизма на процесния инцидент и уврежданията на л.а. „Ауди Q7", твърдяни в исковата молба.
3
Ответникът оспорва началния момент на законната лихва и твърди, че Гаранционен фонд следва да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната съдебна практика задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Във връзка с процесното ПТП е образувана щета, по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок.
Ответникът оспорва представените с исковата молба две оферти, с които ищеца твърди, че това е прогнозната стойност на бъдещ възстановителен ремонт Счита, че тези стойности, отразени в оферта, изготвена от "Porsche Inter Auto BG“ на 28.02.2024 г. значително не кореспондират с пазарните стойности на сходен ремонт върху сходен автомобил. Счита, че с оглед възрастта на автомобила, който е с дата на първоначална регистрация от 21.01.2013 г., липсва необходимост от извършване на ремонтни дейности в оторизиран сервиз, където е ноторно известно, че цените са значително завишени.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава размера от 550 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в производството да бъде привлечено като трето лице - помагач А. К. В. от гр. ******, обл. ******.
С определение № 500/21.03.2025 г. съдът е конституирал А. К. В. от гр.
******, обл. ******, като трето лице - помагач на страната на ответника.
Постъпил е отговор на исковата молба от третото лице - помагач А. К. В., който оспорва предявения главен иск като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.
4
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че не се е намирал на местопроизшествието. Оспорва твърдението, че са настъпили увреждания вследствие на посочения механизъм на ПТП.
Сочи, че пред Гаранционен фонд е образувана щета на 08.02.2024 г., два месеца след твърдяната от ищеца дата на ПТП - 07.12.2023 г., като за този период от два месеца биха могли да настъпят и други събития.
Третото лице - помагач сочи, че не е участвал в процедурата на заявената доброволна претенция до Гаранционен фонд, за което е образувана доброволна щета, не е участвал при установяване на вредите и остойностяването им независимо че е заплатил на Гаранционен фонд изплатеното от тях обезщетение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увреденото МПС.
Оспорва претенцията за лихва, считано от 30.05.2024 г. - датата на произнасяне по доброволната претенция от страна на Гаранционен фонд, като неоснователна.
Иска от съда да отхвърли иска на „КВКЦ“ ООД против Гаранционен фонд. Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Предявен е обратен иск от Гаранционен фонд гр. София против А. К. В. от гр. ******, обл. ******.
Сочи се, че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
Иска се от съда, в случай че уважи предявения от „КВКЦ“ ООД иск, да осъди на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ А. К. В. за сумата от 500.00 лева главница, предявена като частичен иск, представляваща дължимо, но неплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, тьрпени вследствие на ПТП от 07.12.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за лихвите и деловодни разноски, които Гаранционен фонд е осъден да заплати, както и направените от Гаранционен фонд деловодни разноски, вкл. държавната такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540.00 лева.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната 5 страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава размера от 540 лв.
В срока за отговор по предявения обратен иск е депозиран отговор от ответника по него, който го оспорва като неоснователен по основание и по размер.
Оспорва изложената в молбата за предявяване на обратен иск фактическа обстановка. Твърди, че не се е намирал на местопроизшествието. Оспорва твърдението, че са настъпили увреждания вследствие на посочения механизъм на ПТП.
Сочи, че пред Гаранционен фонд е образувана щета на 08.02.2024 г., два месеца след твърдяната от ищеца дата на ПТП - 07.12.2023 г., като за този период от два месеца биха могли да настъпят и други събития.
Ответникът по обратния иск сочи, че не е участвал в процедурата на заявената доброволна претенция до Гаранционен фонд,за което е образувана доброволна щета, не е участвал при установяване на вредите и остойностяването им, независимо че е заплатил на Гаранционен фонд изплатеното от тях обезщетение.
Твърди, че не е налице противоправно поведение от ответника по обратния иск, което да е в причинна връзка с твърдените увреждания на автомобила.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увреденото МПС.
Оспорва претенцията за лихва, считано от 30.05.2024 г. - датата на произнасяне по доброволната претенция от страна на Гаранционен фонд, като неоснователна.
Претендира направените по производството разноски.
Не се оспорва обстоятелството, че е извършено плащане по банкова сметка на увреденото дружество в размер на 2895.36 лв. с платежно нареждане от 31.05.2024 г., представляващо обезщетение за имуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че е извършено плащане по банкова сметка на увреденото дружество в размер на 2895.36 лв. с платежно нареждане от 31.05.2024 г., представляващо обезщетение за имуществени 6 вреди във връзка с процесното ПТП.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна: