Решение № 1768 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1768 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330205375 по описа за 2023 година Обжалвано е

Наказателно постановление № 23-0438-000579/

23.08.2023г. , издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 03 ПЛОВДИВ, с което на П. Й. К. са наложени:

- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП;

- глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.162 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 01.07.2023г. в 19:56 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.

„България“ и ул. „Огражден“, жалбоподателят управлява лек автомобил СЕАТ АЛТЕА с рег.№ *******, чужда собственост, като допуска следните нарушения:

-управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал. 15 от ЗДвП на дата 26.06.2023г.;

-управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в страната, а именно със СУМПС *******, издадено от *******, последно влизане в страната02.11.2020г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и показания на актосъставителя.

Следва да се отбележи и че жалбоподателят реално не оспорва приетите за установени в АУАН и НП факти, а тяхното правно значение.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 140, АЛ.1 ЗДВП.

При правилно установена фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон.

С оглед приетите за установени факти, които не са и спорни между страните, по един несъмнен начин се установява, че деянието е съставомерно от обективна страна. Не така стоят нещата обаче със субективната му съставомерност.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с 2 административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .

Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП следва, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в 3

АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

Същевременно по служебна инициатива на съда е изискана информация от въззиваемата страна дали собственика е бил уведомен за настъпилата автоматично служебна дерегистрация. В отговор е постъпило писмо, от което се установява, че такова съобщение не е изпращано.

По-важното обаче е, че:

-в АУАН и НП е отбелязано, а и се установява от постъпилото писмо от въззиваемата страна, че регистрационните табели на процесното МПС не са били свалени към момента на деянието от контролните органи, като са били налични на управлявания от жалбоподателя автомобил;

-в АУАН изрично е отбелязано, че водачът надлежно е носел валидно от външна страна свидетелство за регистрация на МПС, което е било иззето като доказателство по делото.

Тоест налице са били всички обстоятелства, които да създадат у водачанесобственик добросъвестното убеждение, че управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред.

В този смисъл са и изричните разпоредби на Наредба № I-45 от 24 Март 2000 на министъра на вътрешните работи, според която:

- чл.9, ал.1: „За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация…“;

-чл. 10, ал.1: „За всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер…“

-т.7 от ДР "Свидетелство за регистрация" е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство.

При положение, че:

- водачът се е качил да управлява МПС, чужда собственост, което е било с валидно поставени регистрационни табели и -че е изпълнил задължението си по чл. 100, ал.1 ЗДвП да се снабди и надлежно да носи СРМПС на МПС, то обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП не може да му се вмени във вина, особено като се има предвид реда на извършване на този вид служебна дерегистрация-чрез впиване в информационните масиви на КАТ, без дори в чл. 18б от Наредбата да е уредено връчване на съобщение за 4 дерегистрацията на собственика.

При налични регистрационни табели на МПС и на валидно СРМПС, на ползвателя, който не е собственик, не може да се вменява задължение преди всяко управление да проверява в масивите на КАТ дали случайно регистрацията не е прекратена служебно, още повече, че както е ноторно известно- лица, които не са собственици на МПС, нямат достъп до данните за тях в КАТ.

Съвсем различно би било положението, ако наказаният субект бе собственика на автомобила. Доколкото служебната дерегистрация винаги настъпва след реализирането на определени юридически факти, свързани със собственика на автомобила, то при познание на тези факти, той може и е длъжен да знае, че по силата на закона ще е настъпило служебно прекратяване на регистрацията на МПС. В този мисъл за собственика би била налице непредпазливост като форма на вина.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд Пловдив, в която се сочи следното: „Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозната средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и поспециално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация- 1/ че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред, 2/ че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143 ал.15 от ЗДвП, 3/ че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име. Налице е в 5 случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал.2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост.“ В този смисъл Решение №1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к.адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к.адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения, доколкото деянието е несъставомерно от субективна страна НП следва да се отмени.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 162, ал.1 ЗДВП

Ключово за разрешаване на правния спор е ноторно известното обстоятелство, че считано от 23.00 часа (по Гринуич) на 31.01.2020г.

******* не е част от ЕС, т.нар *******.

Условията и реда за ******* са уредени в обнародваното в Официален вестник на ЕС: Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство ******* и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Според чл. 126 от Споразумението „се определя преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“ Съгласно чл. 127 от Споразумението: „ Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.“ На следващо място следва да се съобрази фактическия състав на нарушението по чл. 162 ЗДВП, само при кумулативното наличие на предпоставките на който може да се реализира административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП:

1/ наказаният субект да е български гражданин;

2/ същият да е управлявал МПС на територията на страната;