Решение № 75 от 11.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ловеч, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело № 20234300900030 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. П. Л. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ заплащане на застрахователни обезщетения по задължителна застраховка гражданска отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 27.03.2022 г., в размер на следните суми: 1230 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието (27.03.2022г.) до окончателното изплащане, претендирана като обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение); и 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (20.04.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане).

В исковата молба се навеждат твърдения, че 27.03.2022 г., в гр. Троян, при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № Т **** МТ, М. С. Т. нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена скорост в населено място, в зоната на лява крива, при което не успява да намали скоростта си на движение и блъска велосипедиста М. П. Л.

(ищецът по делото). Посочва се, че в резултат на същото ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на фибулата на лява подбедрица, нараняване в седалищната област и дясна китка, както и фрактура /счупване/ на металокерамичната конструкция на горната челюст и фрактура на още един зъб, че тези увреждания причинили разстройство на здравето и затруднение в движението на ляв долен крайник, както и краткотрайна загуба на съзнание. Посочва се, че ищецът провел лечение на причинените му увреждания, че за лечението им (лечение на зъби, имобилизация на долен крайник и процедури по рехабилитация) ищецът извършил разходи в общ размер на 1230 лв. и че травмите са причинили на ищеца болки и страдания, които били актуални и при предявяване на иска.

Посочва се, че по време на ПТП-то, управляваният от М. С. Т. лек автомобил имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица издадена от 1 дружеството ответник, със срок на валидност от 22.12.2021 г. до 21.12.2022 г.

Ищецът твърди, че заявил претенцията си пред застрахователя, но от последния липсвало отговор и съгласие за изплащането й.

В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизключващите и част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на водача (застрахования), вкл. наличие на случайно деяние; вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените и неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие. От ответника се прави правоизключващо възражение, основано на твърдение за възникване на вредите от случайно деяние, изключващо съществуването на деликт. От ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на твърдение за неправомерно управление на велосипеда от ищеца в средата на пътната лента.

Ищецът М. П. Л. взема участие е съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М. Б., който поддържа иска, навежда съображения за неговата основателност, моли за присъждане на застрахователни обезщетения в претендираните им размери и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД не взема участие в съдебното заседание чрез представляващия го по регистрация или чрез пълномощник.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетия констативен протокол с пострадали лица, съставен на 27.03.2022 г., че на същата дата, около 19:15 часа, в гр. Троян, по улица „****“ № 47, възникнало ПТП с лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № Т **** МТ, с водач М. С. Т., и велосипед марка „Бианчи“, с водач М. П. Л.. Полицейският служител, посетил ПТП-то, удостоверил в протокола, че по лекия автомобил имало счупено дясно огледало за задно виждане и охлузване по предната дясна част на автомобила, че по велосипеда нямало видими щети, че пострадал от ПТП е М. П. Л. с означена травма спукана лява бедрена кост.

По повод причиненото ПТП на водача М. С. Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение GA 540551/27.03.3022 г., а въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 22-0359000104/08.04.2022 г. на Началника на сектор в ОД МВР Ловеч, с което му е наложена глоба. Наказателното постановление е влязло в сила на 27.04.2023 г., като необжалвано.

От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: движение на велосипеда по улица „О.“ с посока на движение на юг, към кръстовището с улица „****“ с около 20 км/ ; движение в същия момент на лекия автомобил (марка „Пежо“) след ч велосипеда и попътно на него, по улица „О.“, със скорост 48-50 км/ч;

2 застигане на велосипеда от лекия автомобил в района на кръстовището на двете улици („О.“ и „****“) при административен адрес „О.“ № 15 и последвал удар на велосипеда от лекия автомобил с предната дясна част, отхвърляйки го напред и надясно по посока на движение; падане на велосипедиста на мястото на терена (удара) и продължаване движението на автомобила до установяването му в покой на около 34 метра от мястото на удара. От заключението се установява, че ударът за автомобила е с предната странична дясна част, а за велосипедиста поемането на ударното натоварване от автомобила е със задната и лявата част на тялото. Съприкосновението между лекия автомобил и велосипеда е предимно странично, което се потвърждава от локацията и естеството на повредите по лекия автомобил (страничното дясно огледало, охлузвания по предната странична част на МПС и откачена дясна лайсна), констатирани и удостоверени от служителите пътна полиция, посетили произшествието, и заснето от тях със служебен таблет.

Директен, челен удар отзад на велосипеда, е изключен и с оглед липсата на данни и следи, типични при такъв модел на съприкосновение (носене или качване на велосипедиста на предния капак, щети по предната челна част на лекия автомобил). Мястото на удара върху пътя е при десния край на платното за движение на улица „О.“ спрямо посока на движение на участниците и наоколо 2,5-3 метра вляво от десния тротоар на улица „****“ (при административен адрес „О.“ № 15), като приблизителната му локация се установява от вещото лице въз основа на данните от фотоматериалите на служебния таблет на пътна полиция за местонахождението на лекия автомобил, велосипеда и отломките от съприкосновението. От заключението се установява, че ул. „О.“ преди кръстовището се състои от 2 платна за движение по 6,6 метра, с 2 ленти от по 3,3 метра за движение за всяка посока, че на двадесет метра зелената разделителна ивица между платната изчезва и на нейно място е установена единична непрекъсната линия, че платното за движение на улица „О.“ в района на кръстовището е с ширина 11 метра и представлява крива наляво по посока гр. Пловдив, че улица „***“ преди кръстовището е с ширина 8 метра, в района на кръстовището 5 метра, а след кръстовището ширината на улицата е 9 метра, че същата улица е права с възходящ наклон на изкачване 2%, с износено асфалтово покритие, като в района на кръстовището тя е път без предимство (ул. „О. е с предимство“.

Вещото лице пояснява при изслушването, че пунктираната линия в схемата на заключението е мислена и на терен такава не е налична. Скоростта на автомобила преди и при съприкосновението с велосипеда е 48-50 км/ч, като тя е определена въз основа изчислената скорост след удара с велосипеда (42 км/ ), при съобразяване загубата на енергия от удара и липсата на данни за ч драстична промяна на скоростта на лекия автомобил (в каквато насока са и показанията на неговия водач – св. М. Т.), а на велосипеда 20 км/ч, определена не въз основа на обективни данни за изчисляването й (такива липсват), а съобразно релефа, кривата, наклон на изкачване и възрастта на велосипедиста (ищеца). От техническа гледна точка водачът е имал възможност да предотврати произшествието, чрез намаляване скоростта на движение (с помалко подаване на газ, чрез превключване на понижаваща предавка или чрез употреба на спирачка), като в случая не се установяват данни за спирачен път, за движели се други превозни средства или за препятствия по пътя, които да са допринесли за настъпването на пътното транспортно произшествие.

Причината за удара на велосипедиста се явява не избраната от водача на 3 лекия автомобил скорост на движение, а ненавременното задействане на спирачките от водача на моторното превозно средство, който е имал видимост към велосипеда, имал е достатъчно време, респ. разстояние, за да намали зад велосипеда или при необходимост да спре на безопасно разстояние зад него.

Движението на велосипедиста е правилно от техническа гледна точка – в дясната част на дясната лента на улица „О.“ в района на кръстовището с улица „***“.

Изводите на вещото лице относно скоростта на движение на лекия автомобил и наличната видимост към велосипедиста са в съответствие с показанията на св. М. Т. (участник в произшествието), от което се установява свидетелят е управлявал автомобила с около 50 км/ч, както и че той е възприел велосипеда на около 100 метра. От същите показания се установява, че след произшествието на място дошъл екип на пътна полиция и на него му е съставен акт за установяване на административно нарушение, като впоследствие на свидетеля е наложено административно наказание.

Описаното от свидетеля съприкосновение между автомобила и велосипеда съответства на това, установено от вещото лице – предимно странично (с предната странична дясна част на автомобила). Показанията на свидетеля за предприета от него спасителна маневра (опит за заобикаляне), поради внезапно отклонение на посоката на велосипеда наляво, не са достоверни и в тази им част същите се съставляват защитна позиция, чрез която участникът в произшествието се опитва да смекчи отговорността си, респ. да омаловажи своя принос за случилото се. Евентуално внезапно отклонение на траекторията велосипеда наляво, възприето зрително от водача на автомобила, означава че велосипедът е бил в обхвата на предното панорамно стъкло, т.е. пред лекия автомобил, при конкретната скорост на движение, ударът би бил челен, отзад на велосипеда, което се изключи заради липсата на данни и следи, типични при такъв модел на съприкосновение.

От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че на М. П. Л. е причинено счупена лява малкопищялна кост, че травматичното увреждане е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на оздравителния процес, както и че то е резултат от тъпа травма, чието причиняване е съответно на установеното при ПТП падане от велосипед, с оглед вида и разположението на увреждането.

Травматичното увреждане е необходима и закономерна последица от процесното ПТП. В процеса на лечение на ищеца е направена мека имобилизационна превръзка, като от експерта не се идентифицират източници, за прилагано друго по вид или по време лечение. Счупването на лявата малкопищялна кост не е създало в нито един момент опасност за живота на М. П. Л.. Последният е чувствал значителни болки и страдания, които са били по-интензивни през първите 10-15 дни след нараняването, след което техният интензитет намалявал към незначителен. Обичайно болката се копира с болкоуспокояващи лекарствени препарати, за чието закупуване не се посочват и не се ангажират доказателства. От вещото лице се констатира при прегледа, че ищецът е възстановил напълно походката си, като се изгражда извод за липса на медицинска причина, препятстваща пълното възстановяване на ищеца от травмата, при спазване на предписан хигиеннодиетичен режим.